По казуса: можем ли да съдим институциите на държавата за това, че ни пречат да се ползваме от своите човешки и конституционни права?

По публикацията Отдавна е дошло времето да съдим узурпаторската държава, дето е отнела и ни тъпче правата, драги ми Яворе! ето какъв разговор проведох с Явор Ганчев, обсъждайки на лични във Фейсбук породилия се така и така казус:

А.Г. каза: Здравей! Виж това. Моля те не го приемай като насочено спрямо теб, ти ще разбереш, друга ми е мисълта... Хубав ден!

Я.Г. каза: Здравей! Така е, единствено обаче правото не работи "по принцип" - за да съдиш, трябва да имаш казус, както ти имаш.

Ако направим свободно училище и държавата започне репресии, ето това е казус. Дотогава - само чесане на езици.

А.Г. каза: Не е зле да се попита адвокат дали някой гражданин не може да съди държавата за вреди, които тя му е нанесла като не му е дала възможност да се възползва от конституционната разпоредба за гарантирано свободно образование, понеже го е натикала в една съвсем несвободна сфера на монополното държавно образование...

Ами родителите като са лишени от възможността да влияят на образованието на своите деца, щото държавата им е иззела правата в тази посока?

Я.Г. каза: Не, няма казус. Никой не насилва родителите. За неходене на училище има глоба. Тази глоба може да е единственият казус. Спомни си филма за Съмърхил - след като инспекторите ги наказаха, те заведоха дело. У нас може да има казус например частните училища да си искат парите за образование на децата - и те са го направили в съда, но не другаде, а по закона за защита от дискриминация.

А.Г. каза: Ясно. Вероятно е същото и при учители, на които държавата пречи да си изпълняват истинската роля...

Я.Г. каза: Да, трябва да правят това, на което имат право, и да съдят, ако ги репресират. Тоест да рискуват уволнение като теб.

И пак - в училище има допълнителен фактор че то на практика е казарма за лишаване от свобода на ученици. Родителите са се съгласили да участват, учителите са се съгласили да участват, това поначало твърде много стеснява възможностите за действие.

А.Г. каза: Така е. Подписали са документи, че приемат да участват в игра с такива правила...

Може ли тия няколко реплики да ги сложа в блога, тя читателите да се запознаят с твоето мнение? Щото вече има публикация по темата...

Я.Г. каза: Слагай, щом смяташ, че е важно. :-)

А.Г. каза: Да, важно е според мен, за хора, които могат да стигнат до такава една мисъл: държавата ни пречи да се ползваме от конституционните си права, а ние нищо не можем да направим да си защитим правата по съдебен ред. "Държавата-майка-кърмилница"! :-)

Я.Г. каза: Не е вярно, че нищо не можем да направим, Ангеле. За да стигнем до съда трябва да сме живели по определен начин преди това. Не може да съдиш някого че ти пречи да правиш нещо, което не си направил опит да правиш. :-)

А.Г. каза: Напълно вярно. Е, аз опитах да заживея по друг начин, бях обявен за "враг" и "нарушител", наказан бях, сега вече имам тъй прекрасната възможност да опитам да си защитя по съдебен ред правата... Да видим какво ще излезе в крайна сметка от този мой кажи-речи обречен опит...

Я.Г. каза: Освен това трябва такива като теб да са много, понеже и съдът не е свикнал с подобни дела - той гледа материалната част, съответствието с трудовия договор, кодекса на труда... Интерпретациите на конституционните права са непозната работа за много юристи също.

Ние имахме среща с утвърдени и авторитетни юристи - напълно трябва да им се смени перспективата в посока защита на правата, а не търсене на привилегии. Ситуацията в юридическото съсловие е не по-малко драматична от тази в учителското.

А.Г. каза: Оказа се, че някакъв дребен администратор от най-ниско ниво, именно директор на гимназия, може чрез административен акт да посегне на конституционно гарантирани права, примерно, фактически да лиши учител от преподавателски права (израз на правото на труд)! Ако съдът не ме "реалибилитира" и не ми върне правата, аз докато съм жив няма да мога да работя по професията си...

Това е много интересно, което казваш. Аз също имах възможността да се убедя вече, че съдебната или правосъдната системата е разкапана не по-малко от образователната...

Я.Г. каза: Това е много странно. Дано да имаш добър (и посветен, за да е евтин) адвокат!

От друга страна в едно свободно образование наемането на учители би трябвало да е по преценка на родителите и училището. Ако аз имах училище или бях член от ОС на родителите в училище с реална автономия, бих търсил учители като теб.

Така че на мен, като човек, който цял живот е бил "частник", "лишаването от право на професия" ми е напълно чуждо. Ако аз те намирам за годен да вършиш една работа, имам право да те наема за нея. Точка.

Така че ти сигурно няма да може да работиш в държавно училище, защото си ръбат и чепат, а там трябват охлюви, но едва ли могат да те отрежат от частния пазар.

А.Г. каза: Адвокатът ми е чудесен, да видим обаче доколко съдиите ще се окажат възприемчиви към истината в сферата на образованието. Аз обаче съм на мнение, че не трябва ние, гражданите, пък и учителите, да отстъпваме държавните училища ей-така, за нищо или даром, на бюрокрацията. По тази принципна причина се боря за връщане в държавното училище. То не е бащиния, по моя възглед, на директорско-инспекторската и министерска бюрокрация и мафия.

Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? , почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето , живота , свободата .

Добави в Svejo