Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Чудесен въпрос за мислене, отправен към старците от руската Академия на науките



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Потому что российское стратегическое руководство ставит перед собой совершенно иные задачи. Всичко зависи от ъгъла или призмата, през която гледаме на света. Бихме могли да се запитаме как става така, че Русия е водеща политическа военна сила, докато Япония е политическо и военно джудже. Просто приоритетите на Русия и Япония са различни. Въздържам се от оценъчни съждения кое е добре и кое зле, просто светът и държавите са такива, каквито са.

Анонимен каза...

Америка е много лицемерна, гъвкава и хитра... Изпитал съм го на свой гръб, най-вече...

Овладели са много добре “индивидуалниo подход”, който глупавите комунисти не знам защо решиха, че знаят кво е тва въобще...

Те (USA) глеат внимателно статута ти и реагират съответно, това не са тъпите човешки същества, които населяват безхаберната BG, нали разбираш?...

Напр. ти сега си със статут “външен американец”, а те си имат подходи към такива индивиди... Премийка, медалче, почести...

Мноо са хитри...

А хаитянеца, който живее законно там (USA) и убие двама души, ах как ще се раздират от страдание, как дошъл лошия чичко и ги изпотрепал...

Ако си местен (in USA) ще ти се хвърлят на врата с хиляди изисквания как трябвало да се живее...

Затова харесвам Доналд Тръмп - всеки потиснат индивид на Запад го харесва... Човека който мое да се подиграе на управляващите и да им каже колко са мизерни и тъпи, а?...

Но ти нема да разбереш тва велико чувство, щото си в една турска провинция...

Мноо пъти казвам на мои събеседници от Бълхария - викам, вие не сте европейци, нито приличате на такива... А сте влезли в Европа, ужъст...

АIG, знам как са западноевропейските народи, в тях има романтизъм и ефективност, две качества които напълно отсъстват в BG...

Все по-често си мисля, че бълхарите са всъщност турци с християнско вероизповедание... Не казвам вяра, щот 90% са гадни байганьовски атеисти...

Тва е тоo жалък народ, той нема бъдеще...


А. от Австралия

Анонимен каза...

За сведение на горния съдник на българския народ: българите са най-обикновен средностатистически народ, не по-лош и не по-добър от повечето други народи по света. Даже можем да кажем, че българите имат по-голям принос към световната цивилизация от повечето народи с подобна численост, т.е. те са малък народ с голяма духовна сила. На знам обаче каква е тази обсесия за самоанализ и самобичуване у българите, та се стига до абсурдни и комични твърдения от рода на „Тва е тоo жалък народ, той нема бъдеще...» В действителност няма нищо жалко у българите. Техният голям проблем обаче е, че имат щастието и нещастието да живеят на геополитически ключово място, поради което постоянно са тормозени от другите народи и великите сили.

Колкото до бъдещето, аз мисля, чв цялото човечество няма бъдеще. Всъщност може да се окаже, че човекът, далече от това да е короната на сътворението, е една аберация на природата, обречен на скоро изчезване. Както казва философът Робърт Нозик, след Холокоста и Гулаг няма да е жалко, ако човечеството изчезне, защото след тези зверства то е загубило право на съществуване.