Тия дни са много тъжни. Не, не точно за това, че е умрял Ж.Желев, Бог да го прости! Всички ще умрем, никой няма да живее вечно; всички сме смъртни. Умирането е нещо толкова естествено - и неотвратимо. Да се тъгува за умрелите е много човешко, но аз лично не мога да понасям демонстративната, показната тъга, да не говорим пък за показните фалшиви сълзи - особено пред телевизионните камери. Намериха се мерзавци, политически въжеиграчи, които не се посвениха дори да плачат пред камерите! Страшно лицемерие, бълваха лъжи като стахановци! Страшно безсрамие! Ето по тази причина твърдя, че тия дни са много тъжни.
Усещането ми за тъга се дължи на това безобразно лъжене, което много осквернява паметта на покойния. Тия, дето наистина са го уважавали, понеже наистина им е мъчно за него, предполагам, изживяват тъгата си безмълвно. Тия обаче, дето много говорят и изричат фалшиви словеса без да се смущават от нищо, съвсем сигурно е, че изобщо не са го уважавали истински - всичко при такива е само поза. Президентът П.Стоянов забелязах, че симулира плач на стълбите на Храма със златните кубета; не знам, по тази логика Първанов нищо чудно да е ревал на глас, от него всичко може да се очаква, за него невъзможни неща няма. Ето, понеже такива арогантни, безскрупулни играчи задават тон тия дни и никой не възроптава поради свинщината, на мен ми е много тъжно. Желев ли погребваме - или погребваме вече всички останки от приличие и от благопристойност?! (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
8 коментара:
За мене, най-достойно се държа Филип Димитров, който дори не се поколеба да нахока журналистите, които непрекъснато дълбаеха темата "Боянски ливади"...
Бях възмутена най-много от Ивайло Трифонов, който, ако не бе прекъснат - пак от журналисти - щеше в този ден да ОПЛЮВА.... ти знаеш кого.
Miroslava Simeonova
Боянските ливади са обрасли с мълчание, но не всички пасем лъжите за тях
Анчо.така е,прав си.Съгласен съм с това,което пишеш,но за мъртвите се пише добро или нищо.Бог да го прости!
Simeon Ivanov
Това друг го е писал, г-н Иванов, не аз. И е писано преди да умре Желев. Аз само го припомням. Да се знае. Не съм нравствен урод, но уважавам истината и ненавиждам безочливите лъжци. Затова го припомних...
Желю Желев, Желю Желев – кой беше пък тоя? А да, имаше такова нищожество-марионетка, назначено от комунистите за „дисидент“ и „лидер“ на демократичните сили. Заедно със Симеон Сакскобурггорски и Петър Стефанов Стоянов един от най-големите предатели в българската история.
Всъщност даже не и предател, защото той винаги дебело е подчертавал, че е марксист, т.е. комунист, но кой знае защо беше решено, че трябва да е лидер на уж антикомунистическия СДС?! Той щеше да е много по-подходящ за лидер на БКП-БСП. А опяването на един атеист-марксист в Александър Невски беше едно недоразумение. Не беше обаче недоразумение, че на погребението му нямаше нито един обикновен човек-привърженик на демократичната кауза. Демократична България не иска и да чуе за кончината на Митев, за повечето демократи този човек е най-малкото безразличен, за мнозина даже отблъскващ и отвратителен.
Но пък е съвсем нормално неокомунистическото българско държавно ръководство да бъде на опелото, понеже няма фигура в българския преход, оказала повече услуги на комунистите. Колчем възникнеше критична ситуация за властта на БКП след 1989, Митев Желев беше винаги на линия, за да спасява комунистите. Ако България днес е посткомунистическа страна със силно влияние на старите елити, това е основна заслуга на Митев Желев. Без него комунистите отдавна да бяха изметени и забравени. Е, ако не беше конкретно той, комунистите сигурно щяха да си намерят друга подводница и „спасител“. И за да не бъда голословен, ще изброя само няколко от най-фрапантните предателства на Митев към демократичната кауза, макар че те са безброй.
Предателство 1:
14 декември 1989, когато българският народ беше готов да измете комунистите от НС и историята, но беше възпрян от Желю и Ивайло Трифонов, които пратиха народа по домовете с пожелания за „Лека нощ“.
Предателство 2:
Кръглата маса. Такава въобще не трябваше да има, а ако все пак имаше, то от едната страна трябваше да седи СДС, а от другата изпълнителната власт в лицето на тогавашното правителство на Георги Атанасов, не партията, която го е излъчила – БКП, която по този начин се легитимираше, а още по-малко БЗНС, ОФ и не знам кой още. И СДС трябваше да има ясни и конкретни искания. Филип Димитров обаче правилно отбелязва, че на Кръглата маса СДС не получи нищо, понеже не поиска нищо.
Предателство 3:
Прибързаното провеждане на изборите за НС още през юни 1990 и при това за ВНС. Изборите трябваше да са през есента и не за ВНС, а за НС.
Предателство 4:
Признаването на фалшифицираните избори за ВНС. Митев и НКС на СДС не трябваше да ги признават, а да искат забраната и фалшифициралата ги БСП и нови избори, вече без БКП-БСП и деривати.
Предателство 5:
Поемането на президентството от Желев и правителството на Димитър Попов. Желю не трябваше да прави никакви компромиси на БСП, нека си управляват, след като са „спечелили“ изборите, а той трябваше да остане лидер на опозицията и да я води в борбата с комунизма. Ако БСП беше „попуправлявала“ още няколко месеца, щеше да се срине завинаги.
Предателство 6:
Подкрепата не Митев вече като президент за новата прокомунистическа конституция и действията му срещу стачката на 39-те. Да си спомним във връзка с това и гладната стачка на Едвин Сугарев и писмото „В какво ще вярват нашите деца“, оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент и т.н.
Предателство 7:
Боянските ливади и свалянето на реформаторското правителство на Филип Димитров.
И мн. мн. мн. др.
Впрочем Митев Желев и дисидентското движение в комунистическите страни не са паднали от небето, те са част от стар таен план на КПСС и КГБ, т. нар. „план Шелепин“ (на името на тогавашния шеф на КГБ Шелепин) от 1959 (!), в който се призовава за създаване на контролирана опозиция в тези страни като подготовка за бъдеща фалшива либерализация на режимите. Продукт на този план са ‚дисиденти“ като Андрей Сахаров в СССР, Вацлав Хавел в Чехословакия, Лех Валенса (агент Болек) в Полша, Йон Илиеску в Румъния, Робърт Хавеман в ГДР и Митев Желев в България.
Колкото до „философа“ Желю Желев, то подобно определение буди само смях и не си заслужава да бъде обсъждано. Ако Митев е философ, аз вероятно съм трамвай.
Да добавя и това: максимата „ за мъртвите или добро, или нищо“ е много спорна. Тя може да важи донякъде за „обикновени“ хора, но в никакъв случай не се отнася за политици и държавници, па били те и марионетки и палячовци като Митев Желев. Напротив, политиците и след и особено тяхната смърт трябва да са обект на проучване и оценки. Иначе би трябвало или да говорим с добро за Ленин, Сталин, Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков и т.н., или да мълчим, което е абсурдно.
По повод на "Предателство 6" само да внеса една корекция: гладната стачка на Е.Сугарев и оставката на Блага Димитрова от поста вицепрезидент бяха във връзка със съставянето на марионетното правителство на БСП, ДПС и Мултигруп, сиреч, на мафията; тия неща се случиха и тогава срещу Желев излязохме на протест с искане за оставка всички ония, които преди това бяхме гласували за него за да стане президент; Желев прояви комунистически инат и остана на поста си, а Блага Димитрова си подаде оставката.
Да, точно така, това беше 1993, нямах време да навлизам в подробности. Разбира се, изброените грехове на Митев са само върхът на айсберга. Иначе той през цялото време съгласуваше всичко с БКП-БСП и специално с Андрей Карлович Луканов.
А като интелект не ставаше даже за селски кмет или председател на ТКЗС.
Публикуване на коментар