Министърът на образованието и науката проф. Танев е написал нещо важно на страницата си във Фейсбук; написаното от него е отворило полезна дискусия. Ето какво е написал той, пък по-долу можете да прочетете и моя кратък коментар по този повод:
Нашите поколения са все повече в дълг на новите млади. Не е достатъчно да се познава средновековната история, за да се гради самочувствие. Не е достатъчно да се четат само светлите страници, за да имаме самоуважение. Трябва да се вгледаме в цялата картина, за да можем да я разбираме.
Белите петна в паметта са прелюдия към всякакви отклонения. Добре знаем колко важни теми липсват в учебните програми. Откъде днешните млади могат да проумеят с какво тоталитарната държава съсипва живота на всеки човек и на цялото общество? Откъде да разберат какво е и какво причинява Народният съд? Как да се замислят за безумието на геноцид от мащаба на Холокоста? Как да си обяснят, че личност като екзарх Стефан, който с целия Свети Синод се стреми да накара властите да прекратят преследването на евреите, след това е свален от поста си и интерниран до края на живота си?
Церемониите и ритуалите са важни. Речите също. Но за ценностите, паметта и мъдростта да можем да живеем занапред в съгласие е нужно да не отвръщаме очи от сложните исторически страници, а да ги четем, проумяваме и помним. Не толкова правилните отговори за датите в тестовете, а отговорите на тежките въпроси, произтичащи от злокобните примери на историята.
Има над какво да помислим и с отговорност пред новите поколения да потърсим съгласие за промяна на учебните програми. Няма смисъл да се удивляваме какво не знаят и не разбират - ако не сме намерили сили и начин да им го разкажем.
Todor Tanev
КРАТЪК КОМЕНТАР: Така е. Споделям мисълта на професор Танев. Пределна откровеност е нужна в разговорите ни с младите. Не само в училище, но и изобщо. Но в училище най-вече също. Нищо не бива да се крие, а най-важни са най-неудобните въпроси.
Носим тежка отговорност за това, че младите не разбират не само смисъла на историята, но и на съвременния живот. Крайно време е да осъзнаем тази своя отговорност и да започнем да работим за промяната към добро. Щото иначе работите няма да потръгнат.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Интересен текст за "Мотивацията на българския учител от Възраждането до днес":
http://www.academia.edu/4198683/%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81
Публикуване на коментар