В отговор на Теодор ще кажа, че не съм бил на много концерти на Слави, не съм бил на стотици. Не съм бил на нито един... Не, защото го хейтя - той е идеалният продукт и символ на прехода. Безразличен ми е в много голяма степен. Съгласен съм с Тео, че Дългия (както той му вика) предлага продукт за лесна консумация - претоплена стара манджа... Но не е бизнес. И ще ви кажа защо.
Бизнес е Джей Лено или Дейвид Ледърман в САЩ. Бизнес е дори Лари Кинг (при цялото ми истинско уважение към журналиста). Но Станислав Трифонов е продукт на "Прехода". Продукт на това, в което се превърнаха медиите. Не ми разправяйте, че няма други талантливи сатирици, с пиперлив език (тук далеч не говоря за онова нещо Кулеков). Защо, според вас, те не пробиха до ефира с публицистиката си? Не са искали? Трифонов е по-талантлив от тях? Или мислите, че няма по-талантливи китарист, пианист (че йоника звучи обидно) и тромпетист от неговите? Вероятно са по-некадърни, че не можаха да пробият до голямата сцена и национален ефир? Нима само Станислав Трифонов (беш)е неудобен за властта, че (от как се закача с Костов) не слиза от ефир? Да, Тео е прав, че докато има хора, които се вълнуват (щото явно и на двама ни ни е безразлично), продуктите, като Трифонов ще ги има. Не само в шоу-бизнеса. В политиката също.
Трифонов в Шоу бизнеса е това, което е Пеевски в медиите и Борисов в политиката. Колкото бизнесът на Пеевски е бизнес, колкото Борисов прави истинска качествена политика, толкова и трифоновото е шоу-бизнес. Нито повече, нито по-малко, точно толкова. Да, Пеевски прави с медиите си за няколко дни това, което шепата нормални медии с нормална журналистика не могат да направят за цяла година, но от това продуктът на ПрасПрес става ли по-истинска журналистика?
Не! Драмата не е в останалата част на шоу бизнеса, а във всички нас, че позволихме ченгетата и престъпниците да си прехвърлят властта, а далавераджиите - олигарси. И нарекохме това политика, бизнес и пазарна икономика.
Шоу бизнес правят ACDC и Rolling Stones примерно. Ако не бяхме живели и наследили времето, което създаде като свои продукти чалгата в политиката и институционализира далаверата до ранг на успешен, процъфтяващ и атрактивен бизнес (да ви изброя ли мнозина от известните бизнесмени и бизнесуомънки, или сами се сещате за едно "бизнес" пътуване на един наш премиер до Катар?), може би щяхме да имаме истински пазар и качествен Шоу бизнес. Но нямаме.
Като стана дума за Диси и Стоунс - ако не бяхме живели във времето, чиито продукти сега коментираме, сигурно щях да съм ходил на стотици концерти на тези велики банди. Айде, на десетки. Но не.
Вместо рок, имаме етноуак. Вместо шоу бизнес имаме Трифонов. Затова ще повторя един статус, който запомних днес - не са ни проблем 2-3 хиляди бежанци. Проблем са ни 70 хиляди на концерта снощи. Тези, които Тео умело описа като балъците на Слави.
Написа: Асен Генов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар