Вчерашното ми есе от поредицата "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието" беше публикувано под заглавието България е на път да стане страна на антикултурата, санким, на "културата" на най-натуралната простащина - или вече сме станали такава страна?, което не е свързано с обсъжданата в него тема, темата за отношенията между образователни мениджъри (директори на училища) и учителите, учителските "колективи". Или пък все пак е свързано с темата, възможно е и да е свързано, и то съвсем пряко? Не зная защо, но въпреки това сякаш самото естество на проблемите ме отведе в една описателност, която край няма, по този начин проблемите даже не могат да бъдат описани, камо ли пък да се предложат действени, ефективни начини за решаването им. Аз не желая обаче от писането ми да излезе един огромен текст, негоден за нищо практично, идеята им беше кратко помагало по промяна, ако така мога да се изразя - или помагало по... реформа?
Всички трябва да се променяме обаче, и учители, и ученици, и директори, и родители, на промяна подлежи всичко, а най-напред трябва решително да се откажем от догмите, на които се крепи прогнилата отвсякъде административно-командна система в българското образование. В българското НЕобразование. Нашите представи за нещата са дълбоко порочни, ето тук се корени проблемът. Защото в това, което имаме, в това, което минава за образование у нас, има много малко от същината, от смисъла, от идеята на истинското, на автентичното образование. Дотук сме стигнали. Българското образование трябва да намери, да преоткрие смисъла си. Безсмислието разлага нашите училища. И трови съзнанията и душите и на учители, и на ученици, и на родители. И превръща училищата в нещо като лудници, в които всички се държат съвсем абсурдно, идиотски и ненормално. Нормализация, очовечаване на отношенията в училищата е другото име на промяната или на реформата, която следва да се направи в тях.
Продължавам да популяризирам възгледите си за промяната и в медиите, особено във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия. Вчера темата в него, обсъжданият в него въпрос беше "Защо училището отвращава младите от ученето?", а по-миналия път разговаряхме по темата "Съзнаваме ли какво дължим на учителите?" (записът на предаването вече е на разположение за онлайн гледане, скоро ще ви дам възможността да гледате и записа на последното предаване. Принудих се да разкажа и в него за историята около назначаване на учител по философия в Математическа гимназия в Пловдив. Идеята ми е да предизвикам участващите в нея лица и инстанции към диалог, към дебат. Провинилите се продължават стоически да мълчат. Какво ли издава това тяхно мълчание? Може би наподобява нещо като угризения на съвестта? Възможен ли е изобщо такъв душевен поврат? Едва ли. Но мълчанието им много говори и много издава. Иска се само чувство в душата та да разбереш смисъла му. Тия, които така многозначно мълчат, явно признават (без да го желаят и може би без да го съзнават) че съвсем не могат да намерят думи в защита на своето поведение и отношение. За да завърша тази история ми се налага да напиша тия дни един документ, който да пратя във висшестоящите отговорни органи, които с бездейността си насърчават нарушителите, безобразно произволничещите, тъй волунтаристично държащите се началстващи особи. Просто трябва да им дам един урок, че много са се объркали в представата си, че в наше време могат да се държат по този начин. Просто са объркали времената, в които живеем. Съзнанието им е на нивото на съвсем други, отдавна отминали времена. Този им е проблемът. Понеже съм добър човек им правя услуга и им помагам да осъзнаят все пак в какво време живеем. На мен всъщност точно тази ми е работата като учител по философия: да спомагам да привеждане на съзнанията на младите в съответствие с духа, с потребностите на съвременността. И с ония вечни истини на живота и човечността, които никога няма да загубят смисъла си. Точно тази ми е работата, аз затова и предприемам тия свои инициативи. А не защото, видите ли и моля ви се, съм бил обичал... "скандалите". Откога да си човек и гражданин с ясно и разбиращо съзнание и подобаващото за това поведение се възприема като "скандал"? Кога, моля ви се, пък не се е възприемало като "скандал"?!
Налага ми се да изтърпя още някой и друг ден, защото тия дни кандидатствам и за други учителски места по философия в Пловдив. Случайно или не - Бог винаги си знае работата! - се появиха няколко такива места, в които искам да се явя непременно. Едно защото съм притиснат от обстоятелствата - без средства за съществуване просто няма как да се живее, а аз от няколко месеца изнемогвам всеки ден - и, на второ място, за да проуча как ще се държат съответните длъжностни лица. Абе просто казано искам да тествам системата и нейните покорни и примерни служители. Ще ми се да разбера дали ще се намери изобщо някой директор, който да дръзне да вземе на работа един радетел и деец за промяната в българското образование като мен; представяте ли си какъв чудесен резултат ще е ако никой не се осмели да ме вземе на работа? Аз вече писах до висшестоящите органи и им обясних създалата се ситуация. Върху мен беше наложено клеймото (от една самозабравила се до екстравагантност властваща административна другарка) на "пълен некадърник", "изцяло негоден за системата", приписа ми дори "липса на каквито и да било качества да бъде учител" и пр., т.е. въпросната другарка има неблагоразумието да ме обяви за дисидент, нещо повече, превърна ме в дисидент спрямо държавната образователна система. Тя беше подпомогната в това свое обречено усилие от една инспекторка по философия, която в момента е главна пречка който и да било директор на училище да ме назначи за учител по философия. Това, че бях уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 ("липса на качества") е "добро основание" никой директор да не посмее да ме назначи на работа, но то същевременно е и противозаконно отнемане на моите преподавателски права. Разбира се, ще направя нужното за да си защитя правата. Правата ми на човек, на личност, на преподавател, на гражданин не са нещо, с което ще допусна да се гаврят и да ги тъпчат разни самозабравили се чиновници. Тая просто няма как да стане. Много съжалявам, но ще им докажа, че прекалено много са се объркали. Като капак на всичко ще добавя, че нито държавата, нито държавните училища са им бащиния, нали така?
Ами какво да правя, ето, и тук намесих "нещата от живота", няма начин, колкото и да се опитам не мога да придам на разсъжденията си онази чистота и яснота, която търся, проклетият живот все "мърси", опетнява или цапа толкова потребната чистота на анализа ми. Но пък, кой знае, това един ден може да се окаже и предимство. Всичко това придава и жизнена достоверност на писанията ми. И то прекалено плътна, така да се рече. Предпочитам да се движа в синхрон с онова, което животът иска и ни дава, а не да бъда в раздор с него. Трябва да уважаваме живота, ето за това също си позволявам да апелирам.
Откъсването от живота, от жизнените реалности, затварянето, капсулирането на съзнанието в самото себе си, в някакви абстракции, илюзии, догми, в коварни остарели предразсъдъци, блокирането му, стягането му в менгеме, бих си позволи даже да кажа бетонирането му в тия именно отживели времето си представи не е нещо, към което трябва да се стремим, напротив, от всичко това трябва да търсим пролуки да се освободим. Жалка картинка е човекът, чиито представи не отговарят на духа на времето, в което живеем. Същински страдалец е такъв човек. Примерно, както вече казах, ужасно глупаво се държи оня учител, който по някакви свои съображения продължава безразделно да вярва в догмата, че началството е господар, който при това никога не греши, ерго, на началството трябва просто да се подмазваш, с оглед да черпиш някакви благинки. Да, чисто прагматичният и своекористен интерес влиза по някакви причини в дълбоко противоречие с особения, бих си позволил даже да кажа чисто идеалистичен статус на учителското призвание, т.е. учителят по идея не може да бъде покорен слуга или подлизурко; защото в идеята за учителстване стои един най-висш нравствен смисъл, който ако се погази, то тогава всичко се обезсмисля, отива по дяволите. Да, обаче ето, има учител, които без никакво замисляне смело погазват този смисъл, нещо повече, оказва се, че този тип учители, с извинение, се оказва господстващият, той в нашите училища е най-разпространен, да не кажа нещо повече, всичко различно е просто нещо като скандално изключение. Което при това изобщо не вегетира и е осъдено направо на смърт, на гибел, на резигнация, на каквото искате още.
Сега тук ми се налага да спра отново разсъждението си, току-що започнало, както забелязвате. Преди минутка спрях да пиша за да се обадя в едно пловдивско училище, в което съм подал документи за учител по философия. Вчера беше крайният срок. Каза ми чиновничката, която ми прие документите да се обадя след 14.30 часа, за да ми съобщи кога ще бъде "събеседването". Според казаното от нея аз няколко пъти й звънях, тя обаче ми се извиняваше, че директорът още не бил извършил "предварителния подбор" и ми казваше да звънна по-късно. В един момент даже престана да вдига телефона. Звъннах й тази сутрин, преди малко, преди минути. Сега ми каза, че всъщност "събеседване" просто нямало било да има. Директорът вече си бил подбрал "одобрените за събеседване кандидати", аз не съм бил сред тях. Интересно е, че чиновничката даже забрави да ме попита кой се обажда, изглежда добре ме знае. Между другото в това училище вече съм работил, и то преди повече от 15 години. Та значи аз не съм в "предварителния списък на допуснатите до събеседване кандидати", представяте ли си. Ще се наложи да ви кажа и кое именно е това училище: става дума за Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Хр.Ботев" в Пловдив. Обявеното място е половин щат, ала напливът от кандидати, по думите на въпросната чиновничка, бил "изключително голям". Поради което директорът се бил принудил да прави "предварителен подбор", за да "отсее" кандидатите, които заслужават високата част негово превъзходителство директорът да "събеседва" с тях! Едни заслужават високата му особа да събеседва с тях, други не заслужават, как ли разбра кои и какви са едните и другите? "По документи" бил разбрал това. Представяте ли си? Този директор пък не знае, че хората в България, в това число и учителите по философия, имат равни права, са равни пред закона. И че е нескрита дискриминация едни кандидати да са по-равни от останалите. Няма как, налага ми се да ида да поговоря с него, за да му кажа някои простички истини. Ставам и след малко тръгвам да разговарям с въпросния тъй оригинално мислещ директор на дървообработващата гимназия.
Виждате, че директорските зулуми нямат край. Някой трябва да се намеси решително за да престанат униженията на горките безработни учители. Г-н Министре, Вие как изобщо спите спокойно щом като стигнахме до този момент: за реформа в образователната сфера вече даже престанахме да говорим? Е, само аз говоря де, но по медиите вече изобщо не се говори за нея. Всички забравиха за нея. Даже имам чувството, че и самият Министър забрави за нея. Оня ден г-н Премиеро, като говореше за реформите, които правел кабинетът му, пропусна образователната реформа. Поне се говореше за нея, сега вече и преставаме да говорим за нея. То нали положението в училищата ни е съвсем бляскаво, нали така, другарки и другари, каква реформа ни е необходима в такъв случай? Да развали бляскавото ни образование ли?
Спирам хептен ненадейно тук. Обадих се по телефона на директора на ПГВАД "Хр.Ботев" в Пловдив току-що и той все пак ме покани на "събеседване". Удостои ме с тази висока чест. Зарязвам всичко и тръгвам. Да поговорим все пак. Чао и хубав ден ви желая! Моят ден започва прекрасно, няма що! До скоро!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
19 коментара:
Г-н Грънчаров, може би е добре да кандидатствате в конкурсите за директор на училище – така ще имате възможност да привлечете колеги учители със сходни с Вашите реформаторски образователни идеи и съответно да ги разгърнете изцяло. Бъдете здрав и успех!
Забранено ми е да участвам в конкурси за директор. Специално за да не мога да кандидатствам е посочено изискване кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, т.1, ал. 5 от КТ ("липса на качества, пълна некадърност"), а аз съм уволнен точно по тази член. Предвидено е да не мога да стана директор :-) Не и че искам толкова де, но заради идеята бих участвал. Подадох документи за директор на ЕГ в Пловдив и не бях допуснат на посоченото основание.
От кога и къде е практика на интервю да се канят всички кандидатствали за определената позиция?
Абсолютно винаги има предварителен подбор/филтриране
А къде остават равните права на всички кандидатствали? Какво става с равенството ни пред закона? Или някои са по-равни от другите? Второ, самите понятия "филтриране", "отсейване", "подбор" издават крещящо неуважение към личността, тук става дума за ЧОВЕЦИ, не за говеда, овце, прасета и пр. Всяка личност е суверенна и заслужава безкрайно уважение. Обидно е такова едно пренебрежение към правата, интересно е че не го чувствате обаче.
Да, всички са равни. И този процес се провежда на база документите с които човек кандидатства за работното място.
Да, във вашият случай едва ли става дума за много желаещи, но представете си позиции за които кандидатстват 100-200-400 човека. С всеки един от тях ли трябва да се проведе интервю или само с най-квалифицираните и подходящи за позицията? Че то в края на интервютата никой няма да помни с кого си е говорил 100 интервюта назад, обезсмисля се процеса.
Къде видях пренебрежение към правата?
А правото на работодателя да избере най-подходящият според НЕГО кандидат ?
Не разбирате, не можете или не искате да разберете. Една личност не може да бъде заменена от документите за нея. Второ, страдате от илюзията "Началството никога не греши!". Няма никакво значение представата на работодателя за добрия кандидат, а на преден план следва да са обективните качества и способности на кандидатите. За да открие най-добрия обективно кандидат разумният работодател е изправен пред изключително трудна задача. Калпавите работодатели изобщо не се справят с нея и по този начин скоро опропастяват цялата организация.
:))
Заслепен сте, не се замисляте за това как изглежда картинката от другата страна, нито пък за правата на работодателя. И за съжаление нямате особен опит в търсенето на работа. Не го казвам като критика, наистина е неприятно, че на такава възраст се налага да минавате през това.
Признавам си не съм запознат с точният процес при кандидатстването за учителска позиция, може би това е причина, че виждаме различно нещата. Но съм доста запознат с процеса в частните корпорации, участвам в него и като технически специалист и интервюиращ.
Обективните факти за които говорите могат да бъдат изложени в писмен вид, задача на занимаващите се с подбора е да ги разберат и преценят кои кандидати отговарят на условията и представляват интерес за работодателя. При наличието на повече от очакваното кандидати - избират се тези които поне документално изглеждат най-квалифицирани. Съжалявам за останалите, да са се представили по-добре писменно, тяхна задача е. А и е в тях собствен интерес.
Провеждането на интервюта с избраните кандидати не означава, че някой от тях ще получи позицията. На документи може всичките да са перфектни, след едночасово интервю може да се окаже, че не отговарят на изискванията ни. В този случай продължаваме с търсенето.
Та въобще не опира до "началството никога не греши". Всеки може да сгреши, включително и кандидата който е преценил, че е подходящ за позицията. Или може би смятате, че вие никога не грешите?
Да, всички имат правото да работят. Но нима съществува задължението да се даде работа на всички?
Съвсем искренно ви желая успех в намирането на работа!
Едно примерче с друга компания в тех. бизнеса - Гугъл
При кандидатстването там голяма роля има въпроса "Искаме ли да работим с този човек"
Интервютата се правят от евентуални колеги които избират с кого искат да работят утре, след година ...
По тази логика у нас директорът ще сложи в комисията по избор най-некадърните другари, та некадърните винаги да имат мнозинство, т.е. никога да не допуснат сред тях талантлив човек, на фона на който да изпъкне тяхната некадърност. Онова, което работи за Запад, тук бива извратено до невъзможност.
Аз съм психолог. Много добре мога да осмисля този проблем от всички ъгли и страни. И какъвто е според житейските реалности у нас. Тъй че е глупаво да ме подценявате толкова. Второ, няма нищо унизително в това човек да си търси работа. И то на всякаква възраст. Унизителното е обаче у нас никой работодател (говорим за сферата на образованието) да не се вълнува от реалните качества на кандидатите, а да назначава само ония кандидати, за които има най-силни протекции или връзки. Ето това е унизителното. Много е чудно, че се правите на ударен че не знаете това. Апропо, защо толкова държите на анонимността си? Защо Ви е толкова страх да се представите с истинската си самоличност? :-)
Не е унизително, просто смятам, че след определена възраст е некомфортно, а и човек е заслужил спокойствието си... Далечно ми е лично на мен, но като се замисля за родителите си и ми се иска да живеят спокойно и да не им се налага да се сблъскват с такива проблеми. Та така.
Да, затова и в един от другите си коментари написах, че бидейки държавно учреждение човек все пак има правото да изиска контрол от съответната инстанция отговорна за това. Беше в един от другите постове на темата. Схващам идеята, че у нас всичко може да бъде извратено/изкривено, но не се ли стига до момент в който подлагаме всичко под съмнение?
Може би се старая да гледам положително, или да очаквам всичко да е така както е длъжно да бъде. Тук се научих на това. Политика на фирмата ни е, че проявява доза доверие към всички служители. Има ясни правила, очаква се, че ще ги спазваме защото сме професионалисти, съответно не ни контролират прекалено много. Могат, но не го правят, може би осъзнават, че би било обидно.
Има и нещо друго което осъзнах - кандидатстването за позиция е двустранен процес. Работодателя трябва да ме избере, но аз също правя избор дали искам да работя с този човек/компания. Та в случая описан от вас - аз не бих ги избрал.
А анонимността - Имате кофти навика да вадите дискусии от мястото им и да ги поствате тук, без да питате :)) Старая се винаги да се подписвам като Анонимче, а сега открих, че мога да го ползвам и директно като име на пишещият. От там нататък има ли значение името? Все същият човек пише. :)
Едно от удобствата на интернет ;)
Не е толкова хубаво човек да идеализира спокойствието, има хора, които предпочитаме БЕЗПОКОЙСТВОТО - то прави живота по-интересен, смислен, забавен, богат.
Щом се отказвате от самоличността си, това говори за нечиста съвест, което пък е основание да нямате право да давате морални съвети или да изнасяте нравствени проповеди някому. Всяко нещо наред с удобствата си има и съответните недостатъци.
Е в България ви е добре тогава. Там никога не е спокойно :)
Но интересният/богат живот не е производна на безпокойството.
Гадаенето ви на тема моята съвест си остава просто гадаене, та ще си запазя правата :))
Нещо сте се объркал. В България е много спокойно, прекалено е спокойно, до изнемога е спокойно. Масите блаженстват в разлагащо мотивацията им за развитие спокойствие. Който се е нагодил спрямо статуквото блаженства доживотно. И черпи съответните дивиденти. Само единици сме ненормалниците, които с поведението си раздвижваме донякъде нещата и си осигуряваме респективно съответните безпокойства. Безпокойствата са нещото, което осигурява импулси за развитие и саморазвитие в една общност.
Свободата е безпокойство. За жалост, свободните и свободолюбиви хора у нас сме малцинство. По тази причина страната ни е най-бедна и нещастна. Обръгналите от разлагащо душата им спокойствие "масови човеци" у нас са стигнали до такъв душевен комфорт, че са станали абсолютно безчувствени и безразлични към проблемите, от които се задушава страната. Но осмислянето на тия теми явно съвсем не Ви е по силите, ето, Вие даже не сте способен да се замислите над думите ми, по причина на това, че явно всичко си знаете.
Клишета, клишета...
Не съм безразличен към "проблемите от които се задушава страната"
Те са една от основните причини да не живея в същата тази страна.
Но и не обичам да работя единствено с презумпции. Той е анонимен, значи не му е чиста съвестта, онзи е полит активист значи не може да е спечелил честно позицията, другият е против унищожаването на паметника Х - комунист е. В крайна сметка това не са факти. Не можем просто да ходим и обвиняваме в нещо всеки който не ни допадне поради някаква си причина.
Дори да сме прави в 99% от случаите, единият път когато сбъркаме ще обиди някого ...
Не си зная всичко, но пък се уча :))
Не мога да приема твърдението Ви, че не желаете да говорите с "презумпции" и "абстракции" след като Вие самият сте една презумпция и абстракция - с решението си да криете своята самоличност. :-) По тази причина нито една Ваша дума не заслужава доверие. Нравствено е основанието за едно такова отношение. А нравствеността не са презумпции и абстракции, но на Вас явно Ви е чужда тази сфера.
Системата е изцяло порочна, прогнила и корумпирана. В нея, както показвам, е абсурд, е аномалия някой да се държи порядъчно. Даже и да иска да се държи порядъчно, системата това няма да му го прости. Некорумпираният, нравствения човек в рамките на една корумпирана и основана на аморализъм система е заплаха не само за самата система, но и за всички, които така добре са се вградили в нея, че иначе изобщо не могат да съществуват. Тъй че Вашите софистически напъни да защищавате тия отношения са изцяло обречени.
Апропо, декларирате, че не се безразличен към проблемите, от които се задушава страната, но за всеки случай се спасихте от тях и от нея с... бягство, нали така? :-) Стоейки по-далеч от нея, вече можете да показвате отстрани колко много сте причастен. Доста удобна е тази позиция. Ала е крайно недостоверна, трудно ще намерите човек, който да се впечатли от Вашата тъй декларативна причастност към българските проблеми. Много сте им далечен, далечни са и Вашите представи за реалността, в която живеем. Създавате впечатлението, че сякаш не сте от този свят, а от някакъв съвсем друг, абстрактен и иреален свят...
Разбира се, че ще си стоя Анонимен, харесвате си нещо и бам, слагате го на сайта. Ами ако не искам да ме поставяте там ? :)) Ето, като си стоя Анонимен няма проблеми с това, може да цитирате и поставяте където си пожелаете, а аз няма да се сърдя. :))
Не е ли е опция да се забранят анонимните постове? :)) А ми се сърдите, че ползвам дадените ми свободи.
Бягство ... доста пъти съм слушал това определение. Ако трябва да сме съвсем конкретни, аз съм гражданин на България и на Европейският съюз, живейки в Европейският Съюз аз напрактика съм си вкъщи. :)
Да поговорим за това бягство. Трябва ли да даря живота и бъдещето си, за да се боря с глупостта останала от времето на комунизма, или далеч по-логичното е да намеря място където мога да се развивам свободно, където да бъда ценен и щастлив ? Това са проблеми и ситуация създадени от предишните поколение, които и малкият пръст не си мръдват за да се промени нещо. Е аз ли да плащам цената? Както сам отбелязвате - да живееш против правилата на системата там е доста проблематично. А никой не се и опитва да защити правата на нормалните граждани.
Най-забавното в цялата ситуация е, че живея отново в пост-соц държава, бивш СССР сателит, и тук също си имат своите проблеми, но все пак е много по-добре от колкото в България. Пък са едни бавнички и мързеливи и не обичат да си нарушават рахата, но някак са се справили по-бързо от нас с оставеното от комунизма наследство. Евала!
Живейки тук имам и възможността да отида и видя как всъщност живеят тези западняци за които говорим, не само да чета за тях. Да разбера как мислят, действат и да науча нещо от тях.
А когато "израстна", може и да се върна в България, тогава може би ще имам какво да предложа, ще имам и силите да живея достойно дори и системата да не е съгласна с моят начин.
Не сте ли забелязал кога повечето американски политици влизат в политиката? Не го правят на 19 когато все още имат мухи в главите, а когато се развият като личности, когато имат какво да предложат. Има логика в това, нали ? :) (не, не смятам да ставам политик).
Та най-доброто което един млад човек може да направи е да се отдалечи от системата която се опитва да му промие мозъка и да се развие на свобода.
Кстати, човек бяга от затвора, свободният човек няма как да избяга :)
Или считате България за затвор ? :))
Публикуване на коментар