Тия дни подготвих за печат новата книжка на сп. HUMANUS - списание за съвременно образование и за подпомагане на личностното и духовното израстване на младите - и днес-утре го изпращам в печатницата, за да излезе и хартиеното му издание. Същевременно, прехвърляйки се върху нова работа, а именно редактирането и подготвянето за печат на новата ми книга (тя носи заглавието Помагало по вяра и също беше писана тук, в блога) се натъкнах на интересен проблем, който искам да споделя тук. Мисля, че е изключително интересен - говори и показва много.
Знаете колко много в последните години се говори за качеството на учебниците, които ползват (по-скоро НЕ ползват изобщо!) нашите ученици; тази тема вее порядъчно се изтърка, спори се обикновено за глупости, примерно един или два или три или повече трябвало да бъдат задължителните учебници, кой да ги пише тия учебници, университетските професори или учителите и т.н., но истински важните проблеми около тази тема изобщо не се и поставят даже. Времената, в които живеем, са съвършено други, ако преди 50-100 или повече години книгата и, респективно, учебникът, е бил основният извор на информация, днес, в ерата на информационната революция, това съвсем вече не е така. Днешните млади хора съществуват потопени в колосален, не необозрим океан от информация, разбира се, те най-вече трябва да привикнат да търсят, да намират и да боравят умело с потребната им информация, изхождайки от своите индивидуални познавателни интереси и нужди. Разбира се, добрият учебник може да им помогне много в тази посока, понеже хора, имащи експертни познания в съответната област, могат да им поднесат в сбит вид най-нужното, онова, без което не може.
Но този подход само привидно помага, той всъщност много ограничава търсенията на младите - тика съзнанията им, така или иначе, в калъп, в някакъв коловоз; разбира се, истинското е те сами да си търсят потребната им информация, вярно, това е много трудоемко, но пък този път е благословен - това е път на творчеството, на откривателството, на свободата. Разбира се, може да има алтернативни учебници, които да са правени според различни изследователски или научни платформи, според разбиранията на различните научни школи и пр., това нещо особено в сферата на "неточните", на хуманитарните науки, е особено важно и потребно. Но и това не решава проблема, напротив, усложнява го. Защото приучава младите към умствена или духовна ленивост, отнема им радостта, тръпката от търсенето, от творчеството, от изследването, от намирането, сиреч, погасява интереса им. И поражда неизбежната апатия. Младите са отвратени от този начин на отношение, погасяващ тяхното естествено любопитство и убиващ интереса им. Какво да се прави, какъв е изходът?
Каквито и да експерти да пишат учебниците, те пак ще подберат от безбрежния океан от информация нещичко, което е по техния вкус; те при това ще изхождат от своята власт да натрапват своя избор, а това вече поражда ред неудобства. Примерно, обезсмисля полагането на каквито и да било усилия от страна на младите: всичко вече се знае, каквото трябва да бъде постигнато вече е постигнато, проблемите общо взето са решени, вие специално в тази област, тъй да се рече, сте направо излишни. От вас се иска просто да папагалствате. Да репродуцирате. Не да творите, а да повтаряте механично вече постигнатото. Това, което СЕ знае. Няма смисъл да си поставяте въпроси, щото всички отговори вече са дадени, всички въпроси при това отдавна са били поставени. И така нататък. Е, какво да правим наистина в тази толкова неприятна ситуация?
Ще дам пример - за да изляза от областта на общото говорене или писането по общия проблем. Аз реших да напиша едно човечно, кратко, простичко, разбираемо помагало по вяра, което наистина да помага, а насочва младите в търсенията им в тази духовна област, да провокира интереса им и т.н. Писах крайно провокационни текстове, задавах казуси, голяма част от които ми предложи самият живот, съвременността; примерно точно в този период се случи атентата в Париж, бяха рождественските празници и т.н. Интересно е, че на моя призив и други хора да се включат в правенето на помагалото откликнаха няколко човека и предложиха свои текстове, с които го обогатиха значително. Разбира се, в тази област на вярата, на тълкуването на религиозните текстове, на църковния живот, на нравственото поучение от страна на духовни проповедници и духовни лица, както е известно, има изключително богата и необозрима литература, богословска, апологетическа, каква ли не още. Ако се опита човек да направи някаква сводка на основните проблеми, обсъждани там, то ще се получи огромно съчинение, пълно с трудна за смилане информация, сиреч, ще се постигне точно обратния ефект: младите вместо да бъдат привлечени и приобщени към този род търсения ще бъдат неминуемо отблъснати. Както именно отдавна е станало в сферата на другите науки, на научното познание като цяло. Е, аз още от самото начало изтъквах, че изобщо не се стремя към пълнота - та тя изначално е непостижима! - нито пък към всеобхватност. Както и да е, в крайна сметка затруднението ми е, че се получи текст (и то незавършен!) от повече от 300 страници, докато първоначалната ми идея беше помагалото по вяра да бъде пределно лаконично, кратко, разбираемо, приятно за четене. И ето, сега аз от няколко дни си блъскам главата какво да правя. Изяви се тук следният общо взето неочакван проблем.
В пълният вариант има една непосредственост, спонтанност, прямота, диалогичност, пределна искреност, ей-такива неща, които са много потребни според именно за пораждането на подходящата нагласа у душата на младите. Същевременно, понеже помагалото се писа направо в блога, в интернет, то неизбежно придоби характера на един "продукт", която е изключително близък до светоусещането на младите, които общо взето постоянно са в същия този интернет, сиреч, в него има нещо, което е много близко до тяхната настройка. е, какво да правя, с редактиране и със съкращения да изхвърля всичко онова, което именно е така близко до манталитета на младите? Нали бях решил да изхвърля всичко "ненужно", да, ама ето, оказва се, че всичко онова, което изглежда ненужно, всъщност може да се окаже, че е най-нужното - и най-потребното! Ето че се видях в чудо, не мога да реша какво да правя, помъчих се доста време, изпаднах в нерешителност, накрая в съзнанието ми се оформи ето какъв изход:
Ами прост е този изход: ще направя два варианта на помагалото, пълен и съкратен. Според вкусовете на най-различните хора. Има някои, които, предполагам, ще бъдат съблазнени от краткостта, от яснотата, от пределната разбираемост. Други хора обаче, предполагам, ще поискат да се потопят в онази творческа лаборатория, в която се роди самото това помагало, ще се постараят да извървят благодарение на него онзи път, по който създателите му вървяха, и това, да се надяваме, ще запали онзи пламък в душите им, който именно е благодатен. Защото запали ли се този пламък, то истински важното вече е постигнато. След това вече всеки може сам, с необходимата опитност, да се гмурка в огромния океан от най-разнообразна информация. Сякаш нещата тук са напълно аналогични със ситуацията, която имаме когато човек се учи да плува: първо, разбира се, ме се налага да почне да се упражнява в плувен басейн (това именно е помагалото), там усвоява някои похвати, необходими за оцеляването му в истинския безбрежен океан или море, а едва след това, след като натрупа известно самочувствие, ще може да се гмурне в истински бурното море - или в толкова страховития океан (информационен, човешки, духовен, ценностен, идеен, какъв ли не още). Та затова именно открих и реших: ще направя два варианта на помагалото си. Пълен и кратък. Да може всеки да погледне и двата и сам да избере кое е по-полезното лично за него. И двата, разбира се, ще бъдат на разположение онлайн. Е, само краткия ще отпечатам в хартиено издание. Хем да се икономисва хартия, хем да имаме и други предимства. Така мисля е най-добре, е разумно.
Този подход съм го приложил (но несъзнавано, нерефлексивно, така да се рече) и в своята книга, носеща заглавието "Идеи за едно нова философия и стратегия на образованието в България". В нея вложих всичките си есета и статии, писани в продължителен период, години наред. Получи се огромен сборник, той може би е в повече от 600-700 страници. След това, разбира се, ми се наложи да изработя от този огромен материал нещо по-кратко, годно за практично ползване, получи се нещо като компендиум, сбито изложение, което вече издадох като книга, в хартиен вид. И книгата досега си съществува в двата варианта, единият обаче, пълният, е само онлайн. Е, сега вече съвсем съзнателно ще постъпя и тук по точно този начин. И проблемът се решава.
Има е едно трето, много аморфно "помагало", което вече включва всичко онова, което е достъпно в Мрежата, и не само в нея, но и в много хартиени книги, които липсват в Мрежата. Това вече е самият океан, но той, знайно е, е за най-опитните плувци. Както по басейните има и малко басейнче, за най-малките и неопитни деца, после има голям басейн, а накрая е вече само море; който иска нека да плува и в него, да пори вълните му - стига да има кураж и сили. Та така е и тук, не само в тази духовна област, но и в сферата на обучението по какъвто и да било предмет. Нашите ученици не бива да се ограничават само до едното, до най-просто помагало, те трябва да имат достъп до всичко, до всичките варианти.
Нека всеки се занимава с каквото си иска, да чете каквото си иска, да се рови където си иска. Ние сме различни, имаме различни интереси и ценности, ето, това и предпоставя, че няма как всички да се обучаваме еднакво в различните познавателни области. Нека да има свобода, това е нещото, което ни е така потребно. Този е верният път. Пътят на свободата е именно и най-благодатният...
Спирам дотук. Желая ви успехи и постижения във вашите пътешествия в областта на духа! Бъдете смели и търсете онова, което е подходящо, което задоволява нуждите именно на вашата душа! Не се отказвайте, не си позволявайте да появявате малодушие. Само ония, които са дръзки личности, те именно много и ще постигнат. И, за Бога, не бъдете послушни: послушанието е голям грях - защото се свежда до отказ от самия себе си! Ти самият си най-важният, ето, повярвайте в това и няма да съжалявате. Просешката скромност не ви отива: бъдете личности! Дързостта не е порок, противното обаче е слабост, малодушие... то просто не ви отива.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар