И във философията е така: правилата убиват живота - понеже посягат върху свободата. А живот и свобода за човека, особено пък за човека, имащ дух, са едно и също нещо, са тъждествени; в духовната сфера, в това число и в образователната, тия неща са нещо като аксиома, не подлежат на обсъждане - понеже от тях следва всичко останало...
Правете си сметка до какво води пренебрегването на "това единствено допустимо правило" от нашата родна командно-административна и бюрократична система в образованието, която е създала безброй разсъдъчни правила, благодарение на които от свободата в българското образование не е останало и помен.
Нима имат свобода самите дейци на това образование, агентите, които се занимават с него, именно учителите, учениците, родителите?! Не, от тях практически почти нищо не зависи, понеже всичко е вече решено и продиктувано в безчет инструкции, правилници, наредби, директиви, команди, програми и какво ли не още. Бюрокрацията решава, от нас се иска само да изпълняваме и да се подчиняваме, Бог да прости свободата ни!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Книгата е страхотна. Самата Евдокия Петева-Филова е съпруга на българския министър - председател Богдан Филов (1940-1944 г.), след чиято присъда от народния съд и екзекуция през 1945 г., е изселена от София и интернирана последователно в няколко затънтени села, в Ловеч и в Русе в Северна България. През 1957 г. я преместват в Самоков и тук, в този ползващ се по онова време с незавидната слава на "буржоазен град", намира сърдечен прием, като се прехранва, предоставяйки частни уроци по немски и френски език, (тя е завършила в Мюнхен и Вюцбург.) Именно в Самоков получава вдъхновение да напише и хубавата книга за самобитния художник и възрожденец от с. Продановци, Самоковско Никола Образописов. Книгата е издадена посмъртно през 1994 г.
Георги Хаджийски
Публикуване на коментар