Наредил им да влязат и да режат основите. Казал им "няма страшно"... Няма страшно, но те вътре, той вън. Бог да прости бедните, които за едната надница си слагат живота в ръцете на скотове като "господин Георгиев". Доколкото знам, на едно друго място обезопасяваха бомби с чукове. Няма да питам дали господин Георгиев един ден ще лежи за причиняване на смърт. И няма да питам не защото знам, а защото няма никакво значение...
"Към 17 ч. господин Георгиев нареди на петима работници да влязат в хотела и да започнат да режат основите му с резачки. Единият отказа. Нареди на другите четирима. Каза им, че ако стане опасно, имат 30-40 минути, за да избягат и те влязоха. След това се качи на билото над хотела и оттам също им каза, че птичка да прелети над обекта, той ще им извика да се спасяват. В момента, в който хотелът се е срути, господин Георгиев по най-бързия начин се качи в колата си и изчезна."
Явор Ганчев
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар