Хора, помогнете ми да разбера, щото наистина не разбирам: как човек е възможно човек да се самоубие при положение, че има прекрасна и доходна професия, постигнал е световна слава, в банката има 100 и не знам си колко милиона в долари и въпреки това една нощ решава да се раздели с живота и ето, обесил се е? Моля, помогнете ми да разбера това, защо е станало, как предполагате?
И също, ако обичате, ми кажете защо аз, дето, примерно, съм безработен, в банката нямам нищо, въпреки че съм работил 30 години и то нелека професия, написал съм и съм издал много книги, заради които обаче не съм забогатял, напротив, обеднял съм (сам си ги издадох, издателствата не щат да издават "непазарни" философски книги, дори книжарите не щат да разпространяват такива книги в книжарниците) и прочие, и ето, като за награда бях уволнен наскоро от работа като учител, и то предпразнично, за 24 май, и при това с мотив "пълен некадърник" (!!!), да, за такъв ме обяви една директорка-поетеса - и въпреки всички тия гадости моя милост все още не си е и помислила да си слага край на живота?
Ами, напротив, продължавам да се боря колкото имам сили и продължавам нататък - ето тия две неща ако някой може да ми ги обясни как и защо са възможни, ще съм му безкрайно благодарен. Аз също ще отговоря писмено на тия въпроси съвсем скоро, ще напиша специално есе по така и така започната тема.
Но преди това ако някой иска да се изкаже, ще съм му много благодарен, много ще ми е интересно да разбера какво той мисли...
П.П. Дано не предизвиквам по този начин злите сили и мен да ме сполети такъв лош край, но ето, в името на науката поставям тия въпроси, правя тази жертва, поемам този риск...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
89 коментара:
Мариана Грънчарова:
Да видим... Оставяме настрана предполагаемата зависимост към алкохола и тежката депресия. Много хора минават през това, малко от тях си посягат на живота. Да разгледаме другата част от живота на един мой много любим комедиен актьор. Би трябвало това, за което повечето от нас мечтаят да носи много щастие и безгрижие, но уви не е така. Да разполагаш всъщност не е като да предполагаш. Едното носи много отговорности със себе си. Като актьор г-н Уилямс е дарил много усмивки на света, това задължително ли трябва да го направи щастлив и доволен от живота? Имал е три деца и два развода зад гърба си. Честно- ако аз имам два развода зад гърба си може би също бих си посегнала. Публичната кариера е много ангажираща, погубва личният ти живот и въпреки огромните къщи и имения човек не намира покои и уединение. Дори най-близките ти са склонни да продадат някоя и друга пикантерия за теб, и личното пространство става все по-малко, а приятелите все по-малко. Да не кажа дори, че наместо приятели човек се сдобива само с колеги и връзки в различни сфери. Един подобен живот ангажира не само с публичност, а с промяна на цялостното поведение. ПР агентите на много звезди чертаят и миналото и бъдещето им за години. Измислят имена, дати, истории. актьорът (известният такъв) няма никакъв живот0 нито личен, нито обществен. Това наистина натоварва (питайте всеки тийнейджър), и не всеки е способен да се справи. Особено пък доживот (поне децата надрастват пубертета, макар че много от тях си посягат именно в тази възраст, когато мама и тати поставят първите социални ограничения). Та какво му е странното, парите не са всичко. Ние го знаем, а известните го разбират твърде късно
Lidiya Faust:
Тери Гилиам, режисьор на „Кралят на рибарите“, в който участва покойният актьор Робин Уийлямс, подчертава, че талантът на Уилямс е чудо, но такъв „подарък“ не идва от нищото. „Когато Господ ви дари с такъв талант като този на Робин, има цена, която трябва да се плати“,обяснява той. „Талантът идва с дълбоки вътрешни проблеми – безпокойство, всякакви страхове“.
Lidiya Faust:
И според мен отговорът е тук: Комедийният продуцент Джон Лойд по повод смъртта на Р. Уийлямс разказва, че сред творческите професии тези състояния на депресия са много, много чести. „Това е така, защото останалите хора приемат
света, какъвто е. Те не виждат нужда да го променят. А артистите виждат множество проблеми в него и искат да го променят“, обяснява още той и добавя, че хората на изкуството винаги са били по-екстремни и крайни.
Priti Appi:
Ти си Ангел Грънчаров. Твоят мозък работи по начина, по който работи и не му е възможно да разбере мотивите на някой друг за подобно действие. Какво странно има в това? Много просто - особеност на човеците е да се фокусират върху отрязък от реалността, не върху цялата реалност, върху всички възможни варианти. И как така ще искаш от някой друг да ти помогне да го разбереш? Мислиш, че някой във ФБ те познава по-добре от самия теб И е говорил с Робин Уилямс в момента преди да се самоубие за мотивите му ли?? Защо се опитваш да поставяш знак за равенство между твоите възприятия за живота и тези на някой друг? Е туй са ти въпросите, върху които трябва да се замислиш, не това защо някой друг действа по-различно от теб. :))))
илиян хаджиев:
http://iliqnhadjiev.blog.bg/.../predsmyrtno-pismo-2.1257238
дневник :: предсмъртно писмо 2
iliqnhadjiev.blog.bg
дневник :: предсмъртно писмо 2
Elena Spasova:
Славата е много по-трудно да бъде понесена отколкото поражението.
Г-жо Спасова, не смятам, че съм поразен, че ме е сполетяло поражение, но тезата Ви, че славата по-трудно се понася от поражението е евристична, ще помисля по подхвърлената мисъл...
Вергиния Радичкова:
,,Богатите също плачат"... хората на изкуството са по-чувствителни и може нещо съвсем незначително да ги изкара извън релси, особено, ако всичко са постигнали и няма за какво повече да се борят.
Nadia Pechova:
Съвършени в професията си,неудачници в личния си живот.
Вземете предвид и това, че артистите (художниците) и философите виждаме нещата от живота в общи линии аналогично. Никак не е сигурно, че ний, философите, гледаме на света в "розови очила", че не виждаме реалистично нещата, че сме напълно доволни от тяхното състояние, че не критикуваме непрестанно съществуващото състояние, че не предлагаме начини за борба и промяна на незадоволителното състояние и пр. Ситуациите във възприятията ни са в общи линии аналогични. Е, разбира се, никъде още не е доказано, че и аз, да допуснем, няма да се самоубия като стигна (ако стигна) 63 г. възраст, ото, да допуснем, всичко това може да е свързано и с ситуацията в интимния (сексуалния) живот на човека, мисля, че Хемингуей си беше теглил куршума точно по причина на "проблем в сексуалността си"... да го кажем така, щото ако го кажа точно както е било, ще прозвучи грозно...
иван сухиванов:
А може да е убит?
Svetoslav Alexandrov:
За съжаление депресията е нещо, което не пощадява и млади и стари, богати и бедни. Преди няколко години минах през паническо разстройство и тежка депресия заради това. Сега, години по-късно, аз съм добре, макар че сърдечната ми дейност никога не се възстанови напълно и съм с бета блокер. Но това, което ме изненада бе, че психическите проблеми не са просто прищявка, нито каприз на дадения човек. Те са реално страдание и в определени моменти болката е като физическа. Т.е. имаме си работа със заболяване, което така може да отчае човек, че да се самоубие. За съжаление.
При младите е друго, за младите хора в процеса на формиране на личността наистина е възможно да изпаднат в отчаяние; но да се самоубие съвсем зрял човек, преживял вече 63 години и постигнал толкова много - за мен ето това е загадката? Думата "депресия" не решава проблема според мен...
Надежда Колевска:
Парите са нищо! Другото е важно!
иван сухиванов:
няма друго
И кое по-точно е това "друго", без което не си струва, не си заслужава да се живее? Кое е то, другото?
Svetoslav Alexandrov:
Аз бях свидетел как реализиран човек (над 40-годишен) преживя смърт на баща си, докато майка му се разболя от рак. Въпросният човек започна да си задава въпроси за живота, смъртта, за Бог и пое по същия път - към депресията, хапчетата и т.н... Отново, никога не е късно човек да се хлъзне по този път, на колкото и години да е и колкото и да е преуспял
Elitsa Milenkova:
щастието е вътрешно усещане и обикновено не зависи от външните обстоятелства, а от психо-емоционалната нагласа на човека. Може да си беден колкото си искаш, по професия да си шлосер и да си щастлив, ако ще да нямаш ни един лев в банката. Ако не ти липсва любов, ако ти са достатъчни небето, морето, полята и звездите, за да се чувстваш щастлив, то нищо не може да помрачи щастието ти. Тогава ти ще бъдеш и здрав човек. Но практиката показва, че обикновено точно богатите и известните не са никак щастливи. Може сами да си зададем въпроса "защо".
Защо често става така, че богатите не са щастливи? Тия, дето са постигнали "предела на въжделенията" си и които вече няма към какво да се стремят, при тях ли всичко се обезсмисля? А иначе взе да ме хваща страх, че "дърпам дявола за опашката" като дадох себе си за пример, че още удържам на изпитанията на живота, да пази Господ, човек винаги има опасност да изпадне в екзистенциална дупка, от която излизане няма... Светослав тук изглежда е прав...
Надежда Колевска:
Душата, Ангеле
иван сухиванов:
другото е измислица, пари ми дай - акъл не щъ
илиян хаджиев:;
мъката че не си нужен никому. ужасно чувство.
иван сухиванов:
нали затова е измислена религията - утешителна безсмислица
илиян хаджиев:
каго е безмислена защо е утешителна?всеки се утешава в това което го прави щастлив. вие с какво се утешавате?
иван сухиванов:
имам ум, утешават се тъпите
илиян хаджиев:
ГОСПОДИ! ЩОМ СЕ МИСЛИТЕ ЗА УМЕН А МЕН ЗА ТЪП... СПЕТЕ СПОКЙНО. САМО ТЪПИТЕ СТРАДАМЕ ОТ БЕЗИЗХОДНА БЕЗСАЪНИЦА
иван сухиванов:
че кой е казал това
Да, точно така, г-жо Колевска, душата е това, другото, истинското. Права сте. Душата, духът е истинското, без което всичко отива по дяволите. И човек става развалина. Даже и да не го съзнава. А по-духовните хора най-болезнено усещат тази липса, тази празнота. това обяснява защо са способни да се лишат от живот. Защото живот с болен или изпразнен откъм смисъл дух не си струва да се живее.
илиян хаджиев:
имам ум, утешават се тъпите
иван сухиванов:
ами мислете, и второ - не е страшно да се умре, приемете философски 1 природен закон, иначе поповете ще ви водят за носа
Ум, г-н Сухиванов, не стига. Умът е нищо. Иска се душа. Знаете ли какво е това душа? Блазе Ви ако не знаете...
иван сухиванов:
сега пък психология с пълна пара, както казва Достоевски, хората не живеят заради душа, досега нямаше да има 1 жив
Точно Достоевски е показал най-убедително до какви непоносими кошмари и дяволщини води самонадеяният ум. Разколников нали убива, подучен от сметките на ума. И после какво става? Има нещо, наречено душа, съвест, то е истинското, ето го законът на живота...
иван сухиванов:
няма душа, идете в спешното и там ще видите само тела, които страдат, иначе в църквата има души, от тях се хранят
илиян хаджиев:
ФИЛОСОФСКИ ГО ПРИЕМЕТЕ ВИЕ. ЗАЩОТО ДОКАТО ФИЛОСОФСВАТЕ ХИЛЯДИ СЕ САМОУБИВАТ. ЖАЛКО ЗА ... ВАС. ФИЛОСОФСТВАЩИТЕ. ЗАЩОТО КОГАТО ЧОВЕК ПРОТЯГА РЪКА ЗА МИЛОСТИНЯ НЕ МИСЛИ ЗА НИЩО А САМО ТОВА ЧЕ СЕ УНИЖАВА ДА ПРОСИ. ВИЕ ФИЛОСОФИТЕ ЩЕ КАЖЕТЕ ЗАЩО ТОЙ ПРОСИ. И НЯМА ДА МУ ПОДАДЕТЕ МИЛОСТИНЯ. ЗАЩОТО ОТ ФИЛОСОФСКА ГЛЕДНА ТОЧКА НЕ МУ Е НУЖНА. ЛЕКА НОЩ. ЗА ВИНАГИ. УТРЕ КОГАТО ПРОЧЕТЕТЕ НЕЩО НЕПРИЯТНО И ГО СВЪРЖЕТЕ С МОЕТО НЕВРАСТЕНИЧНО ПИСАНИЕ ПРОСТО ГО ПРИЕМЕТЕ ФИЛОСОФСКИ (ТОЗИ СЕ Е ПОБЪРКАЛ. НЕГОВ ПРОБЛЕМ
Г-н Хаджиев, а вероятно някои се самоубиват тъкмо защото не умеят да философстват? философстването е пътят към спасението... Без душа не може да се философства, без душа не може и да се плаче, глупости е това, че душа имало само в църквите, душа има всеки жив човек... Умът е нещо като тумор на душата...
иван сухиванов:
достоевски е преувеличил, няма съвест, това е ужаса
Не, Достоевски е показал законът на живота. Има съвест, има и душа. Без съвест и душа няма живот, а има жалко вегетиране. Има кошмари. Болест е самонадеяното оставяне на предвзетия ум. Ето според мен когато поривите на душата са елиминирани тогава именно идва онази кухота, заради кошмарите на която някои предпочитат да скочат директно в "нищото на небитието". Ала е много съмнително дали ще се отърват по този начин от кошмарите си, щото тъкмо душата е нещото, което не умира...
Да, душата не може да умре, за нея това нещо, смъртта, не съществува...
Cvetan Nichev:
Още Е.Дюркхайм доказва че "личните" мотиви за самоубийството са следствие от социални причини. Той нарича състоянието на отчужденото общество аномия /безпътица/.
Elitsa Milenkova:
богатите не са щастливи, защото не богатството носи щастие. Това е делюзия, която ни следва, а след като стане реалност, разочарованието е голямо. Славата и парите носят повече негативност в себе си, от колкото положителен ефект. Какво като можеш да си позволиш голям и скъп дом в престижен квартал или луксозна почивка по всяко кътче на земята, или нова лимузина??? Получаваш ги и виждаш, че те не те правят щастлив. За сметка на това си изгубил любовта. Виждаш, че хората ти се възхищават, но всички те използват. Нямаш близки, нямаш на кой да се довериш... Ставаш подозрителен. Почват да те мамят. Трепериш за парите си, трепериш за живота си - не знаеш кой маниак къде ще ти свети маслото.... Не смееш да се появиш на публични места, защото си нон стоп следен... Гледаш се по телевизията всяка вечер и всички обсъждат личния ти живот. Опонентите и конкуренцията само те дебнат да се провалиш... И си мислиш - ех, добре си бях, когато имах прилична заплата, работех за другите и никой не ме познаваше... Но за децата си бях баща, а за жена си - съпруг, а не банка за обиране.
Вени Георгиева:
Ето какво мисли Фредерик Бегбеде: Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си.
Cvetan Nichev:
Но откъде идва стремежът към слава и пари? От общество което е превърнало парите в основна ценност, която замества ценностите на предишните епохи. Смисълът на съществуването не съдържа вече по-дълбоки метафизически основания освен голата видимост. От тук идва и господството на формата,изразена като грижа за тялото и външноста. Естетическата хирургия процъфтява поради тези причини.
Петър Петров
ИЛИОМИНАТОРИ
Петър Петров:
ОТ СЕКЪДЕ
Значи когато пресекнат мечтите, когато човек вече няма за какво да мечтае, когато е постигнал мечтите си, тогава ли идва момента да се мре? Какво да отговори човек на това ако не с едно звучно нашенско: "Бахмаааму!" :-)
Ужасът е онова, което иде от съвестта. Без съвест няма ужас. Или точно тогава ужасът е най-страшен и кошмарен?! Може да си прав че ужасът е съвестта...
Jordan Stoyanov:
Не се обиждай, отговора е във въпроса, прочети го внимателно още веднъж ...
Кой въпрос? Те, въпросите, станаха прекалено много...
В Америка си живеят добре, но въпреки това над 60% са депресирани
няма рай на Земята
И какво излиза? Колкото по-зле живеем, толкова сме по-щастливи ли? Пак ще отвърна с онова звучно българско "Бахмаааму!"
но задължително ли е да има причина за депресията?
нали е състояние на гените?
Най-тежка е депресията без непосредствена причина, депресията от самото... нищо! :-)
защото няма лек, нали?
Депресията е психично нещо, там няма гени, нито пък химия...
Вени Георгиева:
Днес като цяло човекът е фрустриран вече не сексуално, а екзистенциално. Днес той страда не толкова от чувство за малоценност, отколкото от чувство за безсмислие. И това чувство за безсмислие обикновено се свързва с чувство за пустота, с един "екзистенциален вакуум". Може да се докаже, че това чувство, че животът вече няма смисъл, завзема нови територии... Виктор Франкъл 1982 г.
Да, това всъщност е онази празнина в душата, с която не може да се живее, която като същинска "черна дупка" поглъща и последните останки от волята за живот. Прав е "колегата" Франкъл :-)
не,просто в бг не са с диагноза
въпреки че който и да отиде при психолог
ще излезне с рецепта
Лекарствата не помагат, иска се общуване с духа, иска се духовен живот, без който празнината в душата става гибелна...
Olga Dandanova:
Сериозно ли задавате този въпрос?
Кой въпрос? Щото въпросите станаха много...
Olga Dandanova:
Формулирал сте го в 6 реда.
Не мога да разбера какво имате предвид, за кой момент става дума...
Cvetan Nichev:
В т.нар."нормални" държави броят на самоубийствата расте всяка година. Нивото на Б.В.П не определя задоволството от съществуването.
А в ненормалните държави, каквито са Русия и България, алкохолизмът расте с всяка изминала година...
Cvetan Nichev:
Алкохолизмът в скандинавските страни не е по-малко разпространен.
Така е, но там пият по други причини
Iavor Vasilev Lazarov
Хуморът, особено когато е прекален, често ни помага да маскираме и потискаме болката си. А най-богатите често са хора, които са прегърнали парите като гниеща патерица за душата, оставяйки спокойствието си, любовта и общността на заден план. Болката поражда хроничен гняв, който води след себе си амбиция, желание за контрол и превъзходство, желание за пари и власт.
Значи престореното (хумористичното, изкуственото) веселие е особено гибелно, така ли да разбирам мисълта Ви?
Лицемерието и отвратителността на хората е потресаваща. Хиляди хора се самоубиват всеки ден, но типове като Грънчаров не дават счупена пара. Когато обаче някоя холивудска звезда го направи, УОЛИЛЕЙЙЙ!! Веднага да заревем от мъка и да зароним горки сълзи.
По-голяма отврат от това...
Тотю
Vladislav Nozharov:
Може би идва момент във възрастта когато органите в организма започват да отказват и човек взима решение да продължи съществуването си под друга форма и друго място, спестявайки си "бремето на старостта".
А Тотю пък ни представи класово-партийният - "социалният" - подход към проблема :-) Тотю, таваришч, не съм "тип", аз съм индивид :-) Комуноидите сте типове...
Старостта е благодатно време за ония, които са знаели защо са живели. И за какво си заслужава да живее човекът. Това, че остаряваме, не може да бъде основание да искаме да бързаме да умрем. Аз продължавам да смятам, че душевната празнота е причината. Но как се стига до тази душевна празнота, може би за това си заслужава да помислим повече.
Да добавя нещо за комуноидите, че те, горките, от другото не разбират: таваришчи, за нас, човеците, за нас, некомуоидите, всеки човек, всеки индивид, всяка личност е ценна и интересна. Запомнете го добре. За вас обаче нито една личност не е интересна и ценна, за вас е ценна и интересна само комуната. По тази причина всичко, свързано с отделната личност, живот и съдба, вам е чуждо и непонятно. Няма как да е иначе. Не сте личности, там ви е проблемът. Сами сте се отказали от личността у себе си. И сте станали жалко подобие, менте, сурогат, карикатура на личност, сиреч, комуноид...
Iavor Vasilev Lazarov:
Не, означава, че понякога е симптом на потисната в подсъзнанието болка. Затова има много импро комици, които страдат от биполярно разстройство и депресивни епизоди.
Ясно. Разбрах.
Ето нещо, което дава част от отговорите:
http://www.vesti.bg/sviat/robin-uiliams-e-stradal-ot-bolestta-na-parkinson-6019953
Но Рейгън също беше болен от Паркинсон, но доживя да дълбока старост, доживя смело до момента, в който Бог е отредил да се раздели с този тук живот...
Актьорът Робин Уилямс, който беше открит мъртъв в дома си тази седмица, е страдал от болестта на Паркинсон.
Това съобщи овдовялата му съпруга Сюзан Шнайдер в изявление до медиите.
Преди два дни полициятя в Лос Анджелис потвърди, че актьорът се е самоубил.
По думите на Сюзан Шнайдер причината за смъртта му не са алкохола или наркотиците.
Робин Уилямс е бил напълно трезвен във времето преди смъртта си и се е борел смело с депресията и с ранните фази на Паркинсон, пише още тя.
В изявлението на Шнайдер се казва още, че той не е бил готов да огласи публично диагнозата си с невродегенеративното заболяване.
Надяваме се че след трагичната смърт на Робин други ще намерят силата да потърсят грижи и подкрепа, за да се справят с битките пред себе си и да не се чувстват толкова уплашени, се казва в изявлението на Сюзан Шнайдер.
защото вие нямате клинична депресия, причинена от химичен дисбаланс в мозъка.
Alexander Neferov:
Ангеле, разбираш всичко прекрасно, но си провеждаш своите психологически изследвания, анализи върху нас. Ясно ти е, че парите правят много малко щастие. Нямал е човекът топлина, любов. Това е всичко и ти го знаеш. И аз влязох в твоето изследване, наблюдение, въпреки че не искам да участвам в тези твои изследвания. Но, защо пък да не ги правиш? Има смисъл едно професионално наблюдение.
защото е страдал от депресия и е бил зависим от наркотици и алкохол... и защото няма такава висока оценка за себе си, каквато ние, включително ти, Ангеле, имаме за себе си и живота си.
А сега ти ми отговори Защо Бог е слязал на земята в човешки образ и се оставил да го разпнат? Според мен, за да ни даде пример, да ни покаже на нас лицемерите, какви егоисти сме, как само говорим за вяра и любов, пък като ни ударят шамарче, скачаме на бой, грабваме скиптъра Божи, и раздаваме присъди и правосъдие... Но Бог е милостив--и към комика, и към лъжеца.
Dimitr Dimitrov&
Пропускате нещо съществено-фактът, че се самоубива не на 20, 30, 40, 50, а на повече от 60 годени. Понякога остаряването е драматично и фатално-особено, ако е свързано и със сериозен здравословен проблем. Може би си тръгва просто защото вече не може да се наслаждава на славата, парите и младостта си?
Ами АIG, откога ти разправям, че Запада не е рай, но това на теб ти звучеше по руски и аз веднага ставах кагебист... Ето че сам стигна до истината - още едно доказателство че никому нищо не мое да се налее насила y главата - педагогическа аксиома.Ти в твоя разказ от Долна Баня провери ли дали катафалката имаше теглич, ха-ха, като в песента...
M. Prodanova:
Има единици човеци, които постигайки всичко в преходния живот. Всичко суетно и неистинно... независимо, колко истинско и нужно изглежда това, което е в света. Разбират,че всъщност са постигнали "НИЩО" Това са тези с необятните сърца. Хора виждащи страданието... безсилието... суетнята на всички забързали се към преходното - същества наричащи се хора... стремящи се за още преходно., а всъщност постигащи същото това нищо. Тези "човеци" са "личности" отчаяли се от факта, че са дали целият си живот за едно голямо "НИЩО". А всеки изпаднал в отчаяние... не виждащ изход... е способен да сложи сам "КРАЙ".
Пламен Новаков:
Г-н Грънчаров, актьора е страдал продължително време от тежка депресия. Това е клинична депресия, която е много тежка. Не е депресивно състояние, което даже стана модерно и всеки трети се оплаква от такова щом изпадне в отчаяние. Лично аз страдам от това заболяване вече 25 години и мога да го опиша по-подробно. Заболяването протича на фази. Може да има ремисия дълги години, след което отново да изпадне във фаза. Когато болния е в състояние на тежка депресия нищо не може да го убеди, че живота има смисъл. Има дори психиатри с това заболяване, които цял живот работят това и много добре знаят, че това състояние винаги отминава, макар че след това отново повтаря, но все пак преминава. И въпреки това тези доктори изживяват състоянието като невежи. Просто искам да се изразя по-образно. За сравнение, когато баща ми почина аз бях в поредната средно-тежка депресия и това състояние на подтиснатост беше образно казано 20 пъти по-тежко от мъката по баща ми. Друго сравнение е, все едно, че са ви стиснали примерно ръцете с менгеме до степен, че да предпочитате да ви ги отрежат и така това състояние да трае примерно месеци. Все съм си мислил, че с големи дори кокаин човек може да подтисне тежката депресия. Допускам, че близките на починалия може да не искат да разгласявам, че смъртта е настъпила от свръх-доза. И малко клюкарски, не съм чул за друг такъв случай, седнал човек да се обеси с колан. Би трябвало да увисне на нещо. А относно Вашето състояние, да не изпадате в отчаяние въпреки обстоятелствата, които споменавате, смятам, че във вас има живец. Просто имате много силна интелектуална енергия. Човек може да се храни с хляб и сол и пак да бъде много щастлив. Това е психично състояние. Колкото и странно да звучи, човек може да живее в кашон и пак да се радва на живота по своему. При Вас тъгата или мъката да го наречем идва от това, че сте неразбран в обществото. Недооценен. С Вас се гаврят, по-просто казано. Но при такива случаи интелектуалеца реагира с обратна реакция. Вместо да се отчае и да се обеси, което също е обяснимо и много хора го правят и в момента в България докато пиша тези редове, та интелектуалеца още повече се амбицира и му нахлуват още повече творчески сили. Но това, което пиша са само букви. Положението е много сериозно. Но изход има. Ако трябва временно може да работите някаква посредствена работа, която не е нито добре платена, нито пък да се иска специална квалификация. Но Вие трябва да имате кръг от съмишленици и ученици, които да имат грижа да Ви издържат. Това за мен е самата истина. Някога философите са давали частни уроци по мъдрост. А сега един час при психотерапевт струва от 40 до 50 лв. за сравнение. Може още много да се пише по темата, но е редно вие да си го напишете.
Г-н Новаков, благодаря Ви за изложеното разбиране, впечатлен съм! Хвърлихте обилна светлина върху проблема. Много го помогнахте, за което съм Ви признателен! Вярвам, няма да имате нищо против да публикувам Вашето изказване в блога си като отделен постинг - след като тук сте го написал съвсем открито, публично? Благодаря Ви предварително за съгласието!
Пламен Новаков:
Съгласен съм, разбира се.
Публикуване на коментар