Понеже сега подготвям новата книжка на философското списание ИДЕИ (тя трябва да излезе от печат до края на този месец, на месец август) се натъкнах на следния проблем, който си стои от следващата книжка: тогава ми се наложи (поради липса на време и на средства) да публикувам в списанието един текст на руски език, и то при положение, че предишната част на този текст вече я бях публикувал в превод на български; та проблемът е: допустимо ли е в българско философско списание да излиза текст на руски език.
В този брой пред мен отново стои този същият проблем: искам да публикувам чудесен текст на грузинския философ Мераб Мамардашвили, той е на руски, бих искал да го преведа на български, ала за това нямам и време, и сили, и средства (примерно, ако възложа на някой специалист да преведа текста, това ще струва доста пари, които нямам откъде да взема за да му ги дам). И май ще се наложи да публикувам и този текст на оригинал, на руски, просто не мога да го преведа на български, щото имам много друга работа около списанието. Ако се захвана да го превеждам, това ще забави излизането на новата книжка, какво да правя? И ето проблемът, който възникна, представям го в чистия му вид, и за него моля и за вашето становище:
Допустимо ли е в българско философско списание да се публикуват и текстове на руски език, при положение, че руският език, така да се каже, не е нищо друго освен старобългарски език? И публикувайки текстове на руски ние фактически, така да се рече, все едно че публикуваме фактически текстове, написани на старобългарски език, има ли нещо лошо и нередно в това? Защо пък новобългарският и старобългарският (руският) езици да не бъдат използвани в случая, защото да не си взаимодействат, та това е едно богатство? И младите хора у нас по този начин ще се научат да разбират старобългарския (руския) език и ще си обогатят съзнанието, та това е нещо прекрасно!
Мен ми е интересно как ви звучи на вас този проблем, погледнат от ъгъла, който го представям тук. Кажете как виждате вие нещата. Иначе аз съм привърженик на разбирането, че философията трябва да се учи на родния език, трябва да звучи на родния език, на родния език трябва човек да привиква да мисли, да философства, но ето, в случая възниква този проблем, че старобългарският (руският) език също ни е в някакъв смисъл роден, защо пък и него да не го използваме, а, какво ще кажете?
Иначе аз минавам за "русофоб", което е глупаво, щото аз, така да се каже, съм възпитаник на руската култура, знаете, завършил съм философия в Санкт Петербург, но ето, поставям този въпрос пределно ясно и честно, не виждам нещо обидно за руснаците в това, което написах, истината не може да е нещо обидно за нормални хора, а е истина, че старобългарският, т.н. "църковно-славянски език" е досущ същия руски език, или това, което наричаме руски език. Какво обидно може да има в това? Напротив, една по-стара култура като българската е повлияла на руснаците, легнала е в основата на тяхната култура, тази истина нима може да е обидна за някого?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
Руският не е старобългарски. Не ставайте теле.
Советское говедо, а какъв тагда е руския език? Как ще обясниш, че руският е толкова близък на старобългарския? Съвпадат почти изцяло. Давай да чуем говеждите ти разсъждения...
Аз не съм ви преподавател. За частни уроци вземам такса, която не е по вашите сили. Имате интернет, образовайте се сам.
Ясно, не знаеш... ние сме се образовали достатъчно...
Истина е, че руският език е старобългарски. Това е общоизвестно.
АIG, кво е тва говедо еднyизичнy кyет е зелy влъста кат чекист и смeта че мое да гyвори за езикo? Убий го електронно, молa тъ, AIG. Естественно че руския език е старобълхарски, а най ме учудва старанието на руснаците да се праaт че уж не е така, а го разбират прекрасно... Познавам куп руснаци тука в Австралия, и понеже те се борят с английския кат свиня с тиква, мноо ме забавлява да им припомням българските корени... И знаеш ли кво чувство се появява, много е странно - мощна руска ненавист към чужденеца, т.е. аз, но после клякат и ми викат че пак ще ни освобождават... Тая руска преданост ми харесва, а на теб? Мислех вчера да им начертая на Google Map няколко точки които да поразят атомно, ха-ха-ха... Старобългари са теа маймуни, наистина, кълна ти се в Червения площад, брат...
Грънчаров, ето нещо по интересуващия те въпрос: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4780596
Аз лично смятам, че можеш в българско философско списание да публикуваш статии на руски език, това дори е оригинално. Е, младите ще трябва да се понапънат да го разбират, но то философски текст без напъване изобщо не се разбира. Ако имаш време да превеждаш текстовете на български все пак е най-добре, с оглед да ги четат младите. Щото не само младите, но и много стари изобщо не разбират руския език, противно на това, което ти си мислиш. Ти си учил в Русия и затова разбираш всичко, но обикновените българи руския хич не го разбират, камо ли пък философски руски език....
Публикуване на коментар