Да, това е една петиция, настояваща за реална медийна свобода, за нашето право да бъдем информирани; всеки може да отиде ида прочете за какво настоява тази петиция: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!
До този момент само... 6 (да, шест!) човека са благоволили да прочетат и да подпишат петицията!
Изглежда за много хора у нас това дали имаме истинска медийна свобода е маловажен, незначителен, безинтересен - и ти ли си от тия тъй мъдри нашенци? А пък медийната свобода е душата на демокрацията, тя е нейна сърцевина... правете си сметка какво означава това ваше безразличие...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Това не е маловажен, а много важен въпрос, но хората са отчаяни и явно не мислят, че с петиции може да се постигне нещо. Аз обаче питам как става така, че 25 години, т.е. едно поколение след промяната, в България все още няма достатъчно медийна свобода и има проблеми с правовата държава до степен, че Брюксел е наложил специално наблюдение. Явно 25 години не са достатъчни, за да постигне някакво приемливо ниво на правовата държава. При това никой не изисква шведско или швейцарско ниво, а, както казах, някакво що-годе прилично равнище Ето защо, за да спре тази игричка на наблюдения и доклади с Брюксел, е най-добре София да каже още колко време ще й е необходимо за реформите - още 25 години, още 50, още 75, 100 или 500 години - за да не се създават напразни надежди и очаквания у ЕС, но и у българския народ. В действителност, разбира се, става дума за съзнателен саботаж и липса на воля за каквато и да било РЕАЛНА промяна. Впрочем ако сме честни и последователни, трябва да кажем, че и някои стари членки на ЕС заслужават наблюдение за корупция и/или мафия, например Гърция и Италия.
Защо обаче Източна Европа като цяло не можа да постигне желания напредък нито в икономическата, нито в политическата област за цели 25 години след 1989? Две са основните причини: първо съзнателният саботаж от страна на старите елити и второ обстоятелството, че промяната в Източна Европа дойде в момент, когато либералният капитализъм се беше вечe извратил. Това вече не е капитализмът на производството и „протестантската етика“, а един капитализъм на потреблението и кредита, който не може да служи вече за образец и пример.
Публикуване на коментар