За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог, си дадох труда да преведа в писмен вид ето тази част от интервюто на И.Костов по една от централните ни телевизии днес:
... Рано или късно всеки си плаща и... То това е моралната детерминанта на живота ни: че трябва да си знаеш, че нищо няма да се размине. Това е голямата разлика между вярващите и невярващите. Невярващите считат, че всичко става тук, каквото се случи и каквото се сгреши се разплаща веднага на тази земя, докато вярващите хора знаят, че дори да не се разплатят на тази земя ги очаква Високият съд. При тях да кажем, че задръжките са много повече. И аз мисля, че са и по-ефективни, защото човек трябва вътрешно да знае, че не трябва да прави определени неща...
... Аз съм променил много живота на хората. С реформите. И това е голямо намесване в бита и в света им, в мирогледа им, в нещата, които впоследствие са станали. Така или иначе нося отговорност за това, което съм направил. Но вижте, политикът задължително е грешен, от тази гледна точка - щото той прави неща, които духовният човек не би направил, духовникът не би направил никога. Той променя живота на хората.
- Но за това пък платихте солена цена...
Не ми се връща към тези неща...
- Станахте необичан политик. За да не използвам думата мразен политик.
Така е, така е, така е. Аз четох наскоро едно интервю на И.Троянов и там той всички ни обяви, че не сме истински вярващи. Сигурно има и неистински вярващи сред българските християни. Но аз искам да ви кажа от личен опит, че ако не беше това мое упование в Бога, аз нямаше може би да понеса това, за което говорите. Това, което трябваше да преживея. Може би щях да започна да мразя и аз. Може би щях да бъда отровен от нея и да бъда съсипан изцяло. Нож мен точно вярата и упованието и убедеността, че не съм прекрачил Божиите закони и човешките, разбира се, са ме държали. Мен вярата ми направи така, че да преживея тия времена. И...
- Това нещо безкрайно лично, което никога не сте го казвал...
Това ми помогна. Аз на това съм разчитал. С това преживях тия много трудни времена след реформите. Защото, вижте, това не е моя индивидуална съдба. Това е съдбата на всеки реформатор. На абсолютно всеки. На всеки реформатор обществото се разплаща с тази монета. Най-мразените византийски императори ако искате да вземем от преди 2 000 или от преди 1 000 години опита, най-мразени са тези, които са променяли статута на използване на земята...
- Нали не се сравнявате със византийски император?
Не, не. Но искам да кажа: тези, които са променяли нормите, начина на стопанисване на земеделската земя, тези, които са стабилизирали хазната, които са стабилизирали парите, които са пускали пълноценни нумизми и перпери, тези хора са най-мразените византийски императори. Тоест този, който е оправил донякъде нещата, защото никой никога не може да ги оправи изцяло, е плащал много скъпа цена. Са били и убивани и...
- Ето сега днешният премиер Борисов обаче е обичан от хората... той прави неща и за това получава обичта на... народа, колкото и да я мразя тази дума.
Говори им по начин, по който те обичат да слушат нещата, може би. Не знам. Нека той да води своята сметка, аз не искам в чужди... освен това не искам да правя никакви политически...
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ във видеоформат.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар