Тази вечер съвсем случайно ми хрумна нещичко и по тази причина се наложи да напиша следното писмо на един мой отдавнашен познат (с когото изобщо не съм се виждал и срещал в живота, познанството ни е само виртуално); ще ви уведомя какво той ми е отговорил - и как е реагирал; ето въпросното мое писмо до него:
Здравей, уважаеми г-н М.,
Хрумна ми тази вечер нещо: понеже имам доста съвсем нови книги, които си стоят неиздадени на хартия (а някои други пък, поради бедността ми, издадох само в бутиков тираж, т.е. в 20-30-тина екземпляра, колкото да дам на Народната библиотека и на неколцина приятели), пък в същото време, уверявам те, в тези мои книги думата "Костов" изобщо не е спомената, та значи мисълта ми е, ето, изпращам ти тези книги, поразгледай ги, ако сметнеш, че някоя от тях заслужава да бъде подпомогната за да бъде издадена подобаващо, ето, ще имаш тази възможност. Правя това, щото навремето един вид, така да се каже, ми обеща да подпомогнеш излизането на моя книга, но заради името "Костов", употребено в нея, се отказа от намерението си, та ето, сега ти давам възможност да си изпълниш обещанието. Та значи книгите ми, които не са издавани в хартиен вариант, са следните:
За НЕздравомислието
Изкуството да си учител
Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)
Това са неиздадените подобаващо мои книги. Би могъл да ги разгледаш и ако някоя от тях ти се стори достойна за издаване, да подпомогнеш финансово издаването й, според някогашното си обещание. Дано тази моя молба или предложение не ти се стори прекалено нахално, но какво да правя, появи ми се в съзнанието така една идея, длъжен бях да я споделя с теб. Пък сам си решавай после. Трябва да знаеш, че авторите, като напишат една книга, имат голямо желание тя да бъде издадена, щото издаването й всъщност е нещо като фактическото й раждане, докато не е издадена, книгата не е родена, а това е много мъчително за автора. На второ място има една особеност на нашето, на българското отношение към нашите мислещи и пишещи хора, колкото и да са малко те: докато са живи, не благоволяваме да си мръднем малкото пръстче с нещо да им помогнем, оставяме ги да се мъчат, пък като умрат, тогава спрямо някои почваме да богоговеем, да се прекланяме, дори паметници им туряме, но не се досещаме, че докато са били живи, ний с безразличието си към тях един вид сме им помогнали да умрат по-скоро, един вид сме спомогнали за убиването им. Така става у Нашенско! А иначе ний много ценим писателите си, няма що: мъртвите обаче предимно. Към живите се прекланяме само и предимно към ония, които са от сорта на... да не казвам имена, щото ще излезе, че им завиждам, всеки знае кои са те. Левчев примерно. И прочие любимци на съдбата. Пардон, разприказвах се, пак казах някои излишни неща. Но какво да се прави: имам голяма уста. Заради която си патя.
Всичко добро!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар