Политологът Момчил Дойчев пак критикува политиците от Реформаторския блок че, видите ли, се били противопоставяли на ГЕРБ и на лидера им. Аз вече му казах, че няма нищо лошо нашите политици да са на различни позиции и да спорят, това е нещо съвсем естествено, но ето, той мисли иначе. Не било хубаво РБ да критикува ГЕРБ, требвало, предполагам, само да ги хвали и да се умилква около тях сякаш е кученце. Ето отново моето възражение спрямо такава една позиция, вижте първо как г-н Дойчев коментира едно изказване на друг човек, а после и моята реакция по този повод:
Тихомир Ценов каза: Бойко идва отново, но ще се прегърне с ДПС, така че пак ще сме по площадите, а тогава не ми се мисли....
Момчил Дойчев каза: Ще се прегърне с ДПС? В ГЕРБ да не са идиоти? Но ако РБ продължи безумната си политика на противопоставяне със сигурност няма да влезе в следващия парламент за радост на олигархията и мафията, която само е отстранена сега от управлението, но не и от властта. Това ли желаят "реформаторите"?
Ангел Грънчаров каза: Г-н Дойчев, многократно отбелязах, че невярно тълкувате ситуацията: съвсем естествено е "противопоставянето" между политическите сили, пък дори и да се смятат за десни - особено пък ако наистина са десни. Имало нещо "безумно", по Вашите думи, в противопоставянето на РБ и ГЕРБ, и какво му е толкова "безумното" позволете да запитам?!
"Противопоставянето" е всъщност израз на политически и демократичен дебат, в него няма нищо лошо, в този дебат се спори, критикуват се грешките на опонента, посочват се кусурите му, и това, както вече обосновах (а Вие обаче кой знае защо се разсеяхте и не отговорихте нищо) е много полезно за оня опонент, който хем е умен, хем има демократичен манталитет; той няма да се цупи и обижда, а ще открие, че в тези критики има безценни напътствия как е по-правилно и по-добре да постъпваш, да действаш и пр.
Аз не знам как Вие лично и Бойко особено си представяте едно възможно следизборно взаимодействие между РБ и ГЕРБ, но ако си го представяте като безметежен любовен "меден месец", ще имате много здраве от мен, това просто няма как да бъде така: в политиката такова "пълно единодушие" даже е вредно, а е полезна само критиката, ожесточените понякога дебати са целебни, защото предпазват от грешки. Разбрахте ли сега за какво всъщност става дума?
Тъй че няма нищо лошо политическите сили да се противопоставят, да спорят, да водят демократичен дебат, аз не мога да разбера защо сте толкова против тия неща, а смятате, предполагам, че евентуалните бъдещи партньори във властта трябва само да се хвалят, да се погалват, да се умилкват един другиму, да се упражняват в подлизурство, в лъжене, в лицемерие, в правене на мили очи, така ли си представяте "нормалните партньорски отношения" та толкова сте против споровете и дебатите? Ако е така, моля, приемете много здраве от мен, но ще Ви кажа още отсега, че изобщо не сте прав.
Ако това, което Вие си представяте, наистина се случи, т.е. РБ и ГЕРБ, вместо да спорят за да търсят истината и верните решения на тежките проблеми, които ни се стовариха на главата, почнат да се ухажват любовно, да се галят и да се целуват (както Местан цуна Станишев на Орлов мост!), аз тогава ще кажа, че добро в такъв случай няма как да чакаме, напротив, ще стигнем до още по-зъл край. Аз така виждам нещата, затова и така ги казвам.
Най-целебното нещо за демокрацията са различията и споровете, пълноценните дебати, сметам, че и дори и в университетите требе да се знае това, щом го зная аз, дето съм един най-обикновен човек...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар