По предложение на г-н Парпулов представям една интересна статия, с оглед да стигне до колкото се може повече хора: Последен шанс преди "сбогом"
Гърция капитулира, еврозоната не спечели, а резултатът е сделка, която трудно ще проработи
"Ако сте пропуснали нещо от гръцката криза, тя ще бъде повторена след няколко месеца." Този надпис на карикатура, на която седнал на фотьойл човек гледа новините по телевизията, е добро обобщение на последните бурни дни.
В тях еврозоната избегна излизането на Гърция - т.нар. Grexit, един от родените от дългата драма неологизми - и започна да подготвя нова спасителна програма за страната в размер на между 82 и 86 млрд. евро. Но цената за това е най-бруталното външно вмешателство, изисквано някога от държава от ЕС като условие за получаване на помощ. А резултатът е сделка, в която толкова много неща могат да се объркат, че ще бъде почти чудо да се развие по план. Дори и тогава е малко вероятно тя да помогне на Гърция да се изправи на крака и е напълно възможно да се окаже, че въпросът с връщането към драхмата е само временно отложен. Предвид дълбоките разломи и болезнените рани, останали след последния епизод, следващия път раздялата с еврото може да се окаже неизбежна. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Позволявам си да поместя един много умен, според мен, коментар на статията от "jonson" -
Възниква въпроса какви ще са загубите за кредиторите, ако новия пакет не сработи. Колкото и да е парадоксално - почти никакви. В смисъл, че новите кредити всъщност ще изплатят вноски по старите, които са към същите кредитори, тоест имаме по същество отлагане на плащането. Плащане, което и без това няма никакъв шанс да се случи. Единственото, което реално ще се случи е трансфер на милиард и половина от ЕС към МВФ. Това отлагане на неизбежния фалит обаче носи съществени преимущества на кредиторите. Първо - прословутия 50 милиарден фонд от държавна собственост ще бъде хванат здраво. Второ, гръцките банки, а там са заложени сума съвсем читави имоти и други обезпечения ще бъдат прибрани предварително, а не в условията на крах и хаос. С две думи - политиката на кредиторите е следната: ще изчакаме още малко, ако гърците тръгнат на добре - ок, ако не ще заемем възможно най-изгодна позиция преди фалита.
Изводът какъв е? Че "капитализмът" е много лош, нали така? :-) И че виновни за гръцките страдания са проклетите банкери. Правилно Ви разбрах теорията, нали?
Не съвсем, г-н Грънчаров. Като философ, мисля че отдавна сте признали, че на този свят няма нищо без недостатъци. Докато при пазарното стопанство, което Вие наричате "капитализъм", имате свободата да правите избор на собственото си поведение (естествено в рамките на закона), то при социалистическата икономика това не ви се разрешава. Там други решават вместо вас. В първия случай вие поемате и всички рискове. При втория (ние и двамата имаме доста години в "системата")няма рискове. Всичко ни е уредено - гарантирана работа по разпределение, ведомствено жилище, десет години чакане ред за кола, децата си стоят в България, безплатна медицинска помощ и т.н. И сега имате право на избор къде да живеете - можете тук, можете на запад, можете в Русия, можете и в Северна Корея. Гръцките "страдания" са резултат на взети решения. Кой, кога, защо и т.н. ги е вземал е тема, по която не съм компетентен и не мога да коментирам. Който прави заеми, плаща лихви, който ипотекира, рискува да загуби имот. Можете ли да го оспорите?
Парпулов
Публикуване на коментар