Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 1 април 2016 г.

Съдбовно необходими са ни хора, всецяло предани на каузата на свободата, нужни са ни и личности, отдадени на тайнството на живота


Дългочаканите дебати около промяната в образованието, да се надяваме, предстоят скоро... а иначе ние с учениците продължаваме да разговаряме за свободата...


Ще кажа още нещичко, така и така стана дума, а пък след това ще се отдам на работа - предстои ми тия дни да подготвям предпечата на цели две списания, ИДЕИ и HUMANUS. И се налага тази сутрин да я започвам, колкото и да ми е неприятно. А това е много работа. То затова ми е толкова неприятно да правя тия списания, имам предвид техническата част на работата. Другото ми харесва, щото съзнавам колко голям смисъл има. Макар че все повече хора ми казват: зарежи, престани да издаваш тия списания (в хартиен вариант); било отминало времето на хартиените издания, само електронно (и онлайн) стигало. Аз все още не съм убеден в това. Да, обаче ето, все повече хартиени издания по света престават да излизат, остават само с интернет-изданията си. Но това е съвсем друга тема, да се върна на моята си тема, на темата, която най ми е присърце: образованието, възпитанието, подпомагането на личностното израстване на младите.

Тия дни в главата ми се върти като муха една идея: да седна и да пиша по това как следва да оценява създалата се ситуация в образователно-възпитателната, личностно формиращата област един... родител; да, прищя ми се да пиша книга със заглавие "Изкуството да си родител" (примерно казано). (Писах и издадох книга със заглавие "Изкуството да си учител", сега се налага да пиша книга със заглавие "Изкуството да си родител".) Родителите имат огромна роля и власт над душите на младите, но ако самите родители са обременени с неверни, с остарели, с неадекватни на времето и на нуждите представи, ако са подвластни на вредни стереотипи, то представяте ли си тогава какви вредни поражения върху душите (съзнанията) на младите могат да нанасят? Е, ще ми се да седна и да напиша вкратце най-важното, което по моето разбиране трябва да знае един родител, който от една страна не иска да навреди на детето си, напротив, иска да му помогне да развие пределно пълноценно личността си, а от друга страна има желанието да осмисли нещата по подобаващия начин, готов е да се развива в тази посока, т.е. не желае да робува на разпространените мнения и предразсъдъци. Нуждаем се от преоценка на всички утвърдили се представи за това как следва да се държи родителят в отношението си към своето дете, към младия човек; по същия начин както ни се налага да преоценим коренно ролята на учителя в съвременните условия, точно така трябва да постъпим и по отношение коренната преоценка на ролята и на родителя. Ще ми се книжката ми (още ненаписана, ала напираща да почне да се пише) да провокира, да подбуди към разговор и към по-интензивен дебат, в който могат да участват не само родители, но и млади хора, ученици (непременно!), но също така и учители, възпитатели; този дебат между основните страни, реално участващи в процеса на образованието и възпитанието, ни е съдбовно необходим.


Виждате, пишейки своите книги за образованието през последните години, аз се опитвах да провокирам дебат сред образователните дейци (учителите, мениджърите в образованието също, а също и чиновническо-бюрократичната каста), това все още не се е получило, дебатът е вял и личи огромната незаинтересованост на представителите на всичките тия съсловия (което пък означава, че статуквото общо взето явно ги устройва!); е, сега (вижте обявата на снимката по-горе) има малък знак, че сякаш се е осъзнала потребността от дебат, поне този успех (начало на дебата) може да очакваме, да видим де, не бива да сме прекалени оптