Всички са на изкуствено дишане – уста в уста с „блатните сомове“ на българските величия, пише Тошев в последния брой на в. "Преса"
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Каква хубава шега. ПРЕСА бил, видите ли, "коректният вестник". :-) Разбират ли що е коректност тия, които са го нарекли така? Едва ли. Пак добре че не са го нарекли "моралният вестник". Щеше да е съвсем смешно. Не че сега не е достатъчно смешна претенцията им, че били "коректният вестник". Тошо Тошев и Валерия Велева и... "коректност" :-) Весела държава сме ний, не е ли така?
А това, че умират вестници (може би щото от тях са се оттеглили ония, които са им наливали парите?) все пак не е добро. Но явно идва друга епоха. Аз лично не съм пипал и не съм чел вестник от няколко години. Просто няма смисъл. Остаряла технология. Пък и няма свестни вестници у нас. Последните пъти, когато си купих вестник преди години, щях да повърна заради гнусотията в него - и от този момент повече към вестник не съм посегнал.
Аз самият издавам две хартиени списания - ИДЕИ и HUMANUS. Първото е солидно и философско списание за духовните неща, второто е за съвременно образование и за насърчаване на личностното и духовното израстване на младите. Зад тези две списания не стоят никакви спонсори, издавам ги в изключително трудни условия, но ето, благодарение на малка общност от читатели сп. ИДЕИ оцелява вече 7-ма година, а HUMANUS (то е съвсем ново) - втора.
Има ли смисъл да продължавам да ги издавам и в хартиен вариант? Вероятно има. Някои ми казват - няма, откажи се. Било минало времето на хартиените издания. И на хартиените книги било минало времето. Аз в това нещо не вярвам. Няма да настъпи краят на книгите и на добрите списания. На вестниците може да настъпи краят, но на книгите и на добрите списания със стойностни текстове краят няма да настъпи. На духовността краят също, да се надяваме, няма да настъпи.
Както и да е. Мисълта ми беше, че у нас много се спекулира с думите, дадох пример с "коректният вестник". Много се лъже у нас, това изобщо не е хубаво. Деморализацията е страшна. Лъжат без да им мигне окото. Не им пука за приличието. Така обаче не може да се живее. За това ми беше думата. Затова и реагирах по повод на тази лъжа. Истината има значение. За нея трябва да се борим, да й съдействаме.
Щото в лъжа не може да се живее. Без истина всичко отива по дяволите. Всичко се обезсмисля. Без приличие, без морал също не може да се живее по нормален, по човешки начин. Това исках да отбележа специално. За да бъдем, така да се рече, "коректни". Спрямо истината най-вече. Тя ни е силно потребна. Не сте ли жадни за нея?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар