А дали блоговете не са осъдени на измиране предвид експанзията на масовите социални мрежи от типа на Фейсбук?

Константин Павлов, известният блогър и изявен деец на протестното движение от последните години във фейсбук е изказал интересно и провокиращо мнение относно това защо напоследък все по-рядко пишел в блога си, което в крайна сметка поражда следния въпрос: а дали блоговете не са осъдени на измиране предвид експанзията на масовите социални мрежи от типа на Фейсбук? Изказали са се доста хора, ето в тази връзка какво казах моя милост там, но най-напред да видим как К.Павлов:

Скъпи приятели, които харесвате блога. Ако се чудите защо не пиша по-често напоследък - това е отчасти заради липсата на конструктивни коментари там. Коментарите, които дежурните коментатори се чувстват длъжни напоследък да оставят, се свеждат до две тези - „ти кой си, че да се обаждаш“ и „не си прав, каквото и да кажеш“ с определено силно желание да ме уязвят лично и задължително да ми сведат безценното си мнение за „нищожеството“ на моята личност, аналитични способности и осведоменост. Не ви изнудвам да реагирате по някакъв начин, просто ви запознавам с текущото положение на нещата.

Становището му поражда доста въпроси, но ето върху какво счетох за нужно да акцентирам пък аз:

Има смисъл от блоговете според мен. Те са по-индивидуализирани, личностно оцветени, в този смисъл са по-човечни социални мрежи, докато аслъ социалните мрежи от типа на Фейсбук са, така да се изразя, по-масовидни и в този смисъл са по-комуноидни социални мрежи. А коментиращите в блоговете са два вида хора, както и навсякъде в този свят: комплексирани нищожества, сиреч, боклуци - и свестни, стойностни личности, с които си струва да общуваш, включително и да се сприятелиш с тях. Твърдо съм против разбирането, че блоговете щели да измрат. Винаги ще имаме нужда от общуване от един по-чист личностно изявен характер...

Да допълня: блогът е все едно да поканиш даден човек да ти дойде на гости и да си поговорите в твоя дом, докато големите социални мрежи са все едно да срещаш разни хора на мегдана или на улицата, да си кажете по едно "Здрасти, как си?", е, може да побистрите малко и политиката, но през цялото време и двамата бързате и се чудите как да прекратите разговора си, докато от дома си своя гост току-така лесно не можеш да изгониш! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo