Не знам, но случващите се с комшиите ни гърци истории мен специално ме навеждат на мисли около това доколко нашите съседи изобщо са християнски народ. Християните според своя мироглед са хора, които са склонни да дават на тия, които нямат ("Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си"), а не да се натискат да вземат, да получават; имам чувството, че съвременните гърци дотолкова са привикнали да вземат (заеми, пари) от другите, да живеят на вересия, че ето, виждате, масово се възмущават, че на тях специално християнска Европа не ще повече да дава, да ги издържа. Мирогледът, свързан с настройката някой да ти дава всичко наготово и да те носи на ръце, да те издържа, мирогледът, свързан с паразитирането за чужда сметка, е свързан с най-интимната същина на комунизма; да, именно комунизмът е пряка противоположност на християнството, което пък, както казах, се свежда до готовността да даваш на оня, който няма, който по някакви причини не може да се справи сам, затънал е в беда, в немотия.
Примерно инвалидите, които не могат да се справят сами, заслужават да им се помага, но здрави хора да се редят за помощи и да искат да живеят на вересия, на помощи, като вземат заеми, които не щат да връщат после, е злоупотреба, е спекулиране, е крайно недостойно и непристойно поведение, нямащо нищо общо с християнските ценности. Имам чувството, че левият или комунистическият мироглед е твърде разпространен сред съвременните гърци, смятащи, че допустимо да се живее, да се паразитира за сметка на държавата, а пък самата гръцка държава, виждаме, се опитва да паразитира за сметка на други народи и държави, чрез искането на безкрайни заеми и помощи от страна на държавите и народите от Европейския съюз.
Та мисълта ми е, че в така и така сложилата се ситуация нашите комшии гърците се държат крайно нехристиянски, опитват се съвсем неоснователно да спекулират с добрината, с християнското чувство на Европа, държат се като типично левичарски, социалистически народ-използвач, абе с една дума казано, опозориха се изключително много. Нормалните християнски народи се трудят много, тяхното благоденствие, техният просперитет е закономерен резултат на труда на собствените им ръце, дължи се на постиженията на собствения им ум, те не искат нищо наготово, изобщо не щат да живеят на вересия и т.н., те презират подобен начин на живот. Такива доказано християнски народи са швейцарците, италианците, германците, американците, французите, англичаните и т.н. На такива работливи и умни народи и самият Бог много помага, но ето, мнозинството от гърците са се деморализирали, допуснали са съзнанията им да се овладеят от комунистическата свинщина, от глупавата страст да хитруваш, да тарикатстваш, да чакаш някой да те носи на ръце, да ти дава всичко наготово, да паразитираш за чужда сметка и т.н.
Не съм очаквал, че цял един народ може да се разврати от антихристиянски манталитет до такава степен както това изглежда се е случило с гръцкия народ. Разбира се, зная добре, че и сред гърците има неразвратени, по християнски мислещи, т.е. здравомислещи, нормални хора, които презират въпросните заблуди и тарикатлъци на останалата част от нацията си, допуснала да се разболее от лявата, от комунистическата болест, от тъй глупавата страстна привързаност към паразитирането, към използвачеството, към хитруването и пр. Крайно време е гърците да разберат, че като ядеш и като пиеш трябва да имаш добрината да си плащаш сметката изцяло, също така следва да знаеш, че ако искаш да живееш добре, налага ти се много да работиш, без жал и самосъжаления да работиш, да създаваш - и тогава ще имаш достойнството да плащаш цялата цена за всичко, едва тогава и ще осъзнаеш, че нищо не може да ти се дава ей-така, заради хубавите ти, невинни и възнаглички ципрасови очички...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар