"Фораминиферите са черупчести кореноножки..."
Един "прекалено много учен" израз от учебник по биология от VII клас. Децата ни зубрят такива "премъдрости", преситени са от тях, погнусили са се вече - поради което желанието им за учене е убито. Този "бляскав резултат" успя все пак да постигне нашата толкова анахронична и абсурдна образователна система.
Да, крайният ефект и неспоримото "постижение" на тази система, която си стои непобутната от ерата на комунизма, е точно този: тя всекидневно и успешно убива желанието на младите да учат - и да се развиват като мислещи личности.
В нашите училища е забранено да се мисли, мисленето се разглежда като нежелан инцидент, като нещо скандално. Явно системата е устроена така, че младите в училище да затъпяват - и да се обезличностяват, да се обезчовечават колкото се може повече!
Тази абсурдна система трябва да си отиде безславно в миналото. Крайно време е българското образование да се преми из основи - и да се осъвремени, щото животът не чака. Училището е началото на всички начала, оттук трябва да започне голямата и така желана промяна в живота ни!
А може би някои не желаят тази промяна? Кой ли са добре обслужвани от тъй плачевното статукво в образованието? Може би и за това е добре да помислим?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар