Войната на Русия срещу Запада вече започна

Войната. Единственият свят, в който руснаците се чувстват у дома си

Руснаците не могат да живеят в мир. Те или водят война, или се готвят за следващата. Вече се печатат купони за храна

Световноизвестната писателка Светлана Алексиевич рисува съкрушителен портрет на руското общество в поредица от статии и интервюта

Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзя този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е фундаментална.

***

Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през деветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! Свобода!” Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!” Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да дава израз на народната воля. Путин олицетворява мъжкарството, православието, бляновете да бъдем велика сила - все архаични, митологични, мрачни неща. Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда - и поради това трябва да се надигнем!” Приятелите ми са объркани. Всички четат книги за възникването на фашизма в Германия и Италия. За началото на революцията през 1917. Движим се неизвестно накъде. Руската интелигенция се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си?

***

Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия - това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната - просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война, или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.

Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”. През 20 век не е по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е живял във война и в името на държавата - никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.

По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм руски завоевател”. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир - и сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и станахме най-голямата страна в света”. Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало. Всички мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа” и „поражение” - не случайно военните паради отново излязоха на мода и всички славят „героичното минало” на страната. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo