"Забавленията" ни, прочее, са хубав предлог да безделничим колкото си искаме

Три идеи ме вдъхновяват в последните дни, тъй да се рече, три са намеренията ми за писане: първо, твърдо съм решен в писмен вид да изложа разбиранията, предмет на курса по мислене, по творческо мислене; на второ място, вчера обявих, че съзнанието ми е обзето от Идея и инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище и дадох дори обещание в най-скоро време да реализирам, да изпълня хрумването си; на трето място също така дадох обещание за пиша за вредното влияние на порнографията върху съзнанията на младите, на юношите (виж: Превърнали ли сме се в роби на греха, даваме ли си сметка за тиранията на плътта и на порока?) и даже вече имах уводно в тази тема предаване по Пловдивската обществена телевизия, но намерението ми е да представя в писмен вид разбирането си, с оглед то да е удобно за ползване от повече хора.

Вече на четвърто място ми хрумна да създам нещо като библиотека или като поредица от свитъци, в която в съвсем кратък вид, до 15-20 странички да издавам свои популярни разработки по най-важни предимно за младите хора теми от рода на изброените по-горе. Даже ми хрумва да преработя по този начин някои стари мои книги и най-важното от тях да го издам в такива съвсем евтини, полезни и популярни изданийца, които могат да стигнат практически да всеки човек. За тази цел мога да използвам и младежкото списание HUMANUS, примерно отделните книжчици да ги издавам под формата на извънредни броеве на списанието, нещо повече, самото списание може да си издава подобна поредица, т.е. книжчиците да излизат като приложение на списанието. Та ето, погледнато в този контекст, тази сутрин съм силно затруднен с какво да се захвана, на коя от идеите си да дам предимство; пиша това с оглед само да си помогна да реша затруднението.

Имам, дето се казва, работа до ушите, още повече, че тия дни също така трябва да пиша разни документи по две съдебни дела, едното е дялото за клевета, което спечелих, но което оклеветилата ме директорка на ПГЕЕ-Пловдив обжалва в Окръжен съд в Пловдив; по това дяло изглежда ще се наложи да се откажа от услугите на адвокат по една най-проста причина: нямам финансов ресурс за такъв един лукс, ще ми се наложи да поема риска да се защищавам сам. А другото дяло е в Комисията за защита от дискриминация, снощи дойде от нея писмо, в което ме приканват да аргументирам тезата си, щото предстои и там гледане по представения от мен казус, свързан с това, че директори на училища в Пловдив тази есен си позволиха да ме дискриминират, фактически да ме лишат от преподавателски права, та на мен ще ми се наложи да представя ти ядни аргументите и фактите по този правен казус; по него, разбира се, пак не мога да си позволя адвокат, още повече, че поради издателски и съдебни разноски, а и най-вече поради принудителната "безработица", на която бях осъден (заради репресиите, на които ме подложиха въпросните самозабравили се образователни администраторки) съм затънал в дългове и към банки, и към физически лица, към мои приятели).

Та именно в такава една нелека ситуация ще ми се наложи тази сутрин да попиша по някоя от толкова важните теми: понеже съм свободен днес, в събота, а иначе от три месеца вече пътувам да работя като учител по философия - на половин учителски щат, който е по-малък дори от минималната заплата за страната! - пътувам да работя чак в град Раковски. Е, решавам да избера онова, което, по моя преценка, не търпи никакво отлагане, което за мен има несъмнен приоритет, това е писането на текстово изложение, в което ще изложа своето разбиране за принципно нова организация на учебното време, на взаимоотношенията учител-ученик и пр., а на тази основа и на цялостния живот в училищните общности. Трябва да реша и под каква форма да напиша този текст, е, според своето разбиране текстът следва да бъде обърнат непосредствено към ония, на които възлагам надежда да се нагърбят с изпълнението на тия новости, именно учениците, младите хора най-вече, а също така и учителите, не на последно място и на родителите.

До образователните началства (включително и до Министъра на образованието и науката също ще изпратя този документ, но с придружително писмо, текстът няма да е изложение пряко към него). Правя така защото, признавам си, ми писна да пиша изложения от типа "казаци пишат писмо до султана на Османската империя", оказа се, че ако бях писал до самия султан, той положително щеше да се трогне и да ми отговори, но български министър на образованието и науката да ти отговори, това е пълна невъзможност (пардон, само един такъв министър ми отговори директно, това, в интерес на истината, беше Йорданка Фандъкова, та беше министърка за няколко месеца само, преди да стане кметица и тогава, за това кратко време, все пак успя да ми отговори на мое писмо, но за сметка на това никой друг министър след нея и преди нея не ми е отговарял, а вероятно и изобщо не се е трогвал от писанията ми).

И тъй, ето, сядам да пиша, да работя по-сериозно. Каквото напиша ще го публикувам тук, в блога, за да се види от повече хора и, евентуално, да получа някакви критики и препоръки, които за мен са много важни, резонансът от страна на читатели много ми помага. И тъй, хубав съботен ден ви желая, бъдете здрави - и до скоро! Работете повече, работата в никакъв случай няма да ви навреди - но безделието положително вреди на човека. Води до разлагането, до дегенерирането на човека това пусто безделие, което ние, за благозвучност, наричаме "развлечение".

Пълно е у нас с хора, което нищо не правят, безделничат непрекъснато, но се самозаблуждават, че, видите ли, много били обичали да се забавляват, да се развличат, да си правят, дето се вика, "кефа". Или дори, както казват, били заети да живеят, правете си сметка какво е животът за такива обикновено умиращи от скука безделници, не знаещи какво е истинско забавление! Въпросните "забавления", прочее, са хубав предлог да безделничим колкото си искаме. Пълно е у нас със скучаещи и по тази причина крайно скучни хора, особено пък млади, а да скучаеш на млада възраст е престъпление спрямо собственото ти бъдеще! У нас ситуацията е такава, че общо взето младите не се занимават с някакви полезни неща, а предимно изнемогват от скука, от пропиляване на времето си, чудят се как да си убиват времето, особено пък в училище, та, в училищата, биват учени най-вече на това как да си пропиляват времето, ако друго нещо не научат, това поне ще научат положително!

Затова да кажа още нещичко и по тази внезапно открила се, но твърде важна тема. Човек може да си почива, примерно, като чете, да речем, книга, като прави нещо друго, но нищо да не правиш, да си убиваш постоянно времето (на което, да си признаем, сме големи майстори у нас, у Българско!) и да си мислиш, че това нищонеправене било "забавление", е крайно глупав начин да си пропиляваш шансовете и бъдещето. Толкоз. Това е друга голяма тема, по която съм писал преди години, но кой да ти чете такива "непотребни книги" като моите?!

Хайде чао, бързам да пиша, за мен пък, представяте ли си, писането вече е станало нещо като забавление или хоби. Очевидно, таваришчи дежурни по блог завистници-оплювачи, съм станал маниак, графоман и какъв ли друг си искате го наречете, вие по-добре от мен знаете как да определите тази моя странност...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo