Вчера писах по темата Какво прави добрият, адекватният на потребностите на младите хора учител, казах там нещо важно като начало, сега ми се налага да продължа по поетия път. Но преди да започна своя анализ, ми се ще да предам един кратък, но затова пък много показателен диалог, който проведох с един приятел; този човек, силно заинтересуван от новата ми авантюра, именно да напиша книга с толкова претенциозното заглавие "Изкуството да си учител", ме запита по скайпа коя е главната идея на бъдещата ми книга; веднага му отговорих следното:
- Според мен най-важното, което искам да постигна в своята книга е да покажа как става така, че добрият, истинският учител, първо, е незаменим - понеже успява да встъпи в едно пълноценно, сиреч живо, свободно и човечно отношение с младите хора, с учениците си - второ, общувайки най-непринудено с тях, въздействайки им с личността и със словото си (въпреки че трябва да е доста пестелив в говоренето щото най-вече учениците му трябва да се изявяват в тази посока), той постига нещо страхотно, а именно, в душите на тия млади хора започват да се раждат свежи мисли, техни оригинални идеи или истини, един вид тия души на младите стават плодоносни или благодатни; това ако не се получи, то все едно нищо не се е получило, а всичко се е изродило; това според мен е най-важното, това ако не се е получило, то значи всичко е било напразно, всичко е без смисъл, без ценност.
Написах тия думи на този човек, той помълча загадъчно, пък в един момент ми отвърна следното:
- Грешиш, мой човек, в голямо заблуждение си, това не е най-важното, което трябва да постигне учителят, учудвам се, уж твърдиш, че си опитен, а пък изобщо не се разбрал кое е истински важното в училище.
Силно се развълнувах от тия негови думи и го запитах да има добрината да ми каже кое е това най-важно, за което аз изобщо не се сещам; той помълча още малко, пък ми каза ето какво:
- Най-важното, което трябва да постигне учителят, е да си намери сговорчив шеф, с когото да встъпи в едни най-приятни отношения, което ще му гарантира безоблачно съществуване до пенсия, ето това е най-важното; а всички тия неща, за които ти пишеш в книгата си, може да звучат как ли не, но, извини ме, са пълни глупости; най-важната истина е тази, която аз ти казвам, щом нея не си разбрал, значи нищо не си разбрал.
Това ми каза този човек и, признава, има известно основание да мисли така. Аз за себе си добре знам, че съм "вятърничав" човек, непрагматичен, непрактичен, падам си малко ("малко" ли казах?!) идеалист и дори романтик, ето, виждате, убягнала ми е от вниманието тази толкова проста истина. Е, признавам си, не съм от категорията хора, които търсят "безоблачно съществуване", спокойствие, мижитуркане, аз имам тази особеност, че успявам винаги да предизвиквам страшни облаци над главата си, от които постоянно прескачат връз главата ми разни мълнии, светкавици, гръмотевици, както искате ги наречете, тъй че, то се видя, едва ли ще доживуркам до пенсия, ето, изритаха ме и от училището, администраторката, която ме уволни, има добрината да ме обяви за "пълен некадърник", "неспособен да бъде учител", както и да е, аз пък, сега виждате, се захванах да пиша книга на тема "изкуството да си учител", виждате ли какви шеметни неща се случват в нашето свидно отечество, в което явно всичко е възможно?! Пък сега ми се наложи чрез съда да си потърся правата, щото на дело, фактически, по същество тази самонадеяна административна особа с акта на своето уволнение ме лиши от преподавателски права, лиши ме от конституционното ми право на труд, елиминира образованието ми, щото, съгласете си, нима тепърва аз ще мога да си намеря някъде работа при положение, че съм жигосан с клеймото "пълен некадърник" и "абсолютно неспособен да бъде учител", бил съм нямал такива качества, и то при положение, че цели 30 години съм практикувал точно тази работа, този "занаят", това, тъй да се рече, изкуство. Мама му стара, ако един художник, който е рисувал цял живот, има много картини, в които, тъй да се рече, е вложил душата и сърцето си, бъде обявен в един момент от някое началство за "пълен некадърник", пък на това основание, да допуснем, му забранят повече да рисува, един вид все едно са му... отрязали ръцете (!), как ли този човек ще преживее сполетялата го като гръм от ясно небе беда?! Аз лично не мога да си представя как този човек ще преживее такава една беда, вие не зная дали си го представяте, но да спра дотук, че се развълнувах, а това е вредно за сърцето ми...
Да си продължа работата по книгата, простете за отклонението; то е отклонение, но все пак е свързано с темата ми, тази тема за добрия и лошия учител, виждаме, неотменно присъства в "писаниците", които пиша; апропо, въпросната администраторка, дето му уволни, точно с тази дума определя моите текстове, каквито и да са били те, тя, виждате, е дама с много изискан литературен стил, понеже иначе е даскалица по литература. Абе уж се старая да пиша едно съчинение по толкова висока, възвишена тема, а пък "живеят живот", дето се казва, постоянно присъства в писаниците ми, не мога да се освободя от него, я да взема някакви мерки - та да постигна така потребната ми свобода. Или тъкмо свободата ми ме тика по такива най-различни посоки, я, виждате, другари, колко лошо нещо е свободата, тук се иска строга организация, тук се иска дисциплина, тук се иска диктат на съзнанието за дълг, а той ще ми говори за някаква си там прехвалена свобода! Свободата е непонятна за много хора, такива хора, предполагам, дори и като четат книги на по-освободени духове - а пък ний, философите, по дефиниция трябва да сме точно такива свободни духове! - най-вероятно изпадат в някакъв див бяс, щото съзерцаването на картината на един свободен дух изглежда не им е по силите, поради което и ги вбесява, кара ги за се изпълват със злост, с потрес, не зная точно какво изпитват, само предполагам, щото на мен лично това съвсем не ми се е случвало, аз лично, като срещна, като видя някакъв събрат по дух (пък и сестри по дух понякога срещам), се изпълвам с невероятно радостно чувство, някакъв ентусиазъм обзема сърцето ми, ето това поне го знам прекрасно, понеже съм го изпитвал често, стига такива хора да се намират наоколо, щото те иначе са голяма рядкост, но се срещат все пак. И тъй, връщам се на темата си най-после.
Аз по-горе в оня абзац, в който обяснявах най-важната цел на книгата си, казах нещо най-основно, на което искам днес да акцентирам; нека, за да го имаме пред очите си, да сложа този абзац и тук, ето го:
Според мен най-важното, което искам да постигна в своята книга е да покажа как става така, че добрият, истинският учител, първо, е незаменим - понеже успява да встъпи в едно пълноценно, сиреч живо, свободно и човечно отношение с младите хора, с учениците си - второ, общувайки най-непринудено с тях, въздействайки им с личността и със словото си (въпреки че трябва да е доста пестелив в говоренето щото най-вече учениците му трябва да се изявяват в тази посока), той постига нещо страхотно, а именно, в душите на тия млади хора започват да се раждат свежи мисли, техни оригинални идеи или истини, един вид тия души на младите стават плодоносни; това ако не се получи, то все едно нищо не се е получило, а всичко се е изродило; това според мен е най-важното, това ако не се е получило, то значи всичко е било напразно, всичко е без смисъл, без ценност.
Леле, "самоцитирах" се, каква наглост само, а?! Бива ме в туй отношение, нали? Е, не страдайте толкоз, приемете това нещо като малка шега; не бе, просто за удобство сложих този абзац тук, ако искате, да го махна, ама ще трябва да прелиствате книгата си страница назад, аз за ваше удобство го слагам тук, а вие ме ругаете! Та значи, да акцентирам специално, истинският учител постига:
- пълноценно, живо, свободно и човечно отношение с младите хора, с учениците си;
- общува най-непринудено с тях, въздействайки им с личността и със словото си;
- но не трябва да им се натрапва, не трябва да има приоритет, винаги да е водещ, да е все най-активен, а трябва да прави така, че именно младите да са активните, а пък той следва да стои "в сянка", незабележимо, а не грубо да направлява обсъжданията, изследванията;
- тук именно вече е цялото изкуство на учителстването, щото в един момент почва да става така, че в душите на младите започват да се раждат, както го казах по-горе, свежи мисли, оригинални идеи, някакви истини;
- душите на такива млади хора, които са имали щастието да общуват с истински учител, по незабелязан, по тайнствен начин стават плодоносни, или, другояче казано, благодатни (тази дума е чудесна, ала за жалост е позабравена!), щото наистина е плодоносна и благодатна една душа, която умее да ражда идеи;
- това, раждането на нови и свежи мисли, продуцирането на идеи, дето се изразяват учените глави, е нещо най-велико, то именно е и целта на заниманията на учителя с учениците, това нещо не се ли е получило, значи нищо не се е получило;
- или, както казваме, тия млади хора придобиват способността да мислят самостоятелно, да използвам и аз този изтъркан израз, а той е толкова изтъркан, щото, признавам си, е мой любим израз;
- свободното мислене има тази особеност, че поражда нови мисли, щото обремененото от "книжни знания" мислене, първо, не е никакво мислене, то е папагалстване, при това тия, книжните знания де, те не са и живи, те са съвсем мъртви, а пък добрият, истинският учител има тази рядка способност, че умее да оживява мъртвите мисли, умее да вдъхва живот на така нареченото "книжно знание", тук именно е цялото изкуство на добрите, на истинските учители, което, да признаем, рядко се постига;
- един добър учител умее да запалва пламъка на автентичното познание в душите на младите, той не прави тая глупост, дето си я позволяват повечето даскали, именно "да наливат" главите им с чужди мъртви мисли, да сипват в тях, все едно че са боклукчийски кофи, разните там боклуци на масовата култура, отпадъци, сурогати на школската, професорско-доцентска, сиреч учебникарска "наука" и прочие;
- тия неща сякаш са най-важните, мисля, че ги изведох донякъде, като се сетя за нещо друго и също така важно, ще го добавя; а засега да спрем дотук.
Е, може още много да се говори, "да се разтягат локуми", но нека да спра дотук, щото обещах книгата ми да е кратичка, до 100-150 страници най-много, не повече, та да се чете лесно, ще ми се такава една книга да почне да се чете и от самите ученици: леле, представяте ли си какъв ефект би имала една такава книга върху техните страдалчески души?! Ще има ефекта на нещо като бомба, взривила се насред спящ глад, мисля, че не преувеличавам като прибягвам до тази метафора, какво ще кажете вие? Е, ще видим де, но е факт, че нашите ученици, учениците по повечето училища, са големи страдалци и съвсем рядко, да си признаем, изпитват тия неописуеми преживявания, които са свързани с истинското учене, с истинското познание, с истинското изследване или търсене, с истинското учителстване. Както виждате, интересни и ценни са все истинските неща, а не ментетата, за жалост, допуснахме и образованието у нас да стане менте, и повечето от учителите ни да са ментета, абе у нас изглежда всичко е менте, какво ли пък не ни е менте, нима политиците са ни не са менте, нима стоките в магазините ни не са предимно ментета, то даже и най-святото ни, ракията, дето се продава по магазините, и тя вече е менте, посегнаха, виждате, на най-святото за многострадалната и многотърпелива българска душа, та ще се посвенят да посегнат на някакви си там училища и пр.! Ох, неописуеми са наште страдания, скъпи ми сънародници, думи нямам повече да ги опиша, да покажа на какви огньове се пържи нашата толкова мъченическа народна душа!
Аз май съвсем ще си прецакам текста с тия отклонения, абе какво ми става тая сутрин, все се отклонявам, все губя нишката на разсъждението си?! Виждате колко коварна е тази пуста свобода, друго си е човек да си направи един сериозен план и да го следва неотклонно! Да си направи примерно "план на урока", одобрен и парафиран от госпожа директорката, рецензиран дори от господин инспектора, стриктно следващ премъдрите указания на министерските директиви, отговарящ на написаното в свещените и одобрените от министерството учебници, написани от премъдри професори и прочие, и так далее, и тъй нататък, и ала-бала. Каква свобода бе, ти трябва да изпълняваш "държавната политика" в образованието бе, образованието е "държавна общополезна дейност", а как се преподава, как е правилно да се мисли, всичко това отдавна е показано и написано в така премъдрите министерски директиви, какво има тук да умуваме повече, да се съмняваме, да дирим, да изследваме, алоооууу, ти къде се намираш бре?! Какви са тия глупости, дето написа по-горе, я го виж ти, на интересен ще ми се прави той, на оригинален, видите ли, ще ми се прави той, на личност, представяте ли си, ще ми се прави той?! От теб се иска да изпълняваш, да следваш директивите, ако не щеш - шут по задника! И тогава ходи да си преподаваш като толкова любимия ти Сократ там, на улицата, на площада, на Агората, я го виж ти, ще ми се натиска той да бъде учител в наште народно-държавни училища?! Иди си преподавай на улицата, като лудите, дето си приказват сами, дето никой минувач не ще да се спре да ги чуе - там ти е мястото на теб! Почти цитирам думите на толкова любезната госпожа инспекторка по философия в Пловдив, която именно ме посъветва да ида да преподавам като Сократ на Агората, но за държавни училища не съм бил ставал, по нейното така дълбоко убеждение.
Интересното ми е тия въпросните администратори, ако, допуснем, отнякъде им падне самия Сократ, ей-така, да допуснем, за шоуто, Сократ, значи, да се появи и да почне да се подвизава като учител по философия в някое нашенско училище, какво ли ще направят тогава с него въпросните нашенски администратори-цербери? Щото аз по-горе фактически разказах не някакви си точно мои мисли, тия неща, дето ги казах, те си се знаят от векове, ала са били позабравени, били са потъпкани, та значи какво ли ще направят с истинския Сократ наште родни администратори? Вие нали сте чели "Легендата за Великия инквизитор" на Достоевски? Там е разказано какво правят със самия Учител Христос инквизиторите в лицето на самия Велик инквизитор, ето, същото ще направят с великия Сократ, един съвсем истински учител, наште родни администратори-инквизитори ако има късмет да им падне в ръчичките. Какво именно ще направят ли? Как какво, ами то се знае: полага му се да бъде турен на кладата, това ще направят, какво друго да направят?! Или ще му дадат пак чашата с отровата, понеже живеем в по-демократични времена, та нека да бъдам по-човеколюбиви, в наше време клади не са палят - не се палят клади ли рекох? Айде де, не се палят, ама карай, да замълча. Е, та значи така стават нещата, виждате докъде сме стигнали, казах и написах тия неща неслучайно - щото са страшни! Дали ще се стресне някой? Едва ли! Безочието на някои хора на най-висши позиции в образователната сфера е безпределно...
Да, на никой не му пука дали това, което се случва на младите хора в нашите училища и академии, има някакво отношение към идеята и същината на образованието! Това на никой, повтарям, на никой изобщо не му пука. Други неща са важни и приоритетни за установилата се пагубна система: тук мислят предимно за... постове, за началнически позиции, за диктат, за мачкане на личности, за погубване на свободомислието и свободолюбието, щото то е много опасно и страшно за системата, тук мислят за заплати, по възможност директорски, та да са по-тлъсти, тук се натискат за командировъчни, за други такива благинки, за бройка ученици, от която зависи бюджета на училището, щото една ученическа глава струва 1300 лева, да, в отделно взетия ученик администраторите виждат "1300 ходещи, двукраки лева", вие не знаехте, че 1300 лева могат да имат крака и да ходят, ето, сега това нещо го научихте, а аз просто цитирах мъдрите думи на една помощник-директорка-синдикалистка по въпроса, в нашта прогнила отвсякъде система мислят предимно за този дял от т.н. диференцирано заплащане, който престараващият се в угодничеството си пред директорката ще съумее да лапне в края на годината, мисли се предимно за премии, а пък за същинските и истинските интереси на учениците никой не мисли, на тия ученици, дето се казва, нека кучетата да им ядат главата! До такива абсурди доведе въпросната административна система, да продължавам ли още с описанието й, щото на мен лично взе, кой знае защо, да ми се гади - а на вас лично пригади ли ви се? Не, така ли? Бравос, вий сте истински щастливци - щом не ви се гади, на мен пък ми се гади, не знам защо, явно съм по-гнуслив, знам ли...
Както и да е. Да спра дотук. Наистина ми стана гадно, обхвана ме някаква погнуса. Пък ми и писна, време е да престана да пиша, изморих се. Хубав ден ви желая! Моля, не се ядосвайте заради това, което написах, ако то ви е жегнало някъде, постарайте се да не страдате прекалено. Ако някои са се обидили, да прощават. Пиша, видите, съвсем честно, пределно искрено, ако това е грях, убийте ме, ако трябва, с камъни. Знам, вреден и лош човек съм, пиша и казвам неща, за които е прието благоразумно да се мълчи. За тия неща не се говори или пише, нищо че всички ги знаят, не трябва да де произнасят някои думи, щото е опасно. Е, аз ги произнесох, жребият, дето се казва, вече е хвърлен. Бог да ми е на помощ! Аз Нему се уповавам, само Той може да ми помогне вече. Нека да помага и вам - поне това да ви пожелая...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар