Промяната, реформата в съзнанията, в душите е най-сложна и тежка, но тя е ключ към всички други реформи и промени

Жюстин Томс е написала на страницата си във фейсбук нещичко, което ме подбуди да се изкажа, да кажа аз как възприемам нещата, и то по най-важните по моя преценка въпроси; ето нейното изказване, а пък по-долу можете да прочетете какво аз сметнах за нужно да кажа в тази връзка:

Явно сме далеч от цивилизовани, щом избиваме масово децата си по пътищата... Явно законът е слаб и МВР е слабо и всички сме безсилни пред това безумие. Но решение трябва да има. Крайно време е да има. Без отлагане. Не утре, днес!

Моят коментар е следният:

Между другото съм длъжен да подхвърля, че решението на проблеми, които по същество са нравствени, възпитателни, дълбоко екзистенциални, т.е. са свързани с това как възприемаме другия човек, как разбираме живота, какви ценности имаме, колко струваме като личности и прочие, та решението на всичките тия по същество най-човешки, сиреч философски въпроси не може да се очаква от някакви магически или чудодейни парламентарни закони; не от държавата, и - опазил ни Бог! - не от МВР можем да чакаме решението на всичките тия проблеми. Коварна утопия е да чакаме държавата или премъдри управници да решат без нашето участие всичките тия проблеми.

По същество е потребна коренна промяна на съзнанията на човеците, живеещи в мястото, наречено България, а това не става, не може да стане със закон, с указ или с директива. Единственият начин да се случи такава коренна промяна в душите на съвременниците ни е ясен: просвета, духовно, проникнато от духовност и от личностност образование. Съдбовно потребно ни е съвършено ново, свободолюбиво, модерно, т.е. личностно ориентирано образование на младите и т.н.

А това нещо също не може да стане с магическа пръчка, държана от чудодейната държава или от премъдър оправяч на нацията, не може да се случи единствено със закони или директиви, а се налага предизвикването и подбуждането на едно широко човешко и също така гражданско движение; другояче казано: от всички нас зависи тази най-главна реформа и промяна, именно реформата на собствените ни души.

Всеки трябва първом да се погрижи за спасението на собствената си душа, за промяната в собственото си съзнание, а на тази база, като почне да се случва това, той ще почне да увлича и други, именно близките си, приятелите си - и ето, така ще се задвижи тъй потребната ни и съдбовна промяна. Една отделно взета и по новому мислеща, също дейна личност е тъкмо моторът, двигателят на така потребната ни промяна в общността. Не "всички вкупом", "наведнъж", "в строй" и пр. ще вървим към промяната, а всеки ще върви по собствен път към нея, или ще помага, или ще пречи, съобразно съзнанието и разбиранията си. Промяната, реформата в съзнанията, в душите е най-сложната реформа и промяна, но тя е ключ към всички други реформи и промени; без нея нищо няма да се получи от тъй дългочаканите и неслучили се още епохални наши реформи и промени.

Този е начинът. Този е и пътят. От теб, от отделния човек, от конкретния мислещ и търсещ истината за живота си индивид зависи всичко в този свят и живот, разбираш ли? От теб, от мен, от оня там навъсен човек, стоящ до нас, от всеки един от нас, поотделно и заедно, зависи промяната. От личността - отделната, търсещата, стремящата се, активната, непримиряващата се, борещата се, влюбената в свободата и в правдата на живота личност - зависи всичко на този наш свят и в този наш живот.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo