Из: Данък "вредни храни" – тънката червена линия на един син избирател, автор: Боян Рашев
... На някого, когото съм подкрепил не само с гласа, а и с парите си (имам разписка за дарение към Реформаторите), му хрумна, че съм неспособен сам да решавам как да се храня и затова имам нужда от икономически стимул да правя по-здравословен избор – под формата на данък върху шоколада, безалкохолните, сладоледа, чипса...
Тоест, Министър Москов реши, че аз, който съм гласувал за него, не съм достатъчно интелигентен и имам нужда от неговия ежедневен експертен съвет дали да пия кола, вода или бира. И ако направя "вредния" избор ще трябва да му плащам малко отгоре, за да налива той в Здравната каса, само и само да не се забелязва пробойната, която зее на дъното й.
Разбира се, любимите политици, експерти и медийни всезнайковци се хвърлят да ме убеждават колко е здравословна за мен и децата ми тази идея, че и по-висока ставка да искам – ефект да има! "Ще спасим теб, семейството, близките и всичките ти фейсбук приятели от затлъстяване, високо кръвно, диабет, безсъние…"
В момента, в който някой обяви, че благородно ще ме спасява от нещо, започва да ми мига червена лампичка – придобит рефлекс от работата в опазването на околната среда, където всяко издевателство върху личната свобода и частната собственост се аргументира със "спасяване" на нещо. А като се добави и условието, че трябва само да се съглася да плащам съвсем мъничко, от 3 до 10 процента, в зависимост от нуждите на нацията (разбирай, НЗОК), лумва пожар.
Но да видим от какво и как точно ще ме спасяват... (Прочети ДА КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар