Най-големите, които промениха света - третият, които с право може да се отнесе към тази велика група исторически дейци, видели сметката на руския комунизъм, е папа Йоан Павел Втори...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
Не са така прости нещата. Рейгън беше добър президент през първия си мандат, но през втория се хвана на уловките и лъжите на Горбачов, същото се отнася и за Маргрет Татчър, която обаче поне в частни разговори е изразявала съмнения по отношение намеренията на комунистите и се е опасявала, че Западът може да е измамен от Горбачов. А сега вече се вижда, че тези нейни подозрения са били основателни.
Иначе в икономическата област двамата направиха някои полезни, но и някои контрапродуктивни неща. Проведеното от тях дерегулиране в икономиката по принцип е правилно, но същевременно именно при Рейгън и Татчър САЩ и Англия окончателно се деиндустриализираха и финансовата сфера започна да играе нездравословно голяма роля в икономиката.
А при Йоан Павел Втори има много въпросителни и никак не е невероятно да е бил свързан с полските и/или съветските служби.
Въобще като философи и учени трябва да сме трезви и скептични към всяко и всичко и постоянно да поставяме общоприетите истини и схващания под съмнение, да проверяваме нещата постоянно от всички ъгли и гледни точки.
Във връзка с това още и този цитат:
Еще более серьезную проблему для нас представляет вера в незыблемость некоторых базовых вещей. Многие уверены в бессмертность доллара. Многие уверены в глобальном превосходстве США. Многие твердо верят в то, что Промысел Всевышнего просто обязан соответствовать их ожиданиям и представлениям о том, что хорошо, что плохо, где добро, а где зло. Ну и зло непременно, как в сказках должно быть побеждено и повержено. А кто сказал, что мы на самом деле на той стороне, на которой себя видим? Из прочитанных книг? Из собственных размышлений о жизни? Из священных писаний? Так ведь там тоже такого понамешано, что ой-ой-ой. И как только жизнь начинает расходиться с нашими представлениями и ожиданиями, как только что-то, казавшееся вечной ценностью, рассыпается в прах, у нас наступает кризис жанра. Но себя ведь мы винить не умеем? Виновата всегда реальность.
Экономисты всего мира спорят до «очертенения», чуть ли не до посинения, о том, что происходит сейчас с мировой капиталистической системой. То ли она вышла из кризиса, то ли еще нет, то ли она собирается в ближайшее время начать поднимать свою экономику, то ли рухнет в очередной экономический и финансовый кризис.
…Только некоторые экономисты и аналитики пытаются мыслить самостоятельно, не оглядываясь ни на западных специалистов, ни на Госдеп США.
Вербсайт Монреальского Центра по изучению глобализации.
«Мировой финансовый кризис начался не с кризиса 2008 года. Он был глубоко вплетён в крупные изменения глобальной экономики и финансовой системы, осуществлявшихся с 1980 года – т.е. именно във времето на Рейгън и Татчър!
Это стало результатом процесса дерегулирования финансовых и макроэкономических реформ под председательством Всемирного банка, МВФ и ВТО.
Экспансия мирового капитализма (глобализация) зависит от глобальной экономики дешёвой рабочей силы.
Развитие промышленных колоний в странах третьего мира привело к переводу в эти страны целых индустрий, что привело к увольнениям и прямому закрытию широкого спектра производительных отраслей в развитых странах.
При отсутствии весомого регулирования со стороны государства, этот нескончаемый процесс минимизации расходов на рабочую силу привёл к драматическому сокращению потребительского потенциала общества.
Массовое обнищание и общемировое падение уровня жизни стало результатом такой экономики дешёвой рабочей силы.
Эксплуатация огромного потенциала рабочей силы Китая, Индии и других стран, вкупе с ограблением и релокацией миллиардов из бывшей коммунистической России и «нео-либерализованной» Южной Америки заполнило казну старых финансовых институций.
Огромные финансовые прибыли были направлены в финансовый рынок, рынок жилья и страхования, дав капиталу большую социальную и политическую мощь. Это сократило влияние трудовых организаций, ограничив их переговорное влияние (здесь — торги профсоюзов с работодателями; прим. mixednews) и умножив прибыль (капиталистов).
Государство как таковое стало их инструментом, коль скоро государственные предприятия, земли, ресурсы и банки были приватизированы.
Неспособность капиталистической системы реинвестировать капитал в продуктивное русло ведёт к большому росту спекулятивного капитала в самых различных формах»
Виталий Овчинников:
…Поэтому глобальный мировой кризис двадцать первого века, это кризис самой системы капитализма, достигнувшей потолка своего развития и препятствующий продвижению человечества вперед…
Российские радикальные демократы (и Ангел Грынчаров), стоящие на коленях перед западным образом жизни и мышления, сейчас меня забросают камнями! Как он посмел, этот Советский «инженеришка», поднять свой мерзкий голос против Великого Капитализма! Ату-у-у его!
Я не буду им отвечать! Ну их!
Благодаря Ви, таваришч кагебисткий пропагандист, за то, что нас ознакомили с най-новите опорни точки на КГБ по въпроса за "неминуемата гибел на капитализма" и особено на американския империализъм, проклет да е! :-)
Апропо, регулирането от страна на държавата, намесата на държавата в икономиката водят до ужасни проблеми и в крайна сметка до деформации на икономическия живот, които се лекуват с едно средство: дерегулиране, свобода на агентите на икономическата активност. Не сте чел Хайек и нищичко не сте разбрал, дарагой тавариш...
Чел съм Хайек и съм го разбрал, въобще аз съм привърженик на австрийската икономическа школа, която днес – за съжаление - не е на голяма почит сред икономистите.
Една от причините за икономическите проблеми на капитализма днес наистина е прекаленото регулиране. Реалният социализъм преди 1989 загина именно поради прекаленото – почти 100% - държавно регулиране. Само че и съвременният капитализъм също е далеч от перфектната конкуренция, понеже и при него държавата се намесва много силно в икономическия живот. Виждаме, че главният инструмент за борба с кризата днес остава държавната намеса, било чрез „спасяване“ на фалирали банки и държави, било чрез манипулации на лихвените проценти от страна на централните банки, вместо те да бъдат оставени да фалират според законите на пазара. Така че дерегулацията на реалния сектор е нещо добро.
По отношение на финансовата сфера дерегулацията обаче е проблематична, понеже води до силни деформации, балони на борсите и неочаквани фалити. Но и там може да има дерегулация, стига да сме готови да понесем тези последици от нея. Само че тази готовност липсва у днешните политици и правителства, които са готови във всеки един момент да „спасяват“ фалирали финансови институции с държавни средства.
Така че аз съм за връщане към капитализма на производството и „протестантската етика“ и не приемам съвременния мошенически капитализъм на потреблението и кредита. Не виждам обаче никакви опити положението да бъде оправено, само палиативни мерки до горчивия край.
А ироничните Ви забележки за пропагандата на КГБ можете да си ги спестите. Аз пиша във Вашия блог с надеждата за сериозни дискусии ПО СЪЩЕСТВО, а не, за да водя пропаганда в името на КГБ, ЦРУ, МИ5, ДАНС или НРС. Прекалената Ви политизация води до заслепение и неспособност да водите разумен, културен диалог.
Публикуване на коментар