Из: Гражданското общество: къде сме и какво да се прави?, автор: Евгений Дайнов
... Европейският проект е подкопан в самата си основа, защото в нея е кодирана реалната власт на обикновените хора. Защото, ако вярва в нещо, този проект вярва, по думите на философа Карл Попър, "в обикновения непознат човек". Когато властта престане да вярва в него, а обикновеният непознат човек престане да вярва на властта, цялата конструкция влиза в режим на земетръс. Той разколебава основните носещи греди на европейския проект: просветен диалог, информиран избори, толерантност и компромис, приоритет на разума над емоциите, солидарност, прозрачност и подотчестност на властта; и т.н.
В изследване на Институт "Отворено общество" през април 2015 година се стига до заключението:
"Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт."
Оттеглянето на гражданите от активност личи и от данните за организиран живот. Изследването на "Отворено общество" продължава:
"Огромното мнозинство от хората (80%) не участват в никаква организирана форма на обществен живот. В политически партии членуват под 8% от анкетираните, в профсъюз заявяват, че членуват 7%, а в НПО, читалище или спортно дружество – съответно под 5%. Всеки трети заявява, че не би направил нищо, ако е недоволен от управлението на страната. Проблемът с не-участието е особено остър сред живеещите в селата, сред възрастните хора, сред нискообразованите и безработните."
Отслабването на гражданското поведение отваря нови възможности за примитивно-групови нагласи към света. Много е важно да се разбере следното – да си гражданин е нещо, което може да съществува само, ако е постоянно упражнявана практика.
Както казва големият познавач на гражданското общество Ърнест Гелнер: "Гражданинът е изкуствено творение; той не е човекът като такъв".
Като всяко изкуствено творение, състоянието "гражданин" изисква постоянни усилия за поддържането му. Когато усилията отслабнат, хората постепенно престават да бъдат граждани и се връщат в други, по-примитивни (не-изкуствени, "природни") състояния, най-вече – на групово затваряне и враждебност към останалите групи.
Бидейки универсални, правата могат реално да съществуват само тогава, когато човеците се намират в универсално-равно състояние – на граждани, равни помежду си. Когато този универсален статут е заменен с партикуларни, групови манталитети, в сблъсъка между групите правата потъват.
Работата по нашия проект констатира, че периодът на структурирано, рутинно, постоянно участие при приемането и провеждането на политики на местно ниво – това наистина е отминал период. От страна на властта, отношението към подобно гражданско включване варира от пренебрежително и враждебно, до манипулативно, имитативно или, най-малкото, неефективно. От страна на гражданите, настъпило е обезверяване – загуба на вярата, че от тяхното участие във вземането на решенията нещо зависи; което обяснява нарастващата пасивност на граждански организации дори в случаите, в които има реални възможности за въздействие върху политики или взаимодействие с институциите на властта.
Навиците на диалог са прекъснати, доверието е минало под критичния минимум; и реалните действия (да не говорим за реални резултати) стават все по-малко.
В последните години както в национален план, така и по места основната форма на гражданска активност е – протестът...
Защото протестът, колкото и ефективен, може да бъде само начало. Протестът може да спре някое безобразие, но не може да реформира системата така, че утре да няма нови безобразия. По-резултатно, в крайна сметка, е постоянното, рутинно, "еволюционно" участие в процеса на вземане на решения.
Затова крайната цел на всеки, който иска да живее в "нормална" цивилизационна среда, е постигането на именно такова, институционализирано и рутинизирано участие там, където е възможно. Това е и онова, наравно с протеста, което трябва да се прави днес, за да се спре отстъплението на гражданите пред силните на деня.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар