Не знам дали ме разбрахте, но там е проблемът: търсете смисъла, в него е истината!

Представям аз във Фейсбук лекцията на Юлия Кръстева като цитирам откъс, ето този:

„Питам тогава: какво да се прави? Какво да направим ние? Подемам Ницше: „Да се постави голям въпросителен знак върху най-голямата сериозност“, а значи и върху това, което се нарича Бог. За преоценка на ценностите, на страстите, на нуждите да вярваме и на желанията да знаем. Да не капитулираме пред злото, дори и пред крайното зло. Но да продължаваме търпеливо търсенето – не на някаква сигурност, не на някакво си утопично равновесие или система, а на онази крехка точка, която френският математик и философ от 17 век Блез Паскал описва като „вечно движение“: „Който е открил тайната да се наслаждава на доброто, без да се ядосва на противното му зло, ще е намерил точката. Това е вечното движение.“ Ами ако бунтът, който ни липсва днес, е тъкмо тази „точка“, това „вечно движение“ към „тайната да се наслаждаваме на доброто, без да се ядосваме на злото“? Определено интимно преживяване…“

Никой в Аулата не попита гостенката защо нашите протести нямаха резултат, защо новите форми на бунта нямат силата да свалят правителството, защо нямат влияние над народа. Не попита дори Кьосев, който седеше заедно с почетните гости пред аудиторията.

Бунтът, според Юлия Кръстева, се оказа интимно преживяване. Да се радваме на доброто и да сме търпеливи към злото. Същото, което с други думи ни каза Цветан Тодоров: Не се отчайвайте.

Туй нещо е откъс от статия със заглавие Какво не разбрах от Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, а пък една коментираща дама ми каза ето какво:

Elena Sugareva каза: Многото говорене в повечето случаи се превръща в празнодумие. Всичко казано ще се прочете от 50 човека най много. Хората са отегчени от показване на високостилово изразяване. Всеки уважаваш себе си човек може да се информира от много източници.

Не е права дамата, нали така? Принципно бърка нещо - или нещо бърка принципно, както искате го схванете; наложи се да реагирам, ето какво й казах:

Ангел Грънчаров каза: Не сте права. Изобщо даже. Има и много празнословци, но тук случаят е съвсем различен. Многото думи са нужни когато се изразява много смисъл. Тук не става дума за празнословие. Това е философия, работата е съвсем различна. Налага се човек да се понапрегне умствено и душевно - за да схване, за да се добере до смисъла. Не знам дали ме разбрахте, но там е проблемът: търсете смисъла, в него е истината! Тъй че проблемът не е в Юлия Кръстева, а в тия, които ги мързи да мислят - пък после се оплакват, че не били схванали нищо...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo