Младите хора, расли в условия на свобода, които вече искат правата си, ще променят из основи нашата България

В статията си от преди няколко дена Българската образователна система е фабрика за безличности: тя е изцяло несъвременна и в този смисъл е вредна за бъдещето на младежта и нацията ни (тя, прочее, излезе и в сайта faktor.bg: Българската образователна система е фабрика за безличности) обещах в дните до началото на новата учебна година да напиша една поредица от есета, в които да се опитам да очертая как по моето разбиране е реалистично да се прави образователна реформа, т.е. ще се постарая да представя един реалистичен и работещ проект или модел за практическото правене на въпросната многострадална образователна реформа. Какви промени и в какви посоки трябва и могат да бъдат направени, кой именно следва да ги направи, как да ги направи, кои ще бъдат движещите сили на такава една реформа - по всичките тия и по много други необходими въпроси следва да се мисли най-старателно. Понеже най-главната пречка пред реформата е тази, че липсва подобаващото съзнание за нея, иначе казано, ние не си представяме как тя може да бъде задвижена и осъществена. Друг е въпросът, че липсват и подготвени обществени, човешки, личностни сили, които твърдо да стоят зад реформата, да я искат, да са всеотдайни нейни привърженици; хем липсва разпространено реформаторско съзнание у по-широки слоеве, хем няма готовност за непосредствени практически действия по отпочването на самата действителна промяна.

У нас общо взето всичко ни е предимно менте, истинските неща не се ценят, а се ценят тъкмо фалшификатите. Кажете нещо да не е менте у нас и ще ме зачудите; каквото и да погледнеш, все е предимно менте. Образованието ни е менте, да, българското образование си е същинско менте, а от години се правят опити и реформата по промяната на това менте-образование също да е менте, което означава, че целта е менте-образованието не само да остане, но и да пребъде за вечни времена. С менте-образование наникъде не може да се върви, щото то произвежда менте-човеци, менте-личности, инак казано, безличности, а като куца човешкият потенциал в една страна и нация, като този човешки потенциал или "матр`ьял" (да ползвам любимата дума на нашия скъп премиер) е негоден, такава една страна или нация доникъде няма да стигне, тя е обречена да пребивава в мизерия, да тъне в бедност и в недостойнство. Болната, неизлечимо болната образователна система е нещо като инкубатор на какви ли не зарази, които обхващат целия обществен организъм, такъв заразен и постоянно заразяван обществен организъм гние от всякакви болести, които го грозят с гибел. Негодната образователна система означава, че болестта е поразила най-важното за една страна и нация: нейната душа. Болна е народната душа, болна, заразена с най-различни дефекти също така е и индивидуалната душа на всеки един от нас. Най-острият симптом за тази болна душа е това, че в огромните простолюдни народни маси просто липсва подобаващото съзнание и самосъзнание за свобода, което е главната предпоставка за нормално човешко общуване, взаимодействие и на тази основа за смислен, за пълноценен живот. Без съзнание за свобода човешката душа е нещо като риба, поставена на горещия пясък, щото свободата е онова, което живият човек диша - и с което се храни.

Образователната ни система фабрикува негодни продукти, ощетени именно откъм живец, щото тъкмо свободата е това, което е живецът на живота за човека, за нас, човеците. Кому е изгодно ситуацията да е така плачевна е огромна тема, но очевидно има сили, които държат на това човешкият потенциал в свидното ни отечество да е дефектен, да не си изпълнява предназначението, а пък страната ни да тъне в мизерия и в недостойнство. Вероятно за тия обществени сили (мафията, олигархията, бандитите, господстващият от ерата на комунизма ченгесариат) поддържането на такова едно отчайващо статукво е предпоставка за запазване на тяхната доминация, само този може да им е интересът. Разбира се, техният интерес отдавна е влязъл в дълбоко противоречие с коренните и същностни интереси и нужди на гражданите, на народа, на човешките същества у нас; битката за едно автентично и съвременно образование всъщност е битка за защита на фундаменталните интереси и ценности на нацията ни като такава. Тя също така е и битка за човешко достойнство, за създаване на човешки условия за съществуване у нас, на пълноценни условия за човешка и личностна реализация на индивидите у нас. Тия неща съвсем не са безобидни, ето защо не бива да позволяваме на олигархията да съсипва бъдещето на нацията, а пък ние самите нищичко да не правим за защита на своите човешки и граждански интереси, на своя суверенитет, на своето достойнство.

