... Да видим кога българите най-после ще се уплашат от себе си. Защото нашето нещастие все иде отвън. Саморефлексия нямаме. И наистина е виновно турското робство. Така са ни оставили да правим каквото си искаме! Няма го тук момента на дисциплината. Аз, като бивш марксист, пък и сега донякъде такъв, съм била много възхитена, че в България не е имало феодализъм. Уви! Защото тогава хората са се учили на ум и разум, на спестовност, на труд, на уважение, на страх. На дисциплина. Тук това го няма. Тук ти си дете на природата и толкоз. Самозадоволяващо се стопанство – това сме ние. Тодор Живков затова ще остане незабравим, защото успя да влезе в стереотипа на българското национално съзнание.
Българинът гледа да му е сгодно. Слава богу, че сме малко! Защото представяте ли си, ако имаше не 8 милиона, а 80 милиона българи? Щяхме да взривим планетата. И ще ставаме все по-малко. Защото българинът, като излезе от България, той веднага забравя, че е българин. И навсякъде, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. На мен много ми е смешно: в нашите посолства има специални аташета да агитират българите за репатриране. Ние нали всичко тук решаваме, като увеличаваме администрацията. Щом някъде нещо куца, викаме: "О-о-о, сега ще направим комисия, комитет!", държавни чиновници назначаваме, неуволняеми. Акъл – море... Но не сме чак толкова за окайване, не. Първо, българинът е такъв живуч, той от всяко положение ще изплува. Никак не се боя за българина – ни тукашния, ни задграничния. Ние знаем как се минава между капките. Както вие казвате – да мушморочим. Имаме го това. И след като сме сведени дотам да мушморочим, така да бъде! Е, какво сега, няма като Раймонда Диен да легнем на релсите, пардон! Това е тя, стратегията на малките нации.
Историята върши работа. Някои трафарети от историческото развитие работят и до днес. Например да си евреин. Това са хора с много дълбока история, със способност да се справят с всякакви нови ситуации. Като помислите какво е висяло над главите на евреите през вековете – от Израел към Египет, от Египет към Магреба, от Магреба към Испания, след това обратно – от Испания към Магреба, от Магреба към Египет, от Египет към Близкия изток – всичко това е въпрос на придобиван опит. Приспособяване към различни ситуации. А ние какво? Ние като сме клекнали тука и понеже земята мека, и понеже топло – къде ги нашите мореплаватели, търговци? Толкова ни е било сгодно, че е нямало нужда да ходим никъде.
Затова историята е важна: трябва да убеди хората, че без зор не става. И в това, което сега пиша, дано успея да обясня, че нашето нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма. И като сме си избрали да нямаме зор, има да имаме и прокопсия. Искаме да ни е сигурно, да не нагазваме Черно море, щото ще си намокрим чорапете, дето викаше баба ми. И май такива ще си останем, защото това с леснотията ни било е прекалено дълго.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
При цялото ми уважение, но Вера Мурафчиева опростява и изопачава някои неща.
Цяло чудо е, че българите при всички превратности на съдбата са оцелели 1300 години. Още 700, и ще се изравнят с евреите по оцеляване. Също така българите са извършвали големи миграции в своята история – от Азия към Европа, хиляди километри. В последните 1300 години не са мигрирали, защото вече са намерили благоприятно място – къде да се местят? Вие къде бихте отишли? Освен това миграциите не са непременно нещо хубаво и желателно, повечето народи се опитват да докажат, че са автохтонни от незапомнени времена. Не са лишени от основание теориите, че българите са наследници на най-старата цивилизация – варненската халколитна култура отпреди 7-8000 години и дори да е имало миграции, те винаги са се връщали обратно, така че и траките, и българите са българи.
Български мореплаватели няма по простата причина, че България е сухопътна сила – телурократия, не морска сила – таласократия. В своята история България никога не е излизала трайно и сигурно на море, да не забравяме, че дори черноморските градове някога са имали предимно гръцко, респ. погърчено население. Освен това Черно море е вътрешно море, то не предразполага към далечни плавания. Търговци българите са имали през последните години от турското робство и те са били навсякъде из османската империя, но българите са били винаги повече земеделци, понеже българската земя е плодородна. Търговци са гърците, понеже гръцката земя е слаба и не дава поминък. Те също така са мореплаватели по понятни географски причини.
А за „леснотията“ също не мога да се съглася, от всички балкански народи българите винаги са се славели като най-трудолюбиви и за това могат да се проведат много свидетелства, вкл. от чужденци-познавачи на Балканите.
Така че малко се учудвам да елементарните и непремислени заключения на Вера Мутафчиева, която иначе беше умна жена и минаваше за голям „народопсихолог“.
Публикуване на коментар