Из: Борисов заплашва с побесняване “лаещите” по него българи, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Министър-председателят на Република България Бойко Методиев Борисов отправи днес неприкрита заплаха към опонентите си в бандитски стил, като ги нарече „кучета”: „което куче ме е залаяло, все е побесняло”, злобно заяви той в интервю за Нова телевизия, в което същевременно се опитва да се представи като опрощаващ джавкането на определени опозиционни кучета, като Мая Манолова. Бил й простил (макар точно тя да беше най-гръмогласното „куче” на опозицията в парламента срещу неговото всевластие).
Срещу какво ли й е простил на тази, хъм… куче от женски род?
... Нравът на Борисов е известен на всички, които са принудени да стават и лягат с неговото вездесъщо присъствие на политическата сцена от две петилетки насам, откакто беше наложен във възходящата роля на незаобиколим фактор в държавата.
Като автор на книгата „Премиер на РъБъ”, която не претендира за биографична изчерпателност, а проследява основни моменти от управлението му като премиер през първия му мандат, съм обяснил (ако случайно някой не знае): Бойко Борисов може да допусне до себе си всеки (необходим) плебей, но само на мафиотския принцип на подчинението. Покровителствените му прегръдки му за снимка с непознати лелки са само цицината на този айсберг.
А който тук не е съгласен с премиера е куче, обречено да побеснее.
Формулата за постигане на близост с Борисов, ако не си му началник, е: целуваш му ръка и ставаш „негов човек”. Готов е да ти прости царствено дори и да си джавкал срещу него от сутрин до вечер. Самият той с готовност целува ръка на поповете, включително на руския патриарх - разбира ги тези неща с целуването на ръка и то най-буквално, подчертавайки колко важен за него е (образа на) „началника”.
Оставям на въображението на читателя въпроса с целувките в случая с омбудсуомана Манолова.
Кучешката асоциативност в мисленето на Борисов не е случайна. Тя обаче не идва от битността му на кучевъд, както се вижда от употребената от него бандитска мъдрост, която предвижда побесняване на непослушното животно. Кой истински любител на животните би пожелал на едно куче да побеснее поради непослушание?!
Борисов обича онези кучета, които му вършат работа. Обича ги повече от човеците, видно от човеконелюбието му, демонстрирано от него, когато призова кучето, открило трупа на едно момиче, да бъде наградено с “телешка пържолка”. Смя се сам на остроумието си насред скръбта на покрусените родители.
Асоциациите на премиера са свързани със законите на глутницата, на която той се е наложил като алфа. Ето защо алфа кучето излъга, като заяви в интервюто си днес, че нямало отношение към издигането на най-яркия си парламентарен враг на изключително престижния пост обществен посредник защото (лично) не било гласувало в парламента за нея.
Не е тайна и за най-простодушните дечица, достатъчно големи да ги оставят пред телевизора след „Лека нощ деца”, че без заповед от Борисов депутатите му, за които той безмилостно говори като за своя движима от личната му воля собственост, не биха дръзнали да вдигнат ръка за каквото й да било, а още по-малко в подкрепа на най-устатата устата му критикарка, явно опитомена от доволния стопанин на държавата.
Борисов старателно поддържа образа си на самодървец в рамките на подчинената му глутница (с извинение към някои от нейните членове) чрез шумно оповестявани уволнения и други подобни показни екзекуции в случай, когато някой „негов кадър” бъде припознат за вреден за каузата му. Държи се демонстративно като строг, но справедлив господар. И вече толкова прелива от самочувствие, че пренася това свое мафиотско поведение на национално ниво със заплахи срещу всяко „куче”, което лае срещу него ЛИЧНО (защото именно себе си има предвид, когато проклина лаещите да побеснеят).
Не е за учудване, че в държавата, в която вампирите са рекламни лица на туризма и суеверието се институционализира с мътилка, осветена като „жива вода” от безпросветния ни премиер на своя глава (буквално), вече ни кълнат и заплашват с побесняване при упражняване свободата на словото. Но това е тревожно, направо съветско развитие на борисовщинта. Защото побеснелите кучета ги застрелват по утвърдена работническо-селската традиция, която Борисов прилага като изказ, поведение и манталитет на… ”десен политик” (който трамбова терена така, че след него в дясното пространство трева да не никне).
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар