На този ден в 1969 година в центъра на Прага се самозапали Ян Палах, студент по философия, който беше само на 20 години! Той го направи като протест срещу инвазията на войските от социалистическия лагер в Чехословакия.
Нека сведем глави пред саможертвата му в името на свободата на чехи и словаци!
Гражданинът Парпулов
ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: Агнешка Холанд за Ян Палах: Човечеството има нужда от подобни постъпки дори и да не ги проумява веднагаи също така "Горящият храст" - битката на Дагмар Бурешова в защита на Ян Палах и срещу комунистическия режим
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
Благодаря за публикуването. Може да се добави и написаното тогава от Валери Петров. Какъв тих и скромен човек, който дръзваше да има своя позиция! Да припомним, че отказа да подпише декларацията на СБП против Солженицин!
САМОИЗГАРЯНЕ
Валери Петров
Ян Палах не е между живите вече,
Ян Палах е нейде далече, далече,
Високо там нейде във въздуха син,
над Прага трептящ като дъх на бензин,
Един миг, едно тяло с пламтящи коси -
преди миг само бил и вече не си …
Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
Ян Палах го няма, а ний сме си тук,
и бензинът е нашият и го помниме ние
как във лъскава струя от сондата бие
и как с него по бузите се мажат със смях
Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !
Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?
Нима сте измислици на два Дон Кихота
и нищо, и нищо от Вас не остава,
освен това облаче дим над Вълтава
и тоз вик „Свобода !“ едва чут, едва чут
в януарския въздух, синьо – розов от студ ?
Ян Палах го няма и така ни се пада -
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!
Можеш ли да ми кажеш кога е писано това стихотворение? Ако е писано още тогава, добре, но ако е писано по-късно, примерно след 1989 г., работите стоят съвършено иначе...
Имах щастието да го чуя от него в един документален филм. Предполагам, че го е писал през 1969, но на кого го е чел и кога е публикувано за първи път не зная.
http://novinar.bg/news/napusna-ni-velikiiat-valeri-petrov-_NDc1MTsxOQ==.html
..."По време на Пражката пролет поетът протестира срещу агресията в Чехия и написва стихотворението „Самоизгаряне”, посветено на Ян Палах. През 1970 г. пък Валери Петров отказва да заклейми Александър Солженицин, когато Съюза на българските писатели решава да изпрати протестно писмо срещу номинирането на руския дисидент за Нобелова награда."...
http://въпреки.com/post/95901074311
..."Тогава, когато след промените през 1989 година, Софийският университет вреше и кипеше. И няма да забравя първото голямо литературно четене след промените в 65 аудитория на СУ. Тя не можеше да побере хората, които искаха да чуят думи, които не бяха слушали през годините на тоталитаризма. Сред поетите, които четоха свои стихотворения беше и Валери Петров. И сред цялата бушуваща емоция на залата той прочете едно свое стихотворение за Ян Палах – самозапалилия се чешки младеж в знак на протест срещу съветската инвазия и на „братските страни”, нахлули в страната му през 1968 година, за да задушат „чешката пролет” – една от нереализираните възможности за социализъм с човешко лице. Очевидно, Валери е бил написал това стихотворение много отдавна, но едва сега го прочете за първи път."....
*Според Ив.Сарандев го е написал през 1969г. и е дал екземпляри на Емил Манов и Христо Ганев да го пазят.
*Наталия Христова Българският скандал "Солженицин", стр.20
Публикуване на коментар