Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 28 септември 2014 г.

Правото на избор е винаги по-добро от диктатурата включително и в образованието



Явор Ганчев, ‎Национална мрежа на родителите:

Друг кандидат за депутат - Петромир Кънчев - чиито позиции и дейност са изразено про-семейни и за свобода в образованието:

"Според мен за да има качествена промяна в началното и средното образование на първо място МОН трябва да загуби монопола си да спуска една единствена програма по която нашите деца е позволено да учат. По света има много учебни програми, има конкуренция и те постоянно се развиват. Нито една не е правилната, единствената, най-добрата. Държавата следва да бъде гарант за равен достъп на всички програми, но родители, учители, училища, сами да избират по коя програма да учат и да се развиват децата.

В момента съществуват училища, детски градини, които използват системи като Монтесори, Валдорф и други. Много семейства прилагат домашното образование. Всички те обаче са поставени извън закона и са обявени за нелегални. Всичко това е поради този монопол на държавата, която само тя решава какво ще учи твоето дете, а ние родителите нямаме право на избор, децата още по-малко. Във всяка страна от ЕС мога да избера училище, което предлага различна програма, но тук този избор е отнет.Всъщност той не е съществувал никога и затова не можем да си представим какво би било ако държавата няма този монопол.

Правото на избор е винаги по-добро от диктатурата включително и в образованието."

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: