Россия понимает только язык силы ("Delfi.lt", Литва), Автор: Паулюс Гаркаускас
Экс-президент Литвы Валдас Адамкус убежден, что без помощи США Европа не способна устоять перед российской агрессии. Кроме того, Адамкус подчеркнул, что говорить с Россией надо на понятном для нее языке — на языке силы.
«Европа пробудилась. Последние действия со стороны России подтвердили один факт — Россия является агрессором и не считается с правами других стран и правами человека. Поэтому заявление Западной Европы и США, без помощи которых мы не выкрутимся, укрепляет наши позиции», — сказал Адамкус.
Экс-президент также убежден, что с Россией надо говорить на понятном ей языке.
«По моему убеждению россияне понимают только язык силы. Если с ними говорят на равных, не уступая, я убежден, что победа будет на стороне свободных», — сказал Адамкус.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Азбучна истина е, че без Америка Русия мигновено ще завладее Европа. Затова основният противник на Русия си остава Америка.
Малцина на брой, но сериозни анализатори предричаха сегашния развой още преди десетилетия, а именно, че цялата Перестройка и либерализация е само една измама, и то насочена най-вече НАВЪН, за заблуда на Запада, и че когато моментът дойде, маските ще паднат и руското ръководство ще покаже истинското си тоталитарно и фундаментално антизападно лице, но вече при променен баланс на силите. Явно стратезите в Москва са решили, че този момент е дошъл, след като маските започнаха да падат, респ. паднаха. Западът сякаш започва в някаква степен да осъзнава или отгатва, какво става, макар и все още да не е докрай наясно със стратегическата картина и най-вече с това КАК СЕ СТИГНА ДО СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ. Опасявам се обаче, че вече вероятно в късно. Ако доскоро можехме да имаме някакви колебания и илюзии за намеренията на Москва, то вече се вижда, че се намираме в заключителната фаза от руската стратегия, в която на Украйна е отредена централна роля. Украйна е много повече претекст, повод и отправна точка, отколкото реална причина за новата руска агресивност към Запада и специално към Америка. Вижда се, че Русия и Китай вече мобилизират.
Наред с всичко друго Украйна (както преди това войните в бивша Югославия) е и още нещо: един вид генерална репетиция за гражданските размирици или война, които комунистическите стратези в Кремъл може би ще се опитат да разпалят в Съединените щати. Така че като следващ ход трябва да очакваме някаква провокация, насочена директно към Америка. Какво точно, не можем да знаем, но руските стратези сигурно вече са го измислили, те имат на разположение много варианти и в хода на развитието на реалната ситуация ще решат кой да използват.
Намираме се в истински преломен момент на човешката история, в навечерието на финалния сблъсък между Изтока И Запада.
Публикуване на коментар