Дойде време прокудената свобода триумфално да се завърне в училищата на България

Ще продължа изложението си, започнато с ето този кратък текст: Идея и инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище. Ще разширя аспекта, в който ще се развие моята теза, същевременно ще се постарая да придам подходящата форма на това свое изложение. Ще се обърна към ония, които се надявам, че могат да се ентусиазират от предложението ми за коренна промяна на въпросната организация на живота в училищните общности. Това са най-вече младите хора, учениците. На второ място учителите следва, по моето дълбоко разбиране, да откликнат на предложената идея и инициатива. На трето място очаквам подкрепа от родителите, които следва да са най-загрижени (след самите ученици) от това образованието на техните деца да бъде качествено и съвременно.

Не очаквам подкрепа за иновацията си, признавам, от страна на представители на образователната бюрокрация и от страна на директорското, на мениджърското съсловие, които са крепители на отчайващото статукво - и общо взето не правят друго освен да работят срещу коренните интереси и на младите хора, и на обществото, и на нацията, и на държавата, и на всичко останало. Но - длъжен съм да подчертая - е напълно възможно отделни авангардно мислещи представители на тази бюрокрация и на това директорско съсловие все пак да се отнесат с известно разбиране, да се надяваме, ще има и такива, щото ако няма, тогава работите у нас, очевидно, са съвсем опорочени. И така, без да се отклонявам повече, да се заема с писането на своя текст, като единствената ми грижа ще бъде да бъда пределно ясен, убедителен и лаконичен, съвсем кратко искам да изложа предложенията си.

Всички знаем какво е ситуацията в момента, в условията на една агонизираща и прогнила отвсякъде ретроградна административно-командна и директивна образователна система, която не допуска, не търпи свободата. Системата ако изобщо работи, подобно на някаква повредена машина, работи на празни обороти, всички е фалшиво, безкрайно опорочено и изопачено, работите не вървят, учебният процес по начало е изцяло неефективен, младите не щат да учат, изнемогват от скука в часовете, неизразходваната по предназначение (за умствени, емоционални, творчески и други градивни активности) енергия се натрупва и подхранва страшно напрежение, което избива в разрушителни посоки, агресията вътре в недрата на системата е колосална, учителите и учениците се намират в състояние на някаква безумна война, изнервени са до крайна степен, отношенията им са външно-показни и лицемерни, учениците избиват на изпити предимно с преписване, системата в лицето на своите цербери (учители, директори) е заложила на непрекъснатия терор, на грубия натиск, но младите оказват решителен отпор, поради което, казахме, всички механизми на казармения строй, които в предишни времена може и да са имали някакъв позитивен резултат, в днешно време са блокирали, а пък най-ощетена, разбира се, е личността на младите, нашите училища са се превърнали, както съм писал безброй пъти, в нещо като фабрики за безличности, за безличия, системата развращава и деморализира всички в нея, тя изкривява съзнанията, нищо в нея не е на мястото си, по тази причина тя импулсира най-долните качества на "човешката природа" - и всичко това (да продължавам ли още?! - е страшно, понеже се случва в XXI-я век, във века на страхотен подем във всички области! А най-страшното е обаче нещо друго: най-страшно е пълното безразличие, с което ние, сякаш сме не човеци, а нещо като говеда, гледаме на случващото се пред очите ни! Ето това е най-страшното, вие да сте забелязали поредният министър на образованието и науката да си е загубил съня от непрекъснати тревоги? Не, няма такова нещо, напротив, министерстването им се отразява доста добре, ето, нашият министър вече си пусна и брада, та да има с какво да се занимава в скучните министерски следобеди, предполагам, че като си има брада, ще му се налага да я разчесва тази брада, ще си се снабди с подходящите гребенчета, ножички и прочие, една добре поддържана брада иска много грижи, ето, нашият министър вече има къде да приложи усърдността си, ще си вчесва и подрязва брадата!

За сегашната ситуация няма смисъл повече да се пише. Писал съм много, изписах се, дето се казва. Сега трябва да търсим изход от създалото се безнадеждно положение. Едно е сигурното: работите така повече дълго време не могат да продължават. Потребни са промени. Липсва обаче воля за такива промени. Липсва и подобаващото съзнание. Включително и у заетите в тази сфера. Малодушието, примиреността триумфира, както е обичайно у нас. Мърморковци колкото щеш, но хора, които да са си запретнали ръкавите и да правят нещо ново, да работят за някакви промени се броят на пръсти. Всичко седят благочинно и чакат. Какво ли толкова чакат? Чакат да се случи някакво чудо. Примерно, да започне да вали манна небесна, предполагам, с която да нахраним жадните си души. Е, чакаме новият закон да предизвика тъй дълго очаквания поврат към добро. Ще има да чакаме дълго де, то нещата с чакане не стават. Иска се работа. Искат се инициативи. Искат се идеи. Иска се ново съзнание и разбиране. Тия неща няма как да ни ги пришият бабаитите от Министерството и от Парламента. От нас, гражданите, от нас, дето сме във въпросната сфера на живота, а именно учениците, учителите, родителите и пр., зависи всичко. Ако ние самите продължим да чакаме разни чудеса, никаква промяна няма да има. Агонията ще продължи. Престъпление, пълна безотговорност спрямо собствената съдба е въпросното чакане, което е израз на това, че огромната човешка енергия, която може да осъществи промяната, е блокирала. Трябва много да се разговаря, да се мисли, да се експериментира - с оглед да се открият работещи решения на тежките проблеми. Няма друг начин да се открият подобни работещи решения. Ние всичко трябва да измислим и да сътворим. Повтарям, от нас самите зависи всичко. Нашата собствена съдба, нашето бъдеще, и като индивиди, и като нация, зависи от нас самите, и съдбата, и бъдещето ни са в собствените ни ръце.

Страхът от промени трябва да бъде надмогнат. Това, с което сме свикнали, колкото и да е отчайващо, ни се вижда близко, а неизвестностите на новото плашат. Страхът от свободата обуславя страха от промени и от новости. Хората, които обичат свободата, изобщо не се плашат от промените, напротив, желаят ги. У нас е пълно с несвободни хора, с хора, които робуват на разни стереотипи. И си мислят, че дойде ли свободата, ще настъпи "пълна анархия". Нещо повече, те всичко лошо в този живот го свързват с въпросната тъй нежелана и опасна свобода. Да, свободата е страшно и опасно нещо, тя крие много рискове, тя ни поставя в неизвестни, непреживявани по-рано житейски ситуации, но само благодарение на нея е възможен какъвто и да било прогрес. И просперитетът ни и като индивиди, и като общност зависи от това доколко сме предани на предизвикателствата на свободния и на отговорния живот. Страхливците пред свободата нищо особено няма да постигнат, те се обричат на вечна мизерия, на беден и на недостоен живот. Сега взе ли да ви просветва истината за това защо ние, българите, сме най-бедната и най-нещастна, по собствените ни усещания, нация в Европейския съюз, пък и не само в него?

Трябва да се разделим с куп коварни стереотипи и навици. Тия, които така са се привързали към своите стереотипи и и навици, че са станали нещо като техни роби, такива хора са неспособни на промяна и на ново отношение. Робското у себе си, склонността да робуваме на собствените си догми, стереотипи и навици трябва най-напред да победим. Към робското у себе си трябва да сме безпощадни. Нация от роби няма бъдеще. Нация от страхливци - също. Такива нации, повтарям, сами себе си осъждат на най-жалко, мизерно и недостойно бъдеще.

Това дотук, да речем, е нещо като пролог към моето същинско изложение. Минавам към конкретиката. Ще отправя една поредица от предложения за нова, принципно различна организация на училищния живот, на живота в училищните общности. Всъщност, в нашите училища в днешно време няма живот, в тях вее гнилостния дъх на разложението и на мъртвината. Това, което ще предложа, има за цел да спомогне за възраждането на живота в тях. Непростим грях е живи и особено млади хора да бъдат принуждавани да служат не на живота, а на мъртвото, на онова, което е осъдено да умре, което няма перспектива да живее. За да се възроди животът в нашите училищни общности, за да се възвърне прокуденият живот у тях те трябва да бъдат оживени, сиреч,

Нашите училища следва да станат живи, саморегулиращи се демократични общности

Това е първият възлов момент. Не може едно общество да бъде демократично, т.е. здраво и жизнеустойчиво ако "градивната частица" на това общество, а именно индивидите, отделните човешки същества, не знаят що е това демокрация, не са привикнали да живеят в автентични демократични условия, чужд им е демократичният манталитет, безразлични сам им демократичните ценности, липсва им демократично съзнание, не ги вдъхновява идеята за свобода, чието непосредствено и живо въплъщение е функциониращата пълноценно демокрация. А човешкият фактор във всяко едно общество - това е човешкият фактор, който се възпитава в съответните ценности именно в образователната, в училищната сфера. Не може една образователна система, основана на авторитарни принципи, едно система, която "кове" несвободни, несамостоятелни, безотговорни хора, едно система, която произвежда негоден за съвременните условия човешки "матр`ьял", да бъде основата за възникването и съществуването на едно пълноценно живеещо демократично общество, той фокус просто няма как да стане. Ако училищният живот у нас не бъде демократизиран в най-пълна степен и мяра, то ние никога, позволете ми да кажа и това, няма да станем наистина демократична държава. Не може една държава да е демократична ако "човешкият матр`ьял" в нея не знае що е демокрация, т.е. демокрацията, сиреч, свободното съзнание и поведение на отговорния човек му е изцяло чуждо или пък непознато, е нещо непреживяно. Лостът, благодарение на който може да се осъществи тъй потребната ни същностна промяна в образователната сфера, е един:

Освобождаване на творческата и градивна енергия на младите

А също и на техните наставници, на учителите; и енергията на учителите следва да бъде освободена. Как става това освобождаване е една лесна загадка: чрез практикуване на свобода, друг начин за това не е измислен. Просто младите и техните учители трябва, първо, да пожелаят да бъдат свободни, а на тази основа след това следва сами да извоюват свободата си. Появят ли се някъде силно искащи свободата си хора - тогава няма сила на този свят, която може да удържи порива им към свобода. Най-неудържимото нещо на този свят е този велик порив - тази страст към свободата и към свободния живот. Да, зная добре, това е нещо непознато за младите, те не са опитвали що е това свобода в истинския смисъл, е, ще се наложи да опитат този тъй съблазнителен и опасен неин плод: "забраненият плод" на въпросната свобода. Тук си припомнете чудесния пример на нашия Прародител Адам. В историята на Адам е целия смисъл на тъй непонятната за несвободните хора загадка на свободата. Всичко, що е забранено, става много желано и съблазнително, нали така? У нас, в България, е станало така, че самата свобода е най-забраненото и нежелано нещо. Е, трябва да стане така, че колкото се може повече хора да пожелаят свободата си - и да започнат да я опитват, да я практикуват. То така става това чудо на неизвестната истинска свобода - чрез опитване, чрез пробване. Чрез практика, на дело. Чрез експериментиране. Чрез изследване. Свободата трябва да започнем да я опитваме и преживяваме. С всичките и коварства, опасности, изпитания, трудности, рискове. Да, тя, свободата, е "страшно и опасно нещо" (думи на великия Достоевски), но още по-страшно и опасно нещо е даром да се отказваме от нея. Щом си роден човек, щом искаш да бъдеш човек, следва да постигнеш свободата си. Щото без свобода, казахме, те чака жалко, мизерно, незавидно, унизително бъдеще. Младите хора в нашите училища години наред трябва да привикват към свободата, към свободния и отговорен живот в общности. В човешки общности. Да, но

Свободата не се дава, тя се "взема"

Да, свободата не е дар. Бог не дава на Адам този скъпоценен дар на човешката свобода а го поставя в ситуация, в която Адам сам да пожелае, да предпочете свободата си - въпреки рисковете на грозящото го Божие проклятие. Свободата е нещо проклето, но жизнено необходимо. Бог проклина Адам, осъжда го в пот на челото да изкарва своя хляб, земята да ражда само бодили и тръни и пр., няма го вече лесния живот, когато всичко ти се дава наготово, напротив, всички сам трябва да сътвориш, да създадеш, да произведеш. Адам, разбира се, не е знаел предварително каква участ си подготвя след като не изпълнява Божията заповед. А всъщност сам Бог, убеден съм, е желаел "експериментът Адам" да тръгне по той тежките пътища насвободата. Един друг Адам - кротък, изпълнителен, малодушен, покорен и пр. - едва ли е влизал в Божия замисъл. Ако беше така тогава Бог щеше просто да сложи един чип в главата на Адам - и тогава всичко щеше да се обезсмисли. Ценно е само онова, което сами сме създали, което сами сме избрали, което не се го направили по принуда, без избор:

Отнемеш ли свободата на човека тогава всичко се обезсмисля и отива по дяволите - това е толкова просто, нима още не сте го разбрали?

Е, очевидно в МОН не са го разбрали. И в Народното съзнание очевидно не го разбират. И в България мнозинството от хората очевидно не разбират тия толкова прости неща. Няма друго обяснение за толкова злата ни "историческа участ" да сме най-бедни и най-унизени, цял свят ни се чуди как е възможно да оцеляваме с толкова мизерни надници и заплати. Разгадаването на загадката е просто: ние за всичко сме си виновни, ние самите сме причината за всичките ни злочестини. Няма някакви врагове, които постоянно да ни объркват нашите български работи, ние просто сме погрешни, мислим погрешно, поради което и страдаме. И си плащаме цялата горчива цена. За всичко в този свят се плаща скъпо и прескъпо. Не можем да прецакаме, драги ми нашенски и родни български тарикати, самия живот, да, живота точно няма как да надхитрим. Всяко нещо си иска своето. А животът на човека няма никакъв смисъл без свобода. Сега разбирате ли защо работите в тази наша печална образователна система, основана на несвободата, на принудата, на външния контрол и натиск, работите хептен не вървят? Сега съзнавате ли, че на тази същата почва те никога няма как да провървят? Колкото и да ви е тъжно, другарки и другари бюрократи, парламентаристи, министри и прочие: дойде момента да се примирите с това, че

Дойде време прокудената свобода триумфално да се завърне в училищата на България

Да, това е много мъчна за преживяване и тъжна новина за мнозина, добре го съзнавам. Но ще трябва да се примирят. Това са изисквания на самото битие, на самия живот. Просто няма как другояче да се живее по човешки начин без свобода. Такъв начин просто не е измислен и не може да бъде измислен. Ние, българите (и руснаците, и арабите, да речем) няма как да изобретим нов абсурден начин да се живее щастливо без свобода: комунизмът, колкото и да ви е тъжно, се провали по всички линии в своя по начало обречен опит да създаде едно печално царство на тоталния терор над личността, основан на пълната забрана на всякаква свобода. Другари и другарки родни комуноиди, дето сами сте продукт на този печално провалил се експеримент на комунизма, време е да разберете, че с половинчатости от рода на "държавно регулираната свобода" просто няма как да се живее. Колкото по-скоро в демократично живеещите училищни общности на България се породи

Тъй вдъхновяващото чувство и самосъзнание за свобода

в душите на колкото се може повече млади хора, толкова по-скоро България ще тръгне по пътя на своето развитие към цялостен възход и просперитет. Тъй че духовният поврат, за който тук говоря, ще изиграе ролята на нещо като мощен мотор, който ще издърпа затъналата в толкова много непроходими иначе тресавища българска каруца. И други страни са преживявали подобен поврат тъкмо на основата на една нова философия и стратегия на образованието. От училищата тръгва всичко, така е устроен животът, ний трябва да престанем, повтарям, да се опитваме да прецакваме живота - щото така прецакваме единствено самите себе си. Няма да изобретим наново топлата вода или колелото, тия неща отдавна са изобретени и от нас се иска просто да ги приложим в живота си. И тъй, изводът е:

Повратът в живота ни ще започне с поврат, дълбока промяна в мисленето ни

А тази промяна неминуемо ще задвижи и промяната в живота ни, това са двете страни на една и съща монета. Решавайки да почнем да живеем по нов начин, според нови начала на организация на живота ни, ние самите вече не сме същите; според това какъв начин на съществуване сме избрали, такива и ще станем ние самите. Щом десетилетия наред се опитваме да живеем по несвободен, по унизителен за човека начин, ето, получихме си заслуженото, най-бедни и недостойни сме станали, затънали сме в мизерия и в празни суетности. Но ако намерим сили в себе си да изберем достойния за човешки същества начин на съществуване, от този момент нататък ние вече не сме същите, на тази база ще променим и своето съзнание, и всичко останало. Има ли нужда още да ви убеждавам в

Потребността от дълбока промяна, от същинска революция в мисленето и в избрания от нас на тази почва начин на живот

Има ли още съмняващи се, че този поврат сме длъжни да го осъществим - щото иначе сме обречени? Е, и да има, ние на тях ще им покажем, че нашият прословут и пословичен български инат е крайно време на бъде сломен. И сега какви по-точно промени следва да направим непременно още от утре, разбира се, след съответните обсъждания и дебати? Прочее, трябва да заложим на точно това:

Всички промени в живота на училищните общности следва да започнат след най-разгорещени дебати по най-острите проблеми

Да, този е начинът. Не да се мълчи, а да се разговаря за всички въпроси, дори и за най-проклетите и най-коварните, един вид "нерешимите" въпроси. Демокрацията е това: разговаряне, свободни дебати между търсещите истината човешки същества, които не са си въобразили, че истината за тях, кой знае защо, е безразлична. Надявам се, вярвам, разбрахте, че

С лъжи не може да се живее, истината обаче винаги е благодатна

Но тази истина се ражда тъкмо в свободния дебат на заинтересовани в търсенето й хора. Не иначе, а само чрез диалог, чрез спорове, чрез разгорещени полемики между заинтересовани от намирането на истината по тежките проблеми хора. Свободолюбивите хора са и правдолюбиви хора, щото е казано:

"Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни"

Ние още се опитваме да живеем с лъжи за себе си, за живота си, за бъдещето си, всичко обаче подлежи на проверка пред съда на разума. Ето, демокрацията ще започне когато привикнем към тази безпощадна откровеност на свободолюбивите и правдолюбиви хора. Към тия неща, в правдолюбие и свободолюбие се привиква само чрез практикуването им; в един момент ще почнем и да се пристрастяваме към тях. Този е пътят. Този е и начинът. Нямаме друг избор освен да почнем да живеем както подобава за човеци. Както е достойно за човеци. Всичко фалшиво и неистинско от живота си трябва да изхвърлим без никаква жал. Ето, на това основание ще се окаже, че т.н. "учебни часове" в рамките на това ново училище ще се превърнат в нещо като дискусионни клубове, а

Дискусията ще стане форма на съществуване, около която ще се завърти училищния живот

Ще ми се наложи да прекратя тук писането си, понеже хем се изморих, хем ми се налага пренастройка на съзнанието. В този маниер, както съм я подкарал, мога да продължа още много. Но засега е добре да спра дотук. Другият път ще започна от постигнатото, за да разкажа вече по-конкретно за промените, които предлагам. Те именно могат да са предпоставка за разгарянето на въпросните тъй душеспасителни и очистващи съзнанията ни дискусии. Аз нищо никому тук не ща да наложа. Напротив, предлагам неща, които са изключително провокативни и спорни, идеята ми е именно да предизвикам дискусии. И на тази основа вече всяка една конкретна училищна общност ще си изнамери решенията. Този е начинът, този е и пътят.

Желая ви хубав ден! А аз излизам на разходка в тъй романтичния съботен предиобед. Ще си почина на свеж въздух. Направете и вие това. Ако искате послушайте съвета ми. До скоро! Непременно ще продължим, и то съвсем скоро пътя си.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo