Не е важно кога Путин ще се срещне с Обама. Важно е кога ще се срещне с Кадафи. :-)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
А Ким Ир Сен ще го посрещне радушно на салата от корени и див чесън.
Николай Милев
Всички ние, по-рано или по-късно ще умрем. Дали има задгробен живот, не знам, ако има може да се срещнем и с Цезар и Наполеон. Ако имате предвид убийството на Кадафи организирано от Саркози, това не е достойно за хвалба, колкото и откачен да беше Кадаифа. По тази логика трябва да пожелаем на Обама среща с Джон Кенеди или с Линкълн. Впрочем руснаците също имат традиции в тази област - съдбата на Александър II, т.н. "цар освободител". Въпросът не е дали Путин ще си отиде (това ще стане рано или късно), а какво ще бъде после? Смея да твърдя, че дори либералите да са на власт в Русия и ако не са скрити клептократи, както при Елцин, руската политика дори определяна по най-високите стандарни на либералната демокрация, пак няма да се харесва в много случаи, защото ще си гонят пак геополитическия интерес, както и другите играчи на "голямата шахматна дъска". Бог да пази кралицата и президента Обама, че иначе хептен ще я закъсаме без външни инвестиции, но поне да не говорим глупости, от това по-хубаво няма да ни стане, а само захранваме с енергията на думите злото в света
Тодор Марков
Когато един политически лидер, Тодоре, стане пречка за развитието на една страна, и при това е успял така да се вгради във властта, че отстраняване му вече не е възможно чрез нормалните демократични механизми, т.е. стоенето му в нея е крайно рисковано за страната, то тогава нормалните хора, загрижени за страната си, но чувстващи безсилието си, започват да мечтаят провидението да стори онова, което те не могат; и ето, сред хората се появява приказката за това колко добре е Путин да се срещне с Кадафи, а не с Обама. Това е нещо като народен фолклор, не бива да се казва, че подобни приказки са глупост, защото народната душа изобщо не е глупава, Тодоре. А и трябва да бъде уважавана. Има много мъдрост в нея. А за подобни копнежи спрямо него си е виновен самият Путин, той има заслугата за това, че доведе хората до положение да нямат друг изход освен да мечтаят за това провидението да му устрои среща с Кадафи. Прочее, Путин вече си заслужи съдбата на Кадафи, а и с поведението си сам ще предизвика аналогична съдба като неговата. И ще излезе, че народната душа е предвидила какво ще се случи, щото народът съкровено желае само онова, което трябва да се случи по някакви субстанциални причини. За доброто на самия народ. И за същинските цели на самата история.
Свалянето на Кадафи беше поредната колосална грешка на Запада. Между другото тук важна роля изигра и философията, защото Саркози беше подтикнат към тази стъпка от философа Бернар Анри-Леви, който се срещна с либийската опозиция и кой знае защо реши, че това са прозападни демократи, които след свалянето на Кадафи ще въведат в Либия западна демокрация, в резултат на което посъветва своя приятел Саркози да извърши военна операция по отстраняване на Кадафи. Леви не разбра, че в мюсюлманския свят има само две възможности: или светска военна диктатура, или теокрация, респ. хаос и разпад. Не съществува вариант, при който арабска ислямска държава да стане западна демокрация.
Със свалянето на Кадафи Либия фактически изчезна от картата на света и се превърна в територия, заета от ислямисти и терористи, Северна Африка беше дестабилизирана, а емигрантският поток към Европа също е отчасти резултат от падането на режима на Кадафи. Моска наистина беше близка с Кадафи, но за нея той явно беше изчерпал полезността си, затова тя не възрази срещу интервенцията в Съвета за сигурност на ООН.
Публикуване на коментар