Публикацията от вчера със заглавие Разговорът ми с началника на фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ Е.Джасим, изживяващ се като цензор и екзекутор на "неправилно мислещите" предизвика много реакции, писаха ми различни хора, било възмутени от поведението на администраторите в тази група нейни членове, т.е. учители, било ученици, било мои читатели, било граждани, някои ми писаха на имейла, други дори ми се обаждаха по телефона. Някои предложиха, предвид това, че публикациите ми във въпросната група са вече изтрити, да публикувам и други мои разговори с тия администратори, изживяващи се, както казахме, като цензори, нещо повече, дори като цербери, които изобщо не им отива ако са учители (представете си тия същите лица, щом постъпват така с колеги, как тогава пък се държат с учениците си?!).
Аз добре знаех, че ще бъда изгонен от групата, по тази причина предвидливо копирах и запазих много от тия дискусии (милиционерската по манталитет душа е тъй невинно елементарна!), които са изключително показателни и многозначителни даже; и понеже съм човек с изследователски наклонности, особено ми е интересен разпространения манталитет на обюрократизирания учител-формалист, на учителя с чиновнически манталитет, сиреч, на "образцовия" според догмите на системата даскал (срамота е подобно същество да бъде наречено учител!), на пределно вдаскаления даскал, на който е чужд всеки, дори и най-лекия повей на свободомислие и на личностност: правете си сметка какви поражения върху съзнанията на младите нанася този несметен легион от подобни изчадия, дето минават, с извинение, за "учители" и дори, опази Боже, за "възпитатели"! А, за жалост, вижда се, че някои от нюансите на този манталитет са присъщи и на реакциите на хора, които се представят пред обществото едва ли не за "авангардно мислещи", за "новатори", макар обременеността им от въпросните догми и от този същия пагубен разпространен манталитет да си личи, особено в оптиката на по-опитното, на по-привикналото око.
Та по такива съвсем искрени изследователски подбуди реших да публикувам избрани дискусии от групата ПЕДАГОЗИ, от която, както знаете, бях изгонен. Явно хора като мен, които са по-различни и най-вече не са склонни да си мълчат като плъхове, там не могат изобщо да виреят (апропо, в тази група, съвсем разбираемо е, много се мълчи, огромната част от членовете на групата си мълчат, което е една разбираема защитна реакция, макар аз не разбирам какво толкова ще загубят ако се изкажат, пък дори и с риск да бъдат изгонени от групата!). Та ето първия такъв разговор от една очертаваща се поредица:
Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, не мога да скрия, че съм разочарован как един философ може да използва аргументи, свързани с личността, а не конкретика и фактология, свързана с дейността на дадени личности или с изразените от тях мнения. В случая ме поставяте в абсурда едва ли неда защитавам представители на правителството. Но ще кажа това, което мисля на принципна основа, а не така популистки като Вас.
Ваня Кастрева е единственият ресорен заместник-министър в последните 26 години, който е минал през всички нива в системата, буквално всички. била е и учител достатъчно дълго, и директор, и инспектор, и шеф на РИО. Тя единствена пазеше докрай интересите на учителите и се опитваше да пази системата от тежки сътресения.
Милена Дамянова направи сериозен скок в знанията си за образование, един път бидейки заместник-министър, а втори път - изготвяйки (тя и наистина голям екип) новия закон. Каква е нейната експертиза в момента не знам, но със сигурност по отношение на работата на системата е по-голяма от Вашата. Защото, когато човек е толкова време в позицията да взима мащабни решения или да влияе за взимането им, започва да вижда едни неща, които даскалът като мен и като Вас няма как да види.
И не знам дали забелязвате, но всеки път изтъквате СВОЯ опит, изтъквате ВАШАТА квалификация, дори за МИНИСТЪР (къде шеговито, къде не) се цанихте.
Каквото и да е, не прави чест на един джентълмен, още повече пък философ да свежда нещата до това кой с кого прави секс и да си обяснява света и случващото се в него по толкова примитивен начин.
Ангел Грънчаров каза: Аз нямам претенции да съм непременно джентълмен, г-н Jassim, нито пък имам претенцията да съм светец, т.е. да съм безгрешен; достатъчно ми е да съм човек и също така ми стига да съм учител (това относно моята "кандидатура" за министър е джумбуш, изглежда пак не сте дочел текста ми!).
А това, което казвате за въпросните видни ръководни другарки от "системата" със съответстващата "експертиза", е много поучително, то говори също така и за Вас самия, и за много други неща, примерно за нравственото състояние на въпросната система. Всеки си има съвест, нали така? Е, аз лично не съжалявам за нищо, което правя, пиша или казвам. Казвам го за да си облекча душата, иначе много ще съжалявам ако и аз съм си замълчал (ние, философите, имаме за свой дълг да казваме това, за което мнозинството упорито мълчи!).
Изобщо не ме вълнува и това как един или друг човек бил възприел думите ми. Има нещо, наречено свобода на словото, е, ползвам се от нея както умея. Интересно е и това, че моите задявки около "кандидатурата" ми за министър на образованието са Ви впечатлили чак толкова. Не биваше да се впечатлявате прекалено от тях. Те имат един друг, доста по-различен смисъл. Между другото какво подобава и какво не подобава да прави един философ все пак решавате не Вие (Вие, доколкото ми е известно, сте историк), а то е от моята компетентност; за Ваше успокоение мога да кажа поне това, че неслучайно казвам или пиша дадени неща.
Обикновено това, което правим ние, философите, има един по-дълбок смисъл, до който много хора просто не могат да се доберат. Но това не им пречи да дават прибързани оценки, нали така? А би следвало да се въздържат от такива, с оглед да не се изложат.
И последното: моята компетентност в областта на философията е нещо, което се подразбира, тъй че няма смисъл аз да я изтъквам. Хвърлянето на съмнения спрямо нея обаче не е достойно, понеже показва неуважение към другата личност.
И още нещо, вече наистина последно: Вашата преценка за качествата на г-жа Кастрева и на г-жа Дамянова се различава твърде много от моята; и това е съвсем естествено; няма нищо по-естествено от това да имаме различни оценки за тия неща. По никакъв начин не мога да приема Вашата субективна оценка за меродавна или задължителна. Кой е крив и кой е прав, кой съди основателно, включително и в нравствено отношение, ще реши времето, не ние.
Pavlina Petrova каза: Emil Jassim, абсолютно достоен отговор на този пост давате, браво!
Ангел Грънчаров каза: Апропо, Ваня Кастрева не е "единственият ресорен заместник-министър в последните 26 години, който е минал през всички нива в системата, буквално всички. Била е и учител..."; имаше и един друг такъв зам.-министър, казваше се Кирчо Атанасов от Пловдив. Това, че даден функционер е бил на всички нива в системата и се е изявявал предимно като администратор, съвсем не му дава някакви предимства, напротив. То може да се възприема и като голям недостатък. Тъй че не мога да приема "логиката" и патоса на изказването Ви в полза и на Кастрева, и на Дамянова (за последната предпочитам да си замълча, щото е излишно да се говори, случаят е пределно известен!).
Emil Jassim каза: Очевидно продължавате с абсолютната липса на джентълменско достойнство. Съжалявам, но напълно загубихте моя интерес към Вашето мнение. Оттук насетне винаги ще виждам потенциален автор на ПИК или БЛИЦ, който използва аргументи към личността, а не към дейността на хората.
А какво подобава на един философ е ясно и без да имам диплома по философия от където и да било - един философ би следвало от уважение към логиката да не използва аргументи към личността. Впрочем, това подобава на всеки достоен човек.
И последно - патос в думите ми няма. Във Вашите има. И е тъкмо патос, т.е. страдание. От какво страдате, за да говорите така за хората, е Ваш проблем. И ще Ви помоля да не ни занимавате с тъмните кътчета на ума си.
Emil Jassim каза: Аха, ние тъпанарите тук не можем да стигнем нивото на Философа? :-) Моите "уважения", г-н Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Emil Jassim, аз Ви казах: нямам никакво желание да бъда джентълмен. Особено ако джентълменът, за да направи добро впечатление на дамите, е готов да съгрешава спрямо истината. Т.е. да говори неща, които не са верни. Благодаря, не ща да бъда джентълмен от този тип, подобно "достойнство" ми е органично чуждо! Предпочитам да съм неджентълмен, но да си остана с истината. :-)
Ангел Грънчаров каза: Emil Jassim, това за "тъпанарите" не съм го казал аз. Това е Ваш извод. Между другото, разумните хора се вслушват в думите на философите, а не се чувстват уязвени от тях...
Относно т.н. "аргументи към личността", които съм бил използвал - и което ме било правело потенциален бъдещ автор на ПИК и на БЛИЦ. Личността и дейността на хората са неделими. Не мога да приема Вашата теза, че ценността на личността на един човек зависи от административния пост, който той е заемал - и по тази причина приписахте на г-жа Дамянова толкова велика компетентност. Очевидно сте привърженик на тезата, че ценността на личността на началствата е неизмеримо по-голяма от ценността на личността на хора като мен, които в живота си не са драпали да бъдат никакви началства. Това ако е израз джентълменство или пък достойнство, аз предпочитам решително да си остана недостоен и неджентълмен.
Дафина Николова каза: Ангел Грънчаров Г-н Грънчаров, от начина, по който водите полемиката в групата по нищо не личи да имате философско образование. Философите имат изтънчен език, а не жлъчен като Вашия. И спорят аргументирано, а не махленски като Вас. Във Вашите пространни изложения няма никакви професионални аргументи, а само личностни обиди. Което е недопустимо. И самодискредитиращо. Мисля, че схващате.
Ангел Грънчаров каза: Дафина Николова, аз съм по-различен философ, права сте, госпожо! Необичаен и изненадващ философ съм аз. Трябва да ме приемете какъвто съм. Нали все пак уважавате право на всеки да бъде себе си? Нали не искате да ме натикате във Вашите тесни представи за това какъв следва да е "правилният философ"? :-)
Апропо, не виждам никакви "лични обиди" в моите изказвания, привидяло Ви се е това нещо. Чудна работа, къде пък Ви се привидяха такива лоши неща?
Е, аз изобщо не уважавам другарките Дамянова, Кунева и Кастрева - и не го крия. Нищо че са началнички. И не ги обиждам, а им помагам. Колкото по-далеч застанат такива като тях от българското образование, толкова по-добре. Ако тази моя позиция за Вас е "лични жлъчни обиди", нека да е така.
(Следва продължение на поредицата)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар