Отдавна е дошло времето да съдим узурпаторската държава, дето е отнела и ни тъпче правата, драги ми Яворе!

Райчо Радев е публикувал в блога си показателна и интересна дискусия около новия закон за училищното образование, проведена във фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ (аз съм изгонен от нея заради "непростимо свободомислие"!): виж РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО; съветвам ви да я прочетете ако се интересувате от ситуацията около този нов закон, от това как той се възприема и пр.; ето тукщ няколко момента, който според мен имат възлово значение за разбирането на истината:

Rumi Neznakomova каза: Известна свобода? Не съм съгласна. Противоречивите текстове в ПЗПУО ограничават свободата на децата, родителите и учителите. 1) От една страна училището трябва така да е организирано, че максимално да се приспособява към личностната и социална индивидуалност на детето. От друга страна, училището трябва да осигурява максимални възможности за развитие на всяко дете. 2) В обучението трябва да се прилагат "иновативни" методи за учене и решаване на проблеми, независимо от учебното съдържание, за да се оптимизира ученическата мотивация и участие. В същото време, трябва да се стандартизира учебното съдържание, за да готви учениците за определени работни места с определени умения. 3) Училището трябва да е съсредоточено изключително върху детето, а не върху учебния план. От друга страна, училището е зад учебния план, тъй като обучението е неговата основна функция, нормативите на учителите зависят от учебния план, докато за индивидуалното развитие на детето имат отговорност преди всичко родителите. 4) Училището трябва с всички сили и средства да развива свободата на словото, мисълта и избора. От друга страна, училището трябва да развива по всякакъв начин дисциплината и критиката по възможно най-високите интелектуални стандарти.

Съществуването на тези противоречия прави образованието трудно и отблъкващо. Много често проблемите са решавани алтернативно, както и чрез компромис. Конфликтите в образованието са неизбежни, при това на различни нива между администратори, родители и ученици. ПЗПУО дава прехода от аномия към автономия в "разумни" граници. Тук скрита стои тезата на Хегел и Хербарт - този, който не е бил послушен и управляван, не може да управлява след това себе си и другите! Затова и аз мисля, че този закон ще предизвика катострофа. Много готови рецепти има в него и индиректно се разбира, че в училищата ще продължи да е на почит традиционната нормативна педагогика. На почит ще останат и властните отношения в училище... и традиционните идентичности, доколкото са формирани около категориите раса, пол, класа и етническа принадлежност.

...

Явор Ганчев каза: Не. Фалшива дихотомия. Все едно е. Ако настъпи промяна, тя няма да е поради закона, защото в реалния живот работещият закон отразява реалните отношения, не е обратното (животът не се води от закона). Закон, който не отразява реалните отношения, а се опитва да конструира нови, просто не работи. Щеше да е добре, като говорим за законодателство, да има процес на отхвърляне на регулациите, които пречат и които противоречат на конституцията. Без замяната им с нови регулации. Самата дерегулация е стъпка към автономия.

Отделен е въпросът, че прогресивният образователен елит, към който не се числя, понеже съм дилетант (държа така да си остане), можеше да не си прави тънки сметки с Милена Дамянова. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

...

Явор Ганчев каза: Значи от гледна точка на икономиката, където си мисля, че може би имам някаква експертиза, е много просто - когато има монопол, което значи сигурни клиенти, клиентът е дойна крава, въпреки че в рекламните брошури може да е описан като любимата от Песен на песните. Мислете си за топлофикация, електрото, дори телефоните, нищо че има няколко оператора. Когато няма монопол и всички се конкурират за едни и същи клиенти, тогава добиват истинска чувствителност за нуждите на клиента.

Отнесено към образованието - проектозаконът съхранява монопола; отнесен към трите варианта за "дейности, целящи да предотвратят промяната" (по Хехт), той е ангажиране на енергията в области, които не застрашават статуквото и не носят опасност от промяна. Свидетели сме на някаква форма на Перестройка (което е признак, че Партията е наясно, че краят на монопола иде и трябва да се вземат мерки); очевидно е, че врим и кипим в Гласност (понеже вече опозицията не може да бъде игнорирана, по-добре да бъде контролирана с гласовити дисиденти на заплата в милицията); определено нашият проектозакон е нещо като указ 56 - квазипазарно балонче вътре в плановата икономика. В проектозакона може да се прочете как ученикът е в центъра, а рекламните клипове показват актьори, които казват, че това е един "детелюбив и учениколюбив" закон. Но това не прави от този скапан боклук нещо повече от рекламна брошура на монополист. А ние знаем, че каквото и да пише в рекламната брошура, монополистът не се интересува от клиентите си. Защо? Защото няма къде да избягат. Услугата ще продължи да бъде лоша, администрацията на монополиста - раздута, а основната икономическа цел - кражба. Кога ученикът ще е в центъра - когато изчезне монополът. Толкова е просто, че чак е смешно да гледаш как иначе умни хора, събрани да обсъждат образованието, с мъка се провират покрай слона в тясната стая и говорят за всичко друго, но не и за него.

...

Райчо Радев каза: Напротив. Представям си ред, който не произтича от централната власт. Какъвто и да е този ред (признаваш необходимостта от ред), подреденост на нещо, за да е ред някакъв е необходимо да има връзки, зависимости между подреденото, ситуираното в този ред. За да има ред се предполага елементите чрез връзките си да образуват структура, компонентите да образуват система, частите да образуват цялото... Само при такава подреденост (не е задължително да е централизирана власт) е възможно съществуването на институциите (които все пак признаваш) и посоченият от теб триъгълник, както и е възможно твоето: "този, който учи (триъгълникът ученик, родител, учител) си поставя целите и си ги постига, по най-добрия начин, на който е способен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите."

...

Явор Ганчев каза: Сегашната регулация И проектът за нова регулация противоречат на гарантираните в конституцията свободно развитие на образованието и право на родителите да определят образованието за децата си. Това са най-общите рамки, които имат дълбок философски И правен смисъл. Каквото и да градиш в нарушение на тези рамки, не говориш за правна система, а за правилник за вътрешния ред на авторитарна структура.

...

Райчо Радев каза: Напротив. Тази свобода на детето и родителя трябва да бъде защитена не само в конституцията, но и в закона за образованието. Не мислиш ли, ако тази свобода не е защитена и от закона, че трябва да съдим държавата???!!!

...

Явор Ганчев каза: Не. Първо, нямаме работеща съдебна система, второ, нямаме достатъчно хора, които да отстояват организирано свободата си. Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Един показателен момент. Явор Ганчев пише: "Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето." Е, това време вече очевидно настъпи, става дума за времето, в което хората, упражняващи свободно правата си, са атакувани от институциите - и по тази причина са принудени да защищават правата си в съда. Държавата в лицето на лица, олицетворяващи дадени институции, не от вчера атакува не само хората, опитващи се свободно да упражняват правата си, но също така упражнява и системен терор, прилага система от "изтънчено-дебелашки" гаври спрямо всички, които са в образователната система, друг е въпросът, че огромното мнозинство от хората, дето са вътре в системата, до такава степен са обръгнали и привикнали на гаврите, че изобщо не ги усещат или не ги съзнават като гаври (и като терор над личностите им, притежаващи определен набор от неотнимаеми права!). Но ето, аз се видях принуден да водя съдебни дела, с които се мъча да си защитя правата - правата на човек, който не е склонен да хариже конституционно гарантираните си права на разни разпищолили се властници от образователната сфера, смятащи, че държавните училища, примерно, са им нещо като бащиния. Знаменателен е този факт, че вече е дошло това време, в което тия дейци на българското образование, които все държим на правата си и на неотделимата от тях свобода, сме поставени в ситуация да сме принудени по съдебен път да защищаваме правата си от произвола на самозабравилата се (заради самовластието си) волунтаристична образователна (министерско-инспекторско-директорска) бюрокрация. В тази връзка обаче ми хрумва следната екстравагантна, тъй да се рече, идея.

Моят случай е драстичен: една директорка, подпомогната от една инспекторка, се опитаха да ме гилотинират като личност, като образователен и обществен деец и като преподавател, проведоха акция по остракирането ми от системата, уволниха ме по възможно най-идиотски "основания", превърнаха ме в нещо като дисидент, в резултат ето аз сега съм лишен от възможността да упражнявам преподавателските си права (получени по законния път) - и така потъпкаха конституционно гарантираното ми право на труд - и на човешко достойнство. Докато съдът (евентуално) не постанови друго и не възвърне, не възстанови законността, аз де факто съм с драстично потъпкани конституционни права. Ще кажете - да, ама твоя случай е "отделен", "частен" и "нетипичен". Но аз ще ви отвърна нещо друго, ето какво:

Хиляди учители, ученици и родители са с накърнени в една или друга форма, степен и посока конституционно гарантирани права - Конституцията у нас гарантира правото на свободно развитие на образованието за всички; потъпкано е също така и правото на родителите да определят образованието за децата си. Те обаче - имам предвид жертвите на този противозаконен диктат и монополизъм на държавата и на държавната бюрокрация в образователната сфера, а това сме всички ние, родители, учители, ученици - сякаш нехаят и не правят нищо та да защитят правата си, което, както и да го погледнем, е скандално, е непростимо: да не правиш нищо за да защитиш правата си, дадени ти по Конституция! Истинското, автентичното гражданско поведение, поведението на автентичния гражданин, на човека, държащ на правата си и несклонен да ги хариже някому в нарушение на Конституцията, е друго: ами да защити правата си, да се бори за тях, да се ползва от тях! Включително и като даде под съд тия, които са узурпирали неговите права! Какво пречи, примерно, сдружения от граждани (учителски, родителски, ученически и пр.) да заведат дела против държавата в тази именно посока: че правата им, гарантирани от Конституцията, са потъпкани, но те не са съгласни с това и ето, искат си обратно правата! И съдът ще се види принуден да накаже ония, които са им отнели правата; та какво пречи, питам, да се проведат такива граждански съдебни акции, с които да защитим правата си - и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образование!

Вместо това обаче у нас в момента тече един флирт на част от дейците на свободното образование със същата тази министерска (и директорско-инспекторска) образователна бюрокрация, която прави нужното да притъпи жилото на критиката им, да ги привлече на своя страна, да ги направи част от едно уж ново, а фактически непроменено статукво, статукво, определяно от несъмнения монополизъм на държавния чиновник в образователната сфера. Позволявам си да предупредя тия, които така усърдно агитират в полза на този "наистина все пак нов закон", и в същото време твърдят, че били твърди привърженици на някакви нови образователни принципи, че такъв един флирт с бюрокрацията не говори добре най-малко за тяхната нравственост. От незапомнени времена знаем, че опозиционно настроеният българин, независимо в каква сфера се изявява (в това число и "ентелектуалният" такъв) крайно много се размеква и забравя за критичната си жар в момента, в който му замирише кокала на властта: щом управниците му поднесат под бърните този кокал, вероятно, предполагам, започват да му текат лигите и той мигновено забравя за цялата си опозиционност, критичност, за всичките си справедливи негодувания и т.н. Мисля, че и тази констатация все някой трябваше да я направи; е, сторих го, нека "грозната постъпка" да бъде за моя сметка...

И тъй, главният акцент на този мой коментар е следният: наистина какво пречи да се проведат граждански съдебни акции, т.е. да се заведат съдебни деля на сдружения на граждани, които искат да защитят правата си - и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образование! Аз това предлагам, интересно ми е как ще се възприеме. И как ще прозвучи в нечии благовъзпитани уши. Това, не крия, ми е много интересно.

А иначе времето да съдим узурпаторската държава, дето ни тъпче правата, драги ми Яворе, отдавна е дошло! И малък симптом за това са съдебните дела, които моя милост води вече трета година, едно съдебно дяло вече спечелих и на трите инстанции, сега да видим какво ще стане с другите две...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo