Зададох нещо като "домашна работа" за мислене на колегата Emil Jassim

На г-н Emil Jassim реших да помогна малко, ето какво ми написах тази сутрин на "лични", да видим как ще реагира, щото той, предполагам, още много ми е обиден, че публикувах разговора ни, състоял се преди моето изключване от печално известната затворена група ПЕДАГОЗИ (на мен, прочее, тази дума, думата "педагози", ми звучи отвратително, не ща да съм "педагог", предпочитам да си остана просто учител, тъй изобщо не съжалявам за изгонването ми от нея!); та ето какво си позволих да му задам един вид като "домашна работа за размисъл":

Между другото се изненадвам, че Вашето съзнание е устроено очевидно по този начин: който лично на Вас Ви харесва, е "добър", "приятен", дори "талантлив", е "стойностна личност" (това особено важи ако той, да речем, при това е някакво началство в МОН, е инспектор от инспектората в образованието, има професорски или генералски пагони и прочие!), но който пък не Ви харесва, както благоволихте да се произнесете за мен, е непременно "некадърник", е "скучен", "безинтересен", е какъв ли не "нещастник" и прочие (особено ако не е никакво началство в МОН и дори най-прост директор на училище барем не е бил!)! Това е интересна "логика" и понеже си падате, както сам твърдите, по аргументите и аргументирането, та Ви предлагам да се замислите поне малко за основанията на собствената си "аргументация". :-)

Също така съвсем "аргументирано" приехте, че "толкова лош човек" като мен няма как да не пише и "съвсем лоши книги" и макар да не сте чел нито една моя книга, обявихте книгите ми за точно такива! Интересно е, че навремето така постъпваха другарите от идеологическите отдели на "Партията" и ония от катедрите по комунизъм-марксизъм, които се занимаваха с т.н. "критика на съвременната буржоазна философия"; тези другари пердашеха тъкмо като Вас: без да са чели книгите на критикуваните философи ги "разпердушинваха" героично на пух и прах! На мен лично ми е много интересно как у Вас се е възпроизвел абсолютно същия манталитет и подход. А уж сте млад човек, което е особено жалко.

Та значи излиза, по Вашата "аргументация", че човек, който по личната и субективна Ваша преценка е "субективно приемлив", той няма начин да не е и талантлив, щото, очевидно, Вие самият явно сте нещо като критерий за талантливост. И на това основание сте безпощаден към тези, които не харесват на Вас лично, щото те, няма как, по тази причина не може да не са и некадърници! :-) Логиката Ви е бляскава, няма що! Ами какво да правим в такъв случай ний, "некадърниците", г-н Emil Jassim, да мрем ли?!

Съветвам Ви по тази причина да седнете да учите логика, щото ако бяхте мой ученик, нямаше да можете да изкарате и най-мизерна тройка. Аз имам учебно помагало по този предмет, нарича се ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, смятам, че ще Ви е особено полезно. Не бързайте да определяте помагалото ми за "некадърно" щото ще се изненадате, но то е моя адаптация (за българските школски условия) на учебник на Имануел Кант: ще се изложите много ако се окаже, че за Вас и Кант е "некадърник" (и той като мен, прочее, изобщо не е бил чиновник в някакво министерство, горкият!)! :-)

Приятно четене Ви желая! Понеже съм човек с благородна душа, ето, виждате, се захванах с Вашето дообразоване, щото доста издишате особено когато се изказвате по теми, които изискват известна философска култура - или поне минимална философска проницателност, която се добива чрез по-усърдни занимания с пълноценно мислене, т.е. с философия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo