Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 18 август 2015 г.

Българската образователна система е фабрика за безличности: тя е изцяло несъвременна и в този смисъл е вредна за бъдещето на младежта и нацията ни



Наближава началото на новата учебна година. Почти кажи-речи измина най-щастливото време за младите: лятната ваканция. С всеки изминал ден оттук-нататък ще се приближава неотвратимо идването на "училището-мъчилище". Ходенето на училище за много млади хора, за много деца може да се свърже, да се оприличи, примерно, с ходенето на зъболекар: да де, само обаче да се ходеше на училище толкова рядко колкото се ходи на зъболекар; уви, на училище се ходи всеки ден, представяте ли си да ходиш на зъболекар всеки ден - и то в продължение на много години? В училището-мъчилище се случват всеки ден доста твърде неприятни неща, в сравнение с които и ходенето на зъболекар може да бъде предпочетено. Защо е така, нима не може училището да се свързва с най-приятни и забавни неща? Защо в съзнанията на всички днешното училище се свързва с принудата да правиш толкова крайно досадни, неприятни, убийствено скучни, безполезни, изнервящи и пр. неща? Училището било "необходимо зло", подобно тъкмо на ходенето на зъболекар. Или на казарма - слава Богу, днешните млади не ходят поне на казарма! Не ходят ли? Ами че училището какво е? Много наподобява казарма, моделът е все един и същ, абсолютно еднакъв.

Във фейсбук тази сутрин виждам, че някакъв човек е цитирал публикация със заглавие Докога учениците ще учат безполезни неща?, написана от някой си проф. Иван Т. Тодоров (да ме прощава, но името му не ми е известно). Вярно, статията се оказва, че е публикувана миналата година, пак през август. Интересни са и коментарите под нея. Зачетох се. Да, има много верни и нови неща в тази статия, само дето... верните не са нови, а новите не са верни! :-) И в коментарите е същото. Шегувам се де, правя опит за шегуване. Работите обаче са сериозни, с тях шега не бива. Хайде по-сериозно да се позамислим малко.

Приет беше на първо четене "реформаторският" закон за училищното образование, а гласуването на второто четене още не е започнало, чини ми се; нещо сякаш затъна и този закон. Той по същество нищо не променя. Е, има някои "новости", колкото да не е хептен без хич. И колкото да можем да се фалим, че се променяме. Уж се променяме. Да излъжем света, че се променяме. Наужким се променяме. И себе си да излъжем, че уж се променяме. Нищо обаче реално и по същество не променяме. Системата си остава недокосната. Здрава като крепост, изградена от огромни прилепнали камъни. Непоклатима.

Същината на порочната система е ясна, нима не я знаете? Ето, ще ви го кажа вкратце ако не я знаете. Министерските чиновници решават всичко: програми, планове, инструкции, директиви за това кой какво и колко ще учи и прочие, по какви учебници, абе абсолютно всичко е разписано от този премъдър център на властта; от учениците, от учителите, от родителите (всички тия три съсловия са реално замесени или поне би следвало да са заинтересовани от това, което се прави в училище) абсолютно нищичко не зависи, от тях се иска просто да изпълняват. Многоучени чиновници решават какво децата трябва да учат, кои са учебните предмети, какъв трябва да е учебният матр`ьял, какви следва да са учебниците, какво трябва да пише в тях и пр. Никой учител не трябва да излиза от регламента, да кривва от "правия път", да излиза от дълбоко издълбания коловоз. Повтарям, никой не пита учещите, учениците, какво искат да учат, а най-малко питат учителите за това какво следва да учат учениците; за родителите, понеже "не са компетентни", никой даже и не се сеща да ги попита. Представяте ли си? Нашите деца са принуждавани да учат неща, за които никой изобщо не ги е питал искат ли да ги учат, интересни ли са им, полезни ли са им и т.н. Друг е решавал вместо тях. Никой не се съобразява и с това, че младите хора, децата, са индивиди с различни интереси, потребности, нужди, таланти и т.н.; не са питали Иван, Тошко, Николай..., не се интересуват те лично какво мислят, какво искат, какво им е интересно и какво оценяват за важно; не, не са ги питали - няма и да ги питат. Сега вече започна ли да ви просветва защо на повечето от младите съвсем не им е интересно това, което ги принуждават да учат в училище? Да, ама те са "некомпетентни", не може "компетентните", именно министерските чиновници-всезнайковци, да се допитват до учещите - откъде-накъде, това тук да не е някаква свободия та точно тях да питаме? Или пък да питаме учителите или родителите? Айде де, как така да питаме учениците, родителите, учителите какво искат и какво трябва младите да учат, какво им е интересно и т.н! Тая, другари, няма да стане: има кой да решава! От вас се иска само да изпълнявате!

Та и този професор е седнал да изобретява нов премъдър модел какво било полезно на младите да учат и какво било излишно. Забележете, той решава от тяхно име и не се чувства изобщо неудобно. На мен пък би ми било неудобно без да съм питал младите да почна да решавам от тяхно име и вместо тях какво те трябва да учат, някак си е невъзпитано най-малкото това. Да, ама многоучените не се смущават от такива маловажни подробности. И чертаят най-грандиозни планове за най-ефективното и всестранно развитие на младежта. Някога неграмотният Тодор Живков изнасяше своите нескончаеми тезиси за развитието на науката, образованието, културата и младежта, сега безброй тодорживковци, дето са се наврели в Министерството на нàуката и на образованието, все експерти, титулувани професори и прочие, смело чертаят хоризонтите на бъдещото "всестранно" типово развитие на българската младеж. Уж сме демократична страна, принципът на демокрацията трябва да е определящ във всички сфери на живота, обаче пак някакви "избраници", взели цялата власт, без да са ни питали за нищо, от наше име решават всичко! Диктуват живота ни без капчица неудобство! Министърът също не изпитва никакво неудобство от това да се изказва меродавно по всички въпроси. Уж е реформаторски настроен нашият министър, само дето демократичността на мисленето му някак не му личи; но, хайде, да не придиряме сега на министъра, кои сме ний, че да придиряме на толкова учен, издигнат и овластен при това човек?!

Моделът трябва да се промени. Образованието и ученето трябва да се схванат подобаващо. Всеки учещ, всеки образоващ се сам следва да изгради образа на своята неповторима и оригинална, а също така суверенна, инак казано, свободна личност. Правенето на всичко необходимо, полагането на известни усилия с оглед на това в един момент да се роди реално образа на твоята оригинална личност се нарича образование. "Образът" е първом в съзнанието, ражда се в сферата на съзнанието, пък след това на тази основа променя живота, битието на човека. Съзнанието при нас, човеците, поражда живота ни. И затова е толкова важно да се образоваме, т.е. да направим нужното щото нашата оригинална личност да се роди, да заживее подобаващо, сиреч отговорно живота си. Простете, но образованието не е фабрика, в която се фабрикува един и същ дефектен и негоден за живота продукт. А точно това прави въпросната наша образователна система, която е именно това: фабрика за безличия, за безличности. Тя няма нищо общо с идеята, понятието, смисъла на образованието като една крайно деликатна, фина и личностно-формираща духовна дейност.

Фабрика за безличия е българската образователна система. Тя е изцяло несъвременна и в този смисъл е вредна за бъдещето на младежта и нацията ни. Такава една система продуцира едно жалко и незавидно бъдеще на нацията ни. Продуцира едно мизерно и недостойно бъдеще. Защото точно най-важното за развитието на една нация - нейният личностен капитал - тази система го съсипва и убива всеки ден. Пречи за изявата му, за раждането му. У нас се е стигнало дотам, че всеки, който е минал през месомелачката, наречена българско образование, е личност дотолкова, доколкото не се е поддал на личностно-нивелиращите, на обезличаващите личността му механизми на системата, т.е. някак със свои сили, доколкото е могъл, е противодействал на убиващия индивидуалността му неин гибелен механизъм. Това е положението. Младите са поставени в ситуацията всеки ден да се борят за да съхранят донякъде своята личност и индивидуалност. Да съхранят някак своята свобода. Щото системата е смъртен враг и на свободата, и на личността им. Тя свобода и личност изобщо не търпи. Тя е основана на диктата, на тиранията. На господството и подчинението. Такава система, простете, ражда само роби. Чудно ли ви е сега е защо толкова често говорим за кой знае защо неумиращия и така ясно осезаем робски характер на българската народна природопопулация?

Затова у нас в България нямаме образование, имаме необразование. Това, което имаме, не е образование, то е необразование. То е деструкция и развала. Да, в България имаме не образование, а необразование. Затова е толкова ниско качеството на "образованието" - необразованието - у нас: ами щото то е необразование, а не образование. То фабрикува дефектни продукти, скопени откъм най-важното за човека: личността, свободата. Фабрикува, казахме, безличия, безличности. Затова е толкова лошокачествено образованието у нас: ами защото е необразование, а не образование. И затуй у нас всички реформи, които държавата се напъва уж да прави, са все реформи на необразованието. От една форма на необразование да минаваме към друга, вероятно още по-необразоваща. И личностно деструктираща.

Взе ли да ви просветва сега защо у нас е толкова пълно с простаци? Сфащате ли сега защо България е нещо като рай за простаците? У нас образованият човек е рядкост, у нас да си личност е такава рядкост, че е направо същинско... проклятие. Доколко са се образовали, хората у нас са го правили в противоречие с господстващата системата на необразованието и на обезличностяването. Ако нещичко сам за себе си не си направил за да противодействаш на гибелните за индивидуалността ти механизми на системата на необразованието и на обезличностяването, то ти просто няма как да си станал образован, т.е. да си станал личност. Камо ли пък суверенна и свободна. Станал си просто един простак. Безличник. Надут кухар си станал. Празен горделивец и фукльо без никакво покритие си станал. Станал си масов българин. Дето само чака държавата и чиновниците да благоволят да му пуснат нещичко в широко зиналата беззъба уста...

"Реформа на необразованието" нарече един свой спектакъл руският сатирик Задорнов, който иначе е голям подлизурко на Путин, но тук е напипал добре същината. Само че при него нещата са изцяло изопачени: болничкото му съзнание си представя, че "прекрасното съветско образование" било, видите ли, съсипано от... "западното културно влияние", системата на съветското образование си била бляскава, ала пустото влияние от страна на враждебния Запад било я съсипало! Инак казано, проклетата свобода била съсипала тъй бляскавото комунистическо образование и възпитание. Пълна изродщина е тази теория на Задорнов. Но инак казано изразът "реформа на необразованието" ми харесва. Даже мислех по едно време една нова своя книга за съвременното образование да нарека така (виж: За духовните неща с българска специфика), ала се отказах в последния момент.

Нещата стоят точно обратното на това как си ги представят българските министерски чиновници, които също мислят в рамките на модела, в който е заклещено и тъй нещастното съзнание на путиниста Задорнов. И на задорновците. Пълно е със задорновци у нас. Смешници, които живеят с изцяло неадекватни на живота представи за нещата.

Всеки млад човек има пълния суверенитет над своята личност, над своето бъдеще, над своя живот. Никой друг не може да се разпорежда с неговата личност, бъдеще, живот. Даже, представете си, и висшите министерски чиновници нямат това право. Той сам има суверенното право да решава какво иска да учи, какъв иска да стане, как да мисли, как да живее. Всички други, които уважават това негово суверенно право, просто могат само да му помагат, да го насърчават, да го подбуждат. Не обаче да решават вместо него, не обаче да му се месят, не обаче да му вредят. Той сам за всичко следва да привикне да решава сам. Следва сам да поеме пълната отговорност за личността, за живота, за бъдещето си. И това става още от най-ранна детска възраст. Младите трябва да живеят със свободата от най-ранна детска възраст. Ако това не стане, всичко отива по дяволите. Привикнат ли младите друг вместо тях да решава (а това значи и да поема отговорност за тяхното бъдеще!), всичко, повтарям, неминуемо отива по дяволите. Сфащате ли сега колко ви е сложна и трудна задачата, драги ми наперени даскали, учители, наставници, родители, възпитатели и прочие?

Само най-благоприятни условия за развитието, за покълването, за растежа, за разцъфтяването, за плодоносността на образованието на младите трябва да създават техните учители и възпитатели, техните родители и пр. Младият човек трябва да се образова сам, трябва да учи сам, да мисли сам, да търси, трябва да привикне за всичко да решава абсолютно сам. Трябва да привикне да поема пълната отговорност за себе си, за своето бъдеще, за живота си. Разбира се, той може да се сработва с други такива като него, също търсещи своя оригинален личностен образ млади хора, те могат да си помагат, да общуват, да си сътрудничат, да се насърчават взаимно и т.н. Могат, естествено, да ползват услугите на своите учители. Но учителят, разбира се, няма да им каже наготово какво следва да мислят, какво е правилното и пр.; не, просто той ще бъде един от тях, съвсем равен, само дето е по-опитен. И, предполага се, по-напреднал по пътищата, водещи към суверенната и пълноправна личност - и към тъй благодатната свобода. Учителят може да вдъхновява, да спомага за подпалването на онова духовно пламъче в душата на младия човек, до което се свежда истинското обучение, истинското образование.

"Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд", Сократ преди 25 века е казал истината на същинското образование, обучение, учене и възпитание. Днешните нашенски учители обаче са заети само с едно нещо: да пълнят главите на младите с абсолютно непотребни знания. Мъчат се да ги правят многознайковци и всезнайковци. Пълна глупост е това. Първо, следва младите сами да решават какво искат да учат - всеки според потребностите на своята индивидуална, неповторима душа. Второ, в тази интимна личностно изграждаща сфера никой друг не може да им се меси. Остава пък да им бъде пълновластен ментор и господар. Всеки сам е господар на живота, на личността и на бъдещето си. Трето, свободата и личността на младите е нещо свято. Това е. Просто е.

Моделът трябва да се смени решително. Дирижираното от държавата образование е аномалия и анахронизъм, който следва да бъде изхвърлен на боклука. Потребно е да се роди нов модел на мисленето, на съзнанието, а на тази база следва да се породи и нов модел на организиране на отношенията в образователните общности, в общностите, занимаващи се с образование. Тоест в общностите, занимаващи се с личностен растеж. Тия неща няма да станат, няма как да се случат с ръководна премъдра директива от страна на министерските чиновници, на депутатите или дори на самия г-н Министър. Те трябва да бъдат сътворени от всички нас, гражданите. Всички ние сме или родители, или учещи - то всички, ако се замислим, докато сме живи все учим: това не сте ли го забелязали?! Е, всички се занимаваме така или иначе с учене, с образование, т.е. полагаме някакви грижи за личността си. Докато сме "ученици" и "студенти" сме във възрастов период, в който този растеж на личността следва да е значително по-интензивен. Което означава, че никой няма право да им пречи да разгръщат своя личностен потенциал както искат, както намерят за добре. Това не значи да ги оставим на "произвола". Това означава само да им дадем доверие, че могат да се справят сами. Без доверие нищо не може да се постигне. Доверим ли им се, те ще изнамерят начина и пътя. И ще сътворят чудеса!

Ще ми се наложи в дните, които остават до началото на новата учебна година да напиша поредица от есета, в които да изложа още по-ясно и определено своя възглед за това как практически може да стане промяната в образователната сфера, как аз тази промяна си я представям. Конкретно ще опиша всичко - както то се представя на съзнанието ми. Аз от години работят над такъв един проект за същинско реформиране на отношенията в образователните общности, много неща направих, и то не само на хартия, не само написах, но и ги правих на дело, в практиката си като учител, какви ли не новости съм правил, изследвал, опитвал. Е, за всичко ново, което съм правил, си получих една обичайна нашенска благодарност: "разлаях кучетата", "хвърлих камъни" в застоялото блато, наречено българско училище, по тази причина яростни защитници на пагубното статукво ме набедиха в какви ли не смъртни грехове, в резултат на което аз бях... уволнен, бях изгонен от работа като учител по философия и гражданско образование, бях опозорен, бях лишен от преподавателски права, щото, видите ли, съм бил "негоден" и пр. Но тия неща са съвсем обичайни, повтарям, не съм шокиран, аз съм ги очаквал: новото си пробива път винаги чрез борба. Истински новото, не фалшиво, лицемерно "новото", "новото", което е само за замазване на очите. Наужким "новото", на което залагат фалшификаторите.

Спирам дотук. Тия дни, живот и здраве да е, ще продължа. Налага се да пиша. Лишиха ме от правото да общувам с младите, да учителствам, макар това да е трудничко все пак: аз и в момента имам много ученици, всеки ден разговарям с тях, давам консултации, те ми сътрудничат в моите издания, в списанията, които издавам, заедно работим на нивата на образованието, на личностния растеж и т.н. Не могат да ме лишат от правото ми да правя това, което умея най-добре, а именно да мисля, да пиша, да разговарям с младите, да ги насърчавам да търсят, да правят нужното за раждането на своята суверенна и духовно богата личност. Това е моето всекидневно занимание: да помагам, да съм полезен. И това правя. Такава, дето се казва, ми е била съдбата. Хубав ден и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Поклон Учителю! Приятелю, скъп и драг! Съгласен съм до най-тънката нишка на твоите мисли! Прав си! Пътят е този!
Дори г-ца Елена Дичева, според скромното ми мнение, би следвало да ти се възхити, а не да те кепази!:-)И съм 100% уверен, че е така в нейната клета, дълбоко скътана интелигентна душа.....
Да не споменавам тук малоумничещите подлизурки, уж "учители" на ПГЕЕ, дето са съгласни не с теб, а с директорката си Стоянка Анастасова, спазвайки така военно-комунно-колективния принцип на единоначалието :-)! в своята ... казарма-училище!
Дерзай и дано ставаме повече бг-съгласните с теб!Че иначе лошо й се пише на татковината ни....

2015.08.18г. Владимир Петков-Трашов