Жюстин Томс е написала на страницата си във фейсбук нещичко, което ме подбуди да се изкажа, да кажа аз как възприемам нещата, и то по най-важните по моя преценка въпроси; ето нейното изказване, а пък по-долу можете да прочетете какво аз сметнах за нужно да кажа в тази връзка:
Явно сме далеч от цивилизовани, щом избиваме масово децата си по пътищата... Явно законът е слаб и МВР е слабо и всички сме безсилни пред това безумие. Но решение трябва да има. Крайно време е да има. Без отлагане. Не утре, днес!
Моят коментар е следният:
Между другото съм длъжен да подхвърля, че решението на проблеми, които по същество са нравствени, възпитателни, дълбоко екзистенциални, т.е. са свързани с това как възприемаме другия човек, как разбираме живота, какви ценности имаме, колко струваме като личности и прочие, та решението на всичките тия по същество най-човешки, сиреч философски въпроси не може да се очаква от някакви магически или чудодейни парламентарни закони; не от държавата, и - опазил ни Бог! - не от МВР можем да чакаме решението на всичките тия проблеми. Коварна утопия е да чакаме държавата или премъдри управници да решат без нашето участие всичките тия проблеми.
По същество е потребна коренна промяна на съзнанията на човеците, живеещи в мястото, наречено България, а това не става, не може да стане със закон, с указ или с директива. Единственият начин да се случи такава коренна промяна в душите на съвременниците ни е ясен: просвета, духовно, проникнато от духовност и от личностност образование. Съдбовно потребно ни е съвършено ново, свободолюбиво, модерно, т.е. личностно ориентирано образование на младите и т.н.
А това нещо също не може да стане с магическа пръчка, държана от чудодейната държава или от премъдър оправяч на нацията, не може да се случи единствено със закони или директиви, а се налага предизвикването и подбуждането на едно широко човешко и също така гражданско движение; другояче казано: от всички нас зависи тази най-главна реформа и промяна, именно реформата на собствените ни души.
Всеки трябва първом да се погрижи за спасението на собствената си душа, за промяната в собственото си съзнание, а на тази база, като почне да се случва това, той ще почне да увлича и други, именно близките си, приятелите си - и ето, така ще се задвижи тъй потребната ни и съдбовна промяна. Една отделно взета и по новому мислеща, също дейна личност е тъкмо моторът, двигателят на така потребната ни промяна в общността. Не "всички вкупом", "наведнъж", "в строй" и пр. ще вървим към промяната, а всеки ще върви по собствен път към нея, или ще помага, или ще пречи, съобразно съзнанието и разбиранията си. Промяната, реформата в съзнанията, в душите е най-сложната реформа и промяна, но тя е ключ към всички други реформи и промени; без нея нищо няма да се получи от тъй дългочаканите и неслучили се още епохални наши реформи и промени.
Този е начинът. Този е и пътят. От теб, от отделния човек, от конкретния мислещ и търсещ истината за живота си индивид зависи всичко в този свят и живот, разбираш ли? От теб, от мен, от оня там навъсен човек, стоящ до нас, от всеки един от нас, поотделно и заедно, зависи промяната. От личността - отделната, търсещата, стремящата се, активната, непримиряващата се, борещата се, влюбената в свободата и в правдата на живота личност - зависи всичко на този наш свят и в този наш живот.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
По-простичко казано.Законът е продукт на обществото. Измислен е като правило за съзнателно спазване, а не за принудително наказание при неспазването му. Нашата тълпа от индивиди, заместваща обществото не спазва нищо доброволно и гордостта ѝ е да не я хванат.
Стигне ли се да се разчита на наказателната част на закона, каруцата отдавна е у дерето.
Besen Bull
Честно да ви кажа с три метрови кръстове, бликащи свещени води, ръсене с магическа захар няма да стане. За безобразията по пътя говоря. И за промяната към добро на държавата като цяло.
Жюстин Томс
Законът за движение по пътищата съдържа достатъчно санкции и принудителни мерки срещу нарушителите на правилата за движение. КАТ си върши работата, но има ограничен капацитет. Като данъкоплатци не можем да издържаме по един катаджия на петима шофьори, защото някой от тях иска да се прави на бабаит или да се забавлява по непозволен начин. Животът и здравето на другите хора е ценност и докато това не се разбере от мало и голямо, ще продължим да се самоунищожаваме.
Stefka Atanasova
Публикуване на коментар