Кратко обсъждане на въпроса какво изобщо обича сегашният руски император таваришч Путин

Позволих си под една снимка, на която е изобразен Путин как прегръща едно куче, да кажа, че тия, които прекалено много обичат кучетата вероятно го правят за да компенсират някак ненавистта, омразата си към людете, към хората. В тази връзка някой изрази мнение, че и кучетата не обичал, санким, е неспособен на никаква обич. Ето в тази връзка как се породи кратко обсъждане на въпроса какво всъщност обича сегашният руски император:

Ангел Грънчаров каза: Простете, а какво обича Путин? Войните ли?

Alexandar Iotzov каза: Той Путин обича парите (притежава над $60 US милиарда), а войните му носят печалба, както на всеки политик в бившите социалистически държави. Другото е вятър и мъгла, само приказки.

Ангел Грънчаров питаш: а какво обича Путин? Преди няколко минути бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили даде отговор на твоя въпрос. Той каза за Путин: "Путин иска да управлява като Сталин и да живее като петролен шейх или американски мултимилиардер". Мисля, че той отговори на твоя въпрос.

Пламен Новаков каза: Путин е милиардер. Той е изгубил представа за всичко. Той не обича нито хора, нито кучета, нито пари, защото и те са му приседнали. Путин за мен е жив труп. Жал ми е за него защото със сигурност притежава някакви качества. Най-полезен ще бъде ако стане овчар, дай Боже на полето да му се върне акъла.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo