Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 16 март 2016 г.

Русия май пак ще ни освобождава, този път от собствената си пета колона - без да иска, поради немощ




Разпадането на СССР започна след края на авантюрата на Кремъл в Афганистан. Историята се повтаря.

Путин се изтегля от Сирия – изненадващо според БиБиСи. Защо ли не съм изненадан?

Съветският съюз си призна поражението в Афганистан след 10 години война, мотивирана от имперски нагон за демонстрация на величие на международната сцена. На Путин му стигнаха силите за нещо подобно само за 6 месеца. Пита се в условието на това уравнение: колко му остава на Путин да разиграва руснаците и света (след сирийското му поражение) ако за сравнение се вземе афганистанският прецедент и резултатът от него?

(Изненадващо) питам: кога Путин ще изтегли и подкрепата си за хибридната война срещу България? Ще изтегли ли например ли Борисов кандидатурата на Путин Ирина Бокова за шеф на ООН, наложена под българско прикритие?

Депутатът Методи Андреев задава въпрос защо външното ни министерство е номинирало Ирина Бокова за шеф на ООН, но пита на грешен адрес. Отговорът е ясен и на „жени-ГЕРБ”: защото така е наредил премиерът, който примира от страх пред Путин.

В перченето на Путин настъпва обратно броене. Кога това ще доведе до необратимо роене на Петата колона на Кремъл в България?

Сидеров вече беше изоставен да вее руското знаме, ако все още желае, за домашна употреба. Руското смокиново листо не му помага вече. Осъдиха го като хулиган, за какъвто най-смирено се признава.

Русия май пак ще ни освобождава, този път от собствената си пета колона (без да иска, а поради немощ). (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

За съжаление поредният неадекватен анализ на Иво Инджев в духа на Андрей Пионтковский например. Аз мисля, че още е рано да се даде еднозначна оценка на руските действие в Сирия, но е ясно, че за никакво „бягство“ от Сирия на Путин (прословутото «Путин слил») не може да става дума. Това не са импровизации, а изключително добре обмислени, претеглени и подготвени ходове, също както действията на Русия в Украйна. Е, никой не може да предвиди всичко и вероятно не всичко на Москва й се получава, но общо взето нещата се развиват в очакваната от нея посока. Като цяло може да се каже, че Америка се оттегля от Близкия Изток и Русия запълва образуващия се вакуум. По същия начин Путин не е „избягал“ и от Украйна, а за съжаление и никога няма да „избяга“ и от България. Въобще много малко са хората, които могат да прочетат вярно геостратегическата ситуация в света. Истината е, че Русия (и Китай) далеч от това да са в отстъпление, в действителност в момента преобръщат геополитическия баланс на силите в своя полза, докато Америка необратимо отслабва.

Афганистан е отделна тема, заслужаваща специално обсъждане, но и там нещата не са така еднозначни, защото ние не знаем какви цели си е поставял точно СССР там, за да знаем дали наистина се е провалил. Факт е, че след руското изтегляне Афганистан той се превърна в база на антизападни сили и Ал Кайда, а това може да не е случайно.

Прави са и руски коментатори, които изтъкват следното: „И самое удивительное, что громче всех о том, что Россия предала Асада, кричат те, кто были ярыми противниками введения войск в Сирию. Казалось бы, они должны радоваться, их услышали и прекратили «бессмысленную и дорогостоящую операцию», которая превратиться для России во второй Афганистан. Но нет, их и это не устраивает. Те, кто вопил о том, что нужно срочно остановиться и прекратить «ближневосточную авантюру», теперь кричат о том, что Россия оставила Сирию на растерзание ИГИЛ, подписав приговор Башару Асаду и лишив его единственного козыря в предстоящих женевских переговорах… Скоро мы однозначно поймем, к чему же привел вывод российских войск с территории Сирии – к катастрофе, либо к установлению крепкого и долгосрочного мира в стране... Но один очевидный плюс я не могу не отметить. Это то, о чем с уверенностью можно говорить уже сегодня. Российская армия показала себя исключительно в новом формате. Мы можем воевать эффективно, воевать практически без потерь. Воевать с применением современного, высокоточного оружия. Воевать на любых фронтах и с любым противником. Хотя я лично искренне хочу того, чтобы воевать нам больше не пришлось вообще. Но – хочешь мира, готовься к войне! Мы хотим мира. Поэтому мы ушли из Сирии. И еще потому, что мира хотят и сирийцы…»



Анонимен каза...

Обстоятелството, че медиите в България, които се дирижират от Кремъл, странно премълчаха факта за руското бягство от Сирия, много добре охарактеризира напускането на руските военни единици, като бягство и нищо друго.

Томи Томев.