Кому е нужно общество, съставено от непълноценни, от слаби в личностно и духовно отношение хора?

Жюстин Томс запита своята група във Фейсбук ето как, тя постави ето какъв въпрос:

Кому са нужни необразовани хора?

Моя милост реагира ето как; написах там следното:

Чудесен въпрос! Само малко бих си позволил да го допълня: ако изхождаме от същината на автентичната образованост (която е равностойна на цялостно разгръщане на личностния и духовния потенциал на човека), то би следвало да преформулираме въпроса по този начин: кому е нужно общество, съставено от непълноценни, от слаби в личностно и духовно отношение хора?

(Общество, в което не личността, а тъкмо безличността (комуноидността в моята терминология) е на почит и се толерира. Всъщност безличността, охарактеризирана по-популярно, поражда простащина, безкултурие, ето как нещата се връзват в цялост и се схваща нещо най-определящо за нашето актуално културно ниво.)

Аз имам своя отговор на тия въпроси, а вие?

ПОСТСКРИПТУМ: Жюстин Томс: 12% от бюджета си дава за обучение и наука Турция в последните 20-тина години. Знаете ли колко е при нас това перо?

Васил Василев: 3,8% от БВП = около 3,1 млрд. И ако учителските заплати не се повишат поне двойно има сериозна тенденция след 15-20 години да имаме 50% по-малко учители. А за да се повишат двойно заплатите, са нужни 350-450 млн. или около 0,5% от БВП, справка НСИ.

Жюстин Томс: Кому са нужни образовани хора?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo