„Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат."
Стефан Самболов (цитиран от Момчил Дойчев)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
И какво точно искате да кажете с този цитат? Това трябва да се поясни, иначе с фрагментарни, извадени от контекста цитати може да се докаже всичко. Освен това „българи“ в цитата може да бъде заменено с всеки друг етноним, например „Ако някой ни попита какво правят днес германците, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат." Впрочем ако става дума за някакво обвинение в пасивност предвид проблематични външни обстоятелства, германците именно това правят сега, вместо да се вдигнат на бунт срещу пагубната политика на федералното правителство, която в най-скоро време ще доведе до гражданска война в страната.
Колкото до българите, обвиненията в пасивност и примиренчество със съдбата са абсолтно неоправдани, понеже когато е трябвало, българите винаги са се бунтували. Бунтували са се против старите богове и против новия Бог. Второто българско царство започнало с бунт, периодът на турското робство е пълен с бунтове. През 485 години турско робство са станали 120 бунта, въстания и завери и български участия в походи против Османската империя. Всеки път, когато българинът не искал да търпи неправдата, е тръгвал да се бие за свободата си. Пламъкът на бунта никога не е загасвал в българската история. А освобождението от турското робство не само не загасило бунтовния пламък, а дори го раздухало повече.
А какво стана след 1989? Българите останаха верни на своя бунтовен, свободолюбив дух. Пламен Даракчиев: «Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. Едва ли има друга европейска страна, в която хората да са стояли толкова дълго по улиците и площадите. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите.“
Браво, таваришч, ще Ви дадем орден за патриотизъма Ви, а също и ще Ви турим една нашивка! Вий доказахте, че се голем патриот. Но и Вие стоите и чакате, и нищо не правите, ерго, Стефчо Стамболов е напълно прав! :-) Мърморенето, а и съчиняването на патриотични послания нима е правене на нещо?
Това не е нито патриотично, нито нихилистично, а просто обективно. Интересно, че за Вас обаче всички мнения, ако по някакви причини не съвпадат с Вашето, били те патриотични, антипатриотични или обективни, някак винаги са комунистически и „товарищевски“. А защо просто не признаете, че и големите личности понякога грешат в оценките си, включително Стамболов?
Всъщност не знам по какъв конкретен повод е казал това, явно е бил недоволен, защото иначе самият той и преди, и след 1878 е бил водач на бунтове. Това обаче е нормално предвид факта, че макар и голям държавник, той все пак е бил либерал, а не консерватор. За консерватора вълнения и бунтове за контрапродуктивни, той иска ред, спокойствие и да съхранява традициите. Така че толкова желаните от Вас улични протести, изстъпления, бунтове и революции не издават консервативно мислене. В утвърдените демокрации протестите са патент на левите, т.е. товарищите, не на десните и консервативните. Затова и консерваторите никога в историята на са правели революции. Те знаят, че човешкото общество и неговите институции са продукт на дълга „органична“ еволюция, в тях е въплътен колективният опит на нацията и те не бива да се променят и разбутват се лека ръка. Но вие сте либерал и затова искате промени.
В посткомунистическите общества обаче има един голям проблем. В тях (структурно) консервативните избиратели са именно левите, които искат да запазят комунизма, докато автентичните десни консерватори по необходимост трябва да искат разграждане на комунизма и реформи. Само че такава нагласа е чужда на духа на консерватизма, които иска да съхранява статуквото, затова може даже да се аргументира, че в посткомунистическите общества въобще не е възможен автентичен консерватизъм. Ето защо тук имаме вградено фундаментално противоречие или дилема. Как бихте отговорили на това?
Страдате от много коварни предразсъдъци за това какво следва да мислят левите и десните, либералите и консерваторите. (Левите никога не са привърженици на индивидуалната свобода.)
У нас нещата (в ненормалната обстановка, в която се намираме) стоят при това твърде различно. У нас институциите не са плод на дълга еволюция, а са наложени отгоре, поради което не отговарят на потребностите на живота.
Четете моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, там съм осветлил тия проблеми преди доста години вече.
Точно така че, в посткомунистическите страни институциите са неестествени и резултат от брутална намеса в естественото развитите на социума. Само че какво да прави в тази ситуация истинският консерватор? Той трябва да иска да съхранява, но какво в случая? Напротив, комунистическата система трябва да бъде разрушена, но това е в противоречие с консервативната нагласа. Разбирате ли, тук има едно фундаментално противоречие на чисто теоретично ниво.
Публикуване на коментар