Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 23 март 2015 г.

Най-чудесното българско наслаждение



За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Константин Иречек

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

4 коментара:

Анонимен каза...

За много народи по света можем да прочетем какви ли не често диаметрално противоположни анекдотични оценки и впечатления от кого ли не, а А.Г. , както знаем, е болезнено фиксиран върху националния характер и от него извежда всичко и до него редуцира всичко. Разбира се, никоя наука и философия не може да започне без предпоставки от нула, а техният избор в крайна сметка е повече или по-малко произволен, така че и заключенията, до които ще се стигне, ще са съвсем различни. Точно това се наблюдава във философията. Работата обаче е там, че – както отбелязва, мисля, Дейвид Хюм - когато някой философ си хареса някой принцип, той често се опитва да го прилага универсално и дори в случаи, когато той не е уместен, и с него да обяснява всичко и всяко. А дали светът е устроен по този начин, все по-малко го интересува. На знам дали е апокрифно, но на Хегел се приписва, че на забележка “Но г-н Хегел, светът не отговаря на Вашата философия” той отговорил “Толкова по-зле за света!”, което явно е една крайност. По същия начин А.Г. смята, че всичко в България може да се сведе до и обясни с българския „национален характер“, което обаче е грубо опростенчество и не издържа критика. В обществото действат много други вътрешни и външни фактори и прословутата „народопсихология“ е само една компонента, често съвсем не най-важната. Но ако му обърнем внимание, че българската действителност е доста по-различна от неговите представи, и Ангел Грънчаров в хегелиански дух вероятно ще репликира: „Ами толкова по-зле за България!“

А иначе ето какво казва един сериозен германски учен – проф. Фрицлер - за (старите) българи, който впрочем смята, че българи и баварци са роднини:

«Най-изпъкващият белег в същността на българския народ е била неговата боеготовност и боеспособност. Българите са били неустрашими ездачи, които са се чувствали най-добре на техните коне. При първата атака те засипвали врага с точно насочваните си стрели, за да използват при сблъсъка копията си. Ако след това се стигнело до ръкопашен бой, те хващали бойния чук, брадвата с форма на чук или боздугана, който те заели да въртят със страховита мощ. По сила и смелост те нямали равни на себе си. Преди битка се провеждала строга инспекция на войската. Всеки недостатък по въоръжението се наказвал най-строго. Така се постъпвало и със страхливците. Наистина, гърците ги обвиняват в неблагонадеждност. Но това говори само за гръцката омраза. Преведено на обикновен език, това означава: че българите са били един дързък и извънредно своенравен народ, който не се съобразявал особено с волята и благоволението на другите. Особено обаче те изпитвали огромно недоверие към всичко чуждо. Те държели своите граници навън напълно затворени. Прекрачването им е било свързано с най-големи препятствия. Избягалият от страната не само бил обречен на смърт, но носел нещастие и на близките си. Пазещият границата, пропуснал беглец, трябвало да заплати това с живота си. Собственото и традиционното народът поставял над всичко чуждо и се придържал към него с твърдо упорство. Но иначе бил добродушен, “без злоба и коварство“.

Ангел Грънчаров каза...

Много пъти съм Ви предупреждавал да се въздържате да се изказвате от мое име, понеже ако го правите, това е израз на душевна подлост. Но на Вас не Ви пука и ето, пак сте се изказал от мое име, приписвайки ми какви ли не нелепици. Явно имате скверен характер, пък и, бидейки българин, явно държите на дело, практически, да илюстрирате с поведението си верността на моите заключения. Нищо че на теория, тъй да се рече, се мъчите да ги отречете, твърде неубедително, впрочем.

Увлякъл сте се дотам, че в случая изглежда не сте забелязал, че аз абсолютно нищичко не твърдя, а само цитирам проф. Иречек. :-) Пишете за Иречек, него критикувайте, обяснявайте, че той не е прав, що се занимавате с мен? :-)

Избягвайте да се напъвате коментарите Ви да звучат философски или да показват някаква дилетантска "философска" обща култура. Философията не е лъжица за всяка уста. Апропо, изказването, което приписвате на Хегел, е некоректно цитирано, става дума не за света, а за... фактите.

Това какво някакъв си немец бил писал за древните българи, няма нищо общо с проблема, за който пише проф. Иречек...

Анонимен каза...

Хаха, както казах, това е може би апокрифно и никъде в трудовете на Хегел не се среща, а само му се приписва, и то различно според различните източници. Става дума за твърдението на Хегел, че не можа да има повече от 7 планети, а малко по-късно била открита 8-ма планета. Тогава Хегел според едни бил казал „Desto schlimmer für die Wirklichkeit“, респ. „Umso schlimmer für die Wirklichkeit“, т.е. толкова по-лошо за действителността, според други „Umso schlimmer für die Tatsachen“, т.е. „толкова по-лошо за фактите“ и т.н. Аз цитирах по памет и конкретната формулировка не е чак толкова важна, тъй като смисълът е един и същ, а Хегел може би въобще и не го е казвал. Това е по-скоро философски хумор, но за някои хора явно не е смешно.

Цитатът от Иречек не го привеждате случайно, очевидно той се покрива с Вашето мнение, както можем да се убедим от безброй Ваши аргументи в блога Ви. Ваше право е да имате собствено мнение и да смятате например българите или парагвайците за най-големите изроди на света. Аз просто исках да покажа границите на народопсихологическите обяснения.

Ангел Грънчаров каза...

Пак продължавате да се изказвате от мое име и да ми приписвате каквито Ви дойдат нелепици в акъла. Грозно е, но Вие изглежда нямате сетиво за това какво правите и какво си позволявате.