Силата, която самоотвержено обслужва олигархичното статукво у нас, е държавната образователна бюрокрация, имаща в рамките на съществуващата порочна образователна система пълно всевластие и абсолютен монопол; тя се разпорежда безконтролно със съдбините на нацията и страната, угодничейки пред въпросната олигархия и мафия, държаща под свой контрол цялата държава. Тази именно сила няма никакъв интерес от каквито и да било същински промени, щото подобни промени ще застрашат всевластието й. По тази причина тя друго не прави освен да брани монопола си, всевластието си. И, респективно, да вреди да младите, на учещите, на учителите, на всички. Ето че се оказва, че интересите на въпросната бюрокрация се намират в дълбоко противоречие с коренните интереси на страната и нацията. Да се очаква пък точно тази сила да проведе някакви смислени реформи и промени е по-тъпо от това да седнем да чакаме от умрял писмо; по-скоро умрял човек от гроба си ще напише и ще изпрати някому писмо, отколкото нашата образователна бюрокрация да реши да ни ощастливи с някакви смислени промени. У нас епичните реформи в образователната сфера не вървят и не са довели до никаква позитивна причина точно по тази причина: десетилетия наред опитите за реформи са под диктата на въпросната антиреформаторска сила, за която казахме, че няма никакъв интерес от промени, застрашаващи всевластието й. Образователната бюрокрация не служи на обществото, нито на данъкоплатците, тя служи само на своята себичност, на своята егоистичен интерес. Погледната грижа на тази образователна бюрокрация пък е качеството на образованието на младите; нея това изобщо не я вълнува. По тия въпроси трябва да сме напълно наясно: свързването с образователната бюрокрация на някакви надежди за промяна в намиращата се катастрофално състояние образователна сфера у нас е една най-глупава и смехотворна химера.

Да, но ето още един важен момент, който следва да бъде обсъден: простете, а нам реформа ли е необходима в такъв случай - или направо революция ни е потребна? Реформа означава някакви бавни промени, натрупването на ново качество в резултат на внасяни промени, тя следва да се свързва с доусъвършенстването на нещо все пак работещо, и то не как да е, а във вярната посока. Ако се налага коренна промяна на някакъв съществуващ модел с друг, същностно различен, то такава дълбока промяна се нарича обикновено революция. Първо се прави революция, променя се основно, фундаментално модела, пък после, на тази база, в новият модел, за да проработи, се внасят някакви промени за доусъвършенстването, за доизкусуряването му. Ако един модел обаче е изцяло порочен, дефектен, то какво означава в такъв случай доизкусуряването му? Ами ясно какво означава: затъване в пороците му означава, какво друго да означава? Е, точно по този тертип у нас от години се прави въпросната образователна реформа - понеже социалистическият модел на дирижирано от държавата, командно-административно образование си оставаше непокътнат, а в него се внасяха някакви козметични "промени". То е все същото безнадеждно пропил се алкохолик да почне да се "лекува" чрез поглъщането на нови и нови количества уж по-качествен алкохол. При непроменен тоталитарен или, направо казано, комунистически модел на държавното командно-директивно образование, изцяло игнориращ личността и нейната свобода, да се говори за "реформи" е същинска гавра, какво, простете, ще доизкусуряваме в него, диктата над личността ли?! Или тъпченето на човешкото достойнство? Или несамостоятелността, робският манталитет?

Тъй че ето, виждате, нещата тук, дето се казва, започнаха да си идват на мястото: имаме в рамките на командната и насилническа спрямо личността и индивидуалността система не образование, а необразование, и него, представете си, ще се мъчим тепърва да го "реформираме"; ами нали реформирането на необразованието няма как да породи образование, този фокус, това чудо просто няма как да се случи?! Първо от необразование трябва да минем на почвата на образованието, следва да стъпим на тази почва, а пък на тази основа по-нататък можем да правим каквито са потребни реформи и промени. Образованието, това, което наричаме образование у нас, е скопено, ампутиран е живецът на автентичното съвременно образование, именно личностното начало, свободният избор, отговорността за собственото бъдеще и т.н., и ние на тази почва, простете, какво ще "реформираме"?! Фабриката за роби, фабриката, бълваща безличности, ще бъде "модернизирана" и "реформирана", е, какво, тази фабрика личности ли ще почне да бълва в един чудесен момент? Трудно е да се получи такъв един фокус, аз, простете, не вярвам в него.

Излиза, че са нужни по-дълбоки, направо революционни промени, потребна ни е същинска революция в образователната сфера, потребен ни е преход, скок от от необразование към образование. От менте-образование, санким, от необразование ни е нужен преход към същинско образование. Това е принципен момент, който не бива да се пренебрегва, щото иначе ще стъпим на нездрава основа. Потребно ни е ясно разбиране за същината на това, което ни предстои: по същество ни предстои една същинска духовна и човешка революция по посока точно на онова, което десетилетия е било игнорирано у нас: личността, свободата, автентичния живот, достоен за човека. Тия неща бяха прокудени от авторитарната и недемократична образователна система, чиито модел още не е сменен у нас; 1989 г. в сферата на образованието у нас още не е дошла. "Вятърът на промените" не докосна образователната сфера у нас, в нея нищо съществено не е променено все още. За да стане, за да се осъществи тази така дълбоко потребна ни духовна революция се иска първо да настъпи революция в представите, революция, коренна промяна в съзнанията, в начина на мислене.

Революционизирането на представите е предпоставка за промяна на действителността: революционизират ли се представите, тогава действителността няма как да издържи (по теорията на Хегел). У нас всъщност дълбоката, жизнено потребна ни промяна в душите, в съзнанията, в начина на мислене все още не е настъпила; точно по тази причина няма кой знае каква промяна и в сферата на действителността. Този е главният задвижващ фактор на развитието, който в нашите условия е задържащ. "Ново вино не бива да се налива в стари мехове", е, точно тия "стари мехове" са главите ни, в които все още не е настъпила същинската промяна, липсва подобаващото съзнание на свободния и изцяло отговорен за своето бъдеще човек. А въпросната промяна в съзнанията, в душите може да бъде култивирана тъкмо в образователната, в духовната, в "личностно-произвеждащата" сфера, която у нас не си изпълнява предназначението. Точно по тази причина обществото ни тъпче на едно място - или се въртим като лунатици в порочен кръг. Откъде да се вземат тия нови хора с качествено ново съзнание? - щото точно тази е главната предпоставка за каквито и да било промени.

Животът ражда тия хора, не, уви, образователната сфера, която, казахме, у нас е далеч от нуждите и от предназначението си. Разбира се, ако образователната ни система си изпълняваше предназначението, този процес щеше да бъде много по-ускорен. А животът, личният опит значително по-бавно внася своите корекции върху изначално дефектните съзнания, опорочени от погрешната в корена си образователна система. И ето, въз основа на вече казаното (трябваше все пак да стъпим на здрава, непоклатима като скала основа, щото това са именно принципите) можем най-сетне да пристъпим към по-конкретния анализ.

Ще се опитам да представя как конкретно си представям промените. Идеята е да се разбере как ще се инициира онази духовна революция в колкото се може повече човешки души и съзнания, която в един момент да стане движеща сила на промяната в образователната сфера. Чудеса не са възможни. Няма как с магическа пръчица да се предизвикат нужните промени. Ще трябва да имаме търпението да преживеем един процес на мъчително раждане, на покълване, на растеж на ония духовни сили, които в един момент ще придобият тъй потребната мощ, че да съкрушат пагубното статукво. За всяка революция преди това е необходим един дълъг процес на натрупване на съответните предпоставки. Това е именно процес на раждане, покълване, растеж, зреене. Процес, който се развива именно в душите. Факт е, че у нас душите, съзнанията ни не са адекватни на нуждите, на потребностите на самия живот. И на самата човечност. Преживели сме най-тежък период на откъсване от живителните извори на личностния просперитет, който е предпоставка за всеки друг. Комунизмът мразеше с най-дива, патологична ненавист и злоба едно нещо: свободната, суверенна, самостоятелно мислещата личност. Комунизмът порази нацията точно в тази посока: съсипа традиционния духовен, културен и исторически процес, раждащ пълноценни личности. Освен че избиваше най-кръвожадно де що личност беше останала, комунизмът тровеше и развращаваше съзнанията, душите и живота на живите. Затова, не за друго, сега сме страна на безличностите. И на посредствеността. И на вилнеещата простащина. На страшния духовен и личностен дефицит. У нас липсва главната предпоставка за общностното национално развитие: здравите, духовно издигнати, просветлени човешки личности. Това трябва да го прави най-вече образованието, което е вярно на своето предназначение. И на своята задача.

При това положение за мен единствената надежда са младите. Новите поколения, ония свежи сили, които идат и напират там нейде, в дълбините на народното тяло. Общо взето това представителите на това младо поколение аз ги възприемам и наричам "деца на свободата", съвсем скоро те ще поискат правата си. Вярно, и тях порочната система ги е развратила в голяма степен, но това поколение, ще ми се да вярвам, е не толкова търпеливо и послушно, напротив, значително по-бунтарско е. Тия млади хора, расли в условия на свобода, които вече искат правата си, те ще променят из основи нашата България. Онова, което ние силно искахме, ала не можахме да сторим, те ще го направят и довършат. Духовната революция, революцията в душите и в съзнанията, която ще предизвика и революция в съществуването ни, и сега тече, но симптомите й не си личат толкова отчетливо. Тя набира сила. Всеки ден животът нанася своите промени в душите, чертае своите знаци. Самата логика на живота изисква от нас да се променяме. И нашата инертност няма да издържи на този неустоим порив на живота.

Но как конкретно ще стане всичко това, как ще се развие и разгърне този процес на растеж на новите сили, и то тъкмо в сферата на образованието, ще се опитам да представя по-нататък. Тия дни. За днес спирам дотук. Желая ви хубав ден! И приятен уикенд! Ще ми се да ви пожелая този път поне това: останете верни на духа на младостта, даже и да сте на почтена възраст: духът на младостта, ако веднъж е бил пробуден, няма как да остарее. Или пък да пресекне. Той принадлежи именно към разреда на вечните неща. Всичко духовно е вечно, за него остаряване няма. То не знае що е старост, що е смърт...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo