Автентичният, истинският учител следва да бъде автентичен, сиреч свободен и затова най-човечен човек

Вчера започнах да пиша един текст (виж: Не самоцелното разсъдъчно теоретизиране, а практическото правене е верният подход в обучението: при него се научава много, и то истински, за цял живот), но ми се наложи да го оставя недовършен, ето, сега се връщам към него и ще го продължа, та да си завърша мисълта или разсъждението. Идеята ми е и също така да сложа вече окончателно точка на книгата със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, която написах в последните няколко седмици.

Аз там стигнах до този момент, за който ми даде повод филмът "Вълнàта", а именно, че има модерни начини на общуване с учениците или за обучение, които са изключително ефективни - понеже благодарение на тях съзнанията им се овладяват по един вътрешен, интимен начин от един по-цялостен, по-богат смисъл, смисъл, който самоцелното разсъдъчно теоретизиране наистина не може да им даде. Причината за това е проста: при тия начини или форми се активира целият потенциал на душата, в тия практически занимания участват на дело всички до една душевни сили, ангажира се целостта на душата на младия човек. Вярно е, че тия занятия са трудоемки, изискват също така повече време, но пък значимият и дълготраен ефект, постиган чрез тях, е достатъчно основание да се прилагат или практикуват. Освен това младите се увличат в тия занимания невероятно силно, участват с удоволствие - причината е, че те не просто наподобяват живота, а са проявление на живот, изява на живот, на духовен живот включително, те съдържат в себе си неоспорим жизнеутвърждаващ и личностно развиващ момент, който е водещ, а значи и решаващ. Разбира се, на такива начини на провеждане на часовете учителите у нас следва да бъдат обучени, понеже огромната част от тях не само че не са обучени, те са и невежи в тази посока, при това са овладени от едно празно високомерие и пренебрежение спрямо тях - понеже смятат, че "класическите" и "традиционни" на дискурса, на голото разсъдъчно теоретизиране, на безкрайните сухи и скучни обяснения и пр. форми били, видите ли, незаменими, да имат много здраве от мен, не само че са заменими, но и са крайно неефективни и недостатъчни. И причината е простичка: младите нямат чисто теоретичен интерес към изучаваните проблеми, нямат и необходимата специална настройка на душата, тази настройка трудно се постига в училище, тя изисква специални интереси и потребности, поради което насилването им да бъдат обучавани по този единствен типов начин води и до крайно жалките резултати, които се постигат.

Аз на друго място - виж: Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО - съм писал и за това, че особено пък в сферата на хуманитарното знание поради самата вътрешна специфика на този род знание се изисква прилагането на съвършено друг не просто подход, но и на различен методологически инструментариум; в тази сфера на "науките за човека" при това са ценни не "общите приказки", теоретичните абстракции, обяснението и голото разсъдъчно умуване, а там е най-ценно именно разбирането, постигането благодарение на активирането на целия ресурс на душата на оня чисто човешки и пределно богат смисъл, който ни е потребен за живота. От само себе си се разбира, че този смисъл няма как да бъде постигнат ако душата ни не е подходящо настроена, изисква се цяла една поредица от условия, за да бъде активирана цялата душа на младия човек, тия неща са постижими както в адекватните форми на пълноценно обучение по философия, така и на истински пълноценните занимания и с изкуство, където именно душата може да се обогати така, както никъде другаде. Точно в тази посока, за задвижването на тия обективни и субективни фактори се изисква да работи изкусният, опитният, вещият учител, учителят, който не желае да ощетява учениците си, а работи най-вече за това да обогатява душите и личностите им. Обстановката - съвсем приятна, човечна, дружелюбна и пр., сиреч, свободна, проникната от свободолюбие и човеколюбие - за подобен род занимания, разбира се, няма как да бъде създадена авторитарно, наложена насила и пр. В тази връзка си позволявам да препоръчам и едни други мои изследвания, които проведох и обобщих преди година-две, тях пък ги публикувах ето къде: Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА.

Понеже многократно досега в другите мои книги за образованието съм писал по всичките тия проблеми, сега, признавам си, не чувствам потребност наново и наново да се изказвам пак. А всичко, казахме, няма как да бъде натикано на едно място, в една книга, която при това да е подръчна, да може да се използва като помагало, като "практическо ръководство за действие" и т.н. По тази причина аз наистина вече следва да завършвам книгата си, да се ориентирам към окончателното поставяне на точката. Ще сторя това по следния начин.

В съзнанието ми в този момент, като на кинолента, преминават безброй сценки, спомени, образи за преживелици, за различни ситуации, в които е трябвало да реагирам по подобаващия начин, сиреч, опитността ми ме подтиква към нещо опасно, именно да се плъзна по повърхността на т.н. "старческо дърдорене", когато човек не може да спре да разказва, стига да има слушатели, рискувайки при това да стане непоносимо досаден. Не ми се ще да завърша така, че да създам такова едно впечатление за себе си - стига, разбира се, вече да не съм го създал, за което ще кажете вие, читателите. Иска ми се вместо това в най-синтезирана форма, пределно лаконично, да се опитам да изразя най-същественото, което би следвало да е водещото в усилията на оня, който иска да се усъвършенства в това велико изкуство: на учителстването. Дали да не го резюмирам и аналитично, в отделни моменти, въпреки търсената синтетичност? Е, за краткост и яснота нека да постъпя така, макар че анализът, разкъсването на цялото на части, е рискована процедура особено при опитите за изразяването на същината, на естеството на такива жизнени и човешки тоталности или цялости. Но да опитам, да видим какво ще се получи, ето, опитвам, значи добрият, автентичният, истинският учител, който е напреднал в изкуството на учителстването:

- въздейства с цялата си личност, с цялата си душа, сиреч, оставя се да изразява свободно и непринудено своя дух, щото тъкмо духът е това, което е в състояние да побере всичките тия сили, качества, способности;

- духовно непросветлен човек, следователно, не може да бъде учител, щото с това, което учителят учи, е един вид светенето на неговия дух, да, духът е светлина, която всичко озарява;

- за да се просветли духът на един човек в истинския смисъл, той много трябва да се е занимавал с философия, с изкуство, да е напреднал в религията и вярата, душата му да се е проникнала от тия велики истини и ценности, които духовните форми в своята съвкупност единствени могат да ни дадат;

- правете си сметка до какво води това, че подготвящите се за учители в нашите академии или университети изучават какви ли не дидактики, педагогики и прочие науки, но решително не изучават и не се занимават с философия, с изкуство, с религия, сиреч, духовността като такава решително е изгонена от нашите университети или академии, в тях, явно, господства бездуховността; един учен "кон с капаци" не бива да бъде допускан да бъде учител, щото неговата прекомерно стеснена душа ще деформира и душите на възпитаниците му; ерго, Сулю и Пулю не могат да стават учители, а учители трябва да стават само най-добрите, аристократите, духовните аристократи на един народ; стига, разбира се, да не искаме нашата младеж да се състои предимно от духовни инвалиди или скопци за духовното;

- да бъдеш истински добър и вещ в изкуството на учителстването учител се иска съответният талант, такива хора са родени да бъдат учители, те са рядкост, те трябва да бъдат търсени, а като се намери някой, за който се знае, че е предразположен да се изяви на това поприще, на него трябва да му се дадат пълните права да се изявява пълноценно, никой не трябва да му се меси (камо ли пък някакви си там чиновници!), тази свобода е условието той да разгърне таланта си, а пък учителстването в същината си е родствено на свещенодействието на истинските свещеници в сферата на религията, на църквата;

- истинският учител си създава школа, той подготвя сред учениците си ония, които ще го наследят в този "занаят" или в това изкуство, не е случайно това, че, примерно, Сократ е учител на Платон, а пък Аристотел е ученик на Платон и т.н.; само сред учениците на великият учител може да се роди друг велик учител и пр., а пък дребните учители, учителите с дребни душички създават също такива ученици, създават ученици с точно такива души;

- онази душевна и духовна сила, която следва да има приоритет в учителстването, е не самонадеяният и предвзет разсъдък, а чувството и родствените му душевни сили, именно интуицията и въображението, а пък на тази основа, щото органично свързаните чувство и ум (интелект, разсъдък, акъл) единствено могат да породят онова, което наричаме разум; да, не разсъдъкът, а разумът трябва да е водещ в ония образователни учреждения, които искат да "произвеждат" пълноценни и духовно богати личности; и понеже разумът и разумността са прерогатива на философията, на философското отношение към нещата, правете си сметка каква следва да бъде ролята на философията за пълноценното и качествено, бих си позволил да кажа даже духовно-просветлено образование на съвременните млади хора; изкуството и философията следва да се подпомагат най-ефективно;

- понеже, предполагам, въз основа на току-що казаното или написаното някои хора явно вече са се уплашили, държа да уточня: философско е синоним на човешко или дори на човечно, философът по идея е пълноценната и духовно богата личност, следователно, ако ви дразни туй превъзнасяне на философията и на философите, тогава използвайте вместо думата "философия" думата човечност, вместо философ - думата човек (личност), пак ще кажете абсолютно същото; сиреч, като извод, автентичният и истински учител следва да бъде автентичен, сиреч свободен и затова най-човечен човек, човек, който успява и умее да изразява най-адекватно своята човечност, богатствата на своята душа, на своята личност, на своя дух; с това в резюме е казано всичко, всичко останало са вече само досадни подробности.

Ето, сложих най-сетне тъй дългочаканата точка! Ох, да си отдъхна малко, че почти се изтощих. Вярно, това може да се дължи на факта, че тази сутрин нямам настройката, кой знае защо, да пиша дълги трактати, все ме привлича краткостта. Дали пък не съм започнал да помъдрявам? То с годините човек или помъдрява, или оглупява - според това на какво си заложил на младини, такива плодове ще береш когато приближи есента на живота, другояче казано, старостта; или не самата същинска старост (тя май трябва да свързва със зимата на живота, а?), а навечерието на старостта, когато именно е преизобилната на всякакви плодове есен. Знам ли, възможно е някои нищо да не берат в есента на живота си, за да берем плодове е важно да си даваме сметка какво сме садили когато сме били млади, как после сме се грижили за посаденото, как сме орали, копали, поливали и пр., и това се прави цял живот. Добрият учител, автентично изкусният учител дали не е нещо като истински добър градинар, който умее да произвежда какви ли не плодове, пък и зеленчуци, защо не?!

Нека всеки да си копае своята градина, нали така? Младите трябва да привикнат на младини усърдно да работят в своята собствена градина, градината на своята душа, тя да бъде една цветна, богата на цветове градина, нали знаете, че има период, в който цялата градина се осейва с какви ли не цветове? Това изглежда е времето на младостта, всичко цъфти, всичко е свежо, преизпълнено със сили, с копнежи, с какво ли не още. Пък после всичко прецъфтява и идва периода на зреенето. Накрая идва и периодът на преизобилната есен - с всичките й толкова възхитителни плодове. Но, повтарям, за да берем много плодове, се иска навремето семената да са попаднали на добра почва, да са покълнали, да са пуснали своите корени, след това има период на усилна работа, на грижи за градината, пък след доста време идва времето, в което някой ще берат добри плодове, а градините на други, да допуснем, ще бъдат само с тръни и бодили. Всеки ще бере това, което е садил - и според това колко е работил. Изкуството на учителстването значи много напомня на изкуството на градинарстването, изкуството на поддържането на плодоносни и щедри градини, с богата почва и прочие. Дали с тази метафора всъщност не казах всичко?

Спирам дотук. Работете в градините на своите души неуморно и усърдно - няма да съжалявате после! Те ще ви се отблагодарят с много и то най-сладки, превъзходно вкусни плодове и дарове. Богата реколта ще постигнете само ако сте се трудили. И то не как да е, а с вдъхновение, с ентусиазъм, с пълно отдаване на силите. Този е пътят и начинът. Желая ви есента на вашия живот да бъде най-плодоносна! От вас самите зависи всичко, да, лично от вас, не от някой друг, никакви оправдания тук не помагат. Бъдете свободни - свободата е онова разковниче, от което зависи всичко в живота ни. Животът ни следва да бъде човешки, не някакъв друг. В никакъв случай не позволявайте някой да накърнява свободата ви, да ви прави роби, слуги или марионетки. Не се оставяйте някой друг да се грижи за вас, да ви носи на ръце, да ви бъде благодетел, достойният човек е пълен господар на себе си и на живота си. И всички тия фатално важни неща се пораждат във времето на младостта, решаващото време на живота ни. Тъй че бъдете най-придирчиви спрямо това как се отнасят към вас, пазете достойнството си всеки миг!

Желая ви успех! Ако вярвате в себе си - неминуемо ще успеете! Успехът ще ви е в кърпа вързан. Дерзайте!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo