Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 30 юни 2015 г.

Мое писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив



Тази сутрин реших да изпратя следното писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова:

Здравейте, многоуважаема госпожо директор,

Преди две години Ви подарих две свои книги, именно книгите НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") и ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и доколко тя има почва у нас?"). Надявах се с тия свои книги да Ви помогна да осъзнаете какви са съвременните тенденции и потребности в образованието, но, уви, имам чувството, че изобщо не сте ги прочела, а ако сте ги дори прочела, явно нищичко от тях не сте разбрала. Съдя за това от следното: няколко месеца след като Ви подарих тези книги Вие подбудихте Вашата помощничка К.Стоянова да ме даде под съд заради първата книга, да, тя заведе съдебно дяло срещу мен за "обида", която, видите ли, била открила на страниците на книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!. Две години след като Ви подарих тези книги, с безценната помощ на същата тази своя помощник-директорка (която по съвместимост е и "синдикален лидер") Вие ме уволнихте от длъжността ми на преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Разбира се, не съм могъл да очаквам чак толкова необичаен ефект от своя подарък.

В тази връзка сега искам да Ви помоля да ми върнете тези две книги, явно те са безполезни за Вас. Моля да ми ги изпратите по пощата, стига да не сте ги вече унищожила. Ако случайно все още пазите тези две книги, Ви моля, ако пък искате, да ги предадете за ползване в библиотеката на училището, може пък те да попаднат на някой учител или ученик, който да се окаже по-възприемчив от Вас към новостите и съвременните подходи в образованието. Ако пък тези "опасни книги" прецените че не бива да попадат пред очите на учител или на ученик от ПГЕЕ-Пловдив, си позволявам да Ви посъветвам да ги изпратите на инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, която имà добрината да заяви пред пловдивския съд, че изобщо не била запозната с моя преподавателски подход; е, изпратете й тези книги, та да се информира за него, аз там съм го изложил пределно понятно и ясно. Та значи Ви позволявам да оставите тези две книги било в библиотеката на училището, било да ги изпратите на г-жа А.Кръстанова - понеже подозирам, че няма да допуснете те да стоят в библиотеката на училището и да могат да се ползват свободно от учителите и от учениците.

Ползвам се от случая да Ви помоля все пак да не унищожавате всички ония екземпляри от всички мои учебни помагала и книги, които съм дарил на училищната библиотека в предишните години. Пиша Ви това, понеже един мой бивш ученик ми се оплака, че не могъл да получи интересуващо го мое учебно помагало в библиотеката; предполагам най-вероятно сте наредила те да бъдат скрити - не ми се ще да повярвам, че сте наредила да ги изхвърлят или унищожат. Ако смятате, че моите книги и помагала са чак толкова вредни и опасни, моля в краен случай да ми ги върнете, но не и да ги унищожавате или пък да изхвърляте на боклука.

С най-добри чувства: А.Грънчаров

30 юни 2015 г., Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Едва ли, едва ли добри ми приятелю, ще трогнеш тази дама с каменно сърце!:-) Успех ти пожелавам в любовта, че да ми върне я съдбата милостива и на мене някак, а инак ...все така....Животът продължава в безнадеждна самота!:-)
Ще ми простиш приятел, любовната вълна,
разбираш я нали!:-)

2015.06.30г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Като си свършиш репертоара започваш пак старата песен. хайде смени репертоара де.

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Трашов, ще си позволя за любовта да кажа нещо крайно грозно, дори шокиращо грозно: ний, мъжете, като се влюбим, си губим ума дотолкова, че ставаме най-жалка картинка; няма по-жалка картинка от влюбения мъж - независимо на каква възраст се е влюбил. Причината за това е, че умът по принцип е мъжко качество, затова като си загуби ума мъжът губи нещо най-значимо от своята същност. При влюбените жени работите стоят съвсем иначе, щото чувствата са предимно женско качество. Вярвам ще ме разбереш и няма да ми се обидиш, тия думи ти ги казвам за добро...