Путин успя да консолидира целия свят срещу попълзновенията на така експанзионистично-агресивния руски империализъм

Путин обединител на Европа (срещу Русия), Автор: ИВО ИНДЖЕВ

С рухването на СССР и т.н. световна социалистическа система в началото на 90-те години на миналия век особена популярност придоби изразът, според който е последното убежище на комунизма е в национализма. Това, както виждаме от усилията на Путин да си купи имитация на чуждестранна любов с пазаруване на националистически партии, се оказа устойчива тенденция.

Дали се определят като крайно десни или крайно леви, гравитиращите около (петродоларите на) Москва фашизоидни формации от Източна и Западна Европа, дефилирали миналия месец в Санкт Петербург, на практика прекланят глава пред опита на Кремъл да реанимира комунистическия интернационал по особено перверзен шовинистичен признак под лозунга: „Долу американския империализъм, да живее руският“!

В чисто географския смисъл обаче агонизиращият комунизъм търсеше опорна вдъхновяваща точка в Северна Европа. Като водещ на предаването „В десетката“ имах куриозен разговор в студиото на БТВ с лидер на Световната социалистическа младеж, който се опитваше да рекламира социализма. Когато го помолих да даде пример за просперираща социалистическа държава, той дълго мисли и пропускайки родната му Южна Африка, която беше тръгнала вече уверено (надолу) по пътя на социализма и накрая посочи…Швеция.

Швеция и скандинавските страни от десетилетия са последното убежище на всички, които искат да убедят някого в жизнеспособността на социалистическите идеи. Междувременно в самата Швеция в частност и в Скандинавия настъпиха промени, които разубедиха самите скандинавци, че тази приказка с преразпределянето на средствата по социалистически в една модерна отворена към света икономика може да продължава вечно. Но това е друга тема…

Темата, която е акцент на този текст, е как Путин отне тази последна надежда на упорстващите в убеждението си европейци (и други по света). Швеция и Финландия, две от четирите държави (заедно с Австрия и Швейцария), които са следвоенното нарицателно за неутралитет, буквално се готвят за членство в НАТО - нещо, което на никого не би хрумнало никому като хипотеза преди руската агресия в Украйна. Заслугата изцяло е на Путин и неговата хунта в Москва.

Пет скандинавски държави обявиха Русия за най-голямата заплаха за сигурността в Европа и декларираха, че засилват отбранителното си сътрудничество срещу “руската агресия”.

Декларацията е подписана от министрите на отбраната на Швеция, Норвегия, Дания, Исландия и Финландия. Текстът ѝ бе публикуван на страниците на авторитетнтия всекидневник “Афтенпостен” в Осло, цитирани от „Дневник“.

Анализаторката по въпросите на сигурността Ян Холан Матлиари коментира, че описаното сътрудничество е за съвместна отбрана и включва общи маневри до максималната възможна степен на сближаване с НАТО, която могат да си позволят необвързаните Швеция и Финландия.

Те си остават извън отбранителния алианс, но декларираната посока прилича на подготовка за членство в НАТО, допълва тя.

Петте държави ще провеждат повече съвместни учения, ще си сътрудничат в индустриални сектор, включително в отбранителната промишленост, ще си обменят разузнавателна информация, ще се борят заедно срещу кибернетични атаки и системите им за ранно предупреждение – специално във въздушното пространство – ще бъдат свързани, “за да няма изненади”.

Първата демонстрация вероятно ще бъде учението Arctic Challenge в края на май, което ще се проведе във водите на Норвегия и Швеция. В него ще участват и “значителен брой” американски F-16, базирани във Великобритания.

Декларацията не замества ангажиментите на страните членки на НАТО към алианса и не се поема отговорност за взаимна защита. Но въпреки това се очаква реакцията на Москва да е изключително остра.

В текста се казва още:

“Руската агресия срещу Украйна и незаконното анексиране на Крим са нарушаване на международното право и на други международни споразумения. Руското поведение представлява най-голямата заплаха за европейската сигурност. В резултат, сигурността в районите, съседни на скандинавските държави, значително се влоши през изминалата година и трябва да се подготвим за евентуални кризи или инциденти. (…)

Трябва да реагираме на действията, а не на думите на Кремъл. Русия предприема големи инвестиции във военната си мощ. Ръководството на страната демонстрира, че е готово да използва военни средства, за да постигне политическите си цели, включително чрез погазване принципите на международното право… Руската армия действа предизвикателно по всичките ни граници и има няколко случая на нарушаването на границите на балтийските страни.”

Както се вижда, московският владетел успява да постигне онова, което нито американците, нито самите европейци (нито Горбачов с неговата доктрина за Европа като „общ дом“) успяха да постигнат: обединява наред Европа. На антируска основа.

Такъв резултат дори и неговият кумир Сталин не можа извоюва с войнствената си окупационна политика. Общото в тактиката на Путин и Сталин е в опита да използват драмата на Втората световна война, за да легитимират агресивността си спрямо съседите. В това начинание Сталин успя в половината континент. Беше му позволено от съюзниците на Запад. Днес, 70 години по-късно, неговият имитатор Путин се проваля с гръм и трясък на същото поприще. Не му позволяват и той е бесен. Това ще се види на самия 9 май.

Присъствието на социалистическия лидер на Северна Корея Ким Чен Ун например му е гарантирано, но ТАСС съобщава днес, че южнокорейският президент Пак Кън Хе е отхвърлила поканата. Така на военния парад Путин ще може да „парадира“ предимно с открояващото се партньорство с потомствения вожд на военния комунизъм, оцелял до наши дни в севернокорейския резерват.

Вместо да получи така желаните световни овации, властелинът на Кремъл си изпроси световно презрение както никой друг руски или съветски лидер преди него.

Някой ден руснаците ще се събудят и ще зададат въпроса откъде се навъдиха тези милиони ( ако не и милиарди) „русофоби“ изведнъж на планетата: от Европа до Северна Америка; от Австралия до Нова Зеландия, Япония, Южна Корея…Не е ли „малко“ странно и някак си планетарно това явление? И то заради някакъв си полуостров в Черно море? Дали пък точно парадът на Путин няма да е катализаторът на този въпрос?

Истината, покривана с шовинистична пепел, обикновено възкръсва болезнено в съзнанието на изтрезняващите нации - питайте нацистите! На руския народ му предстои да осъзнае това.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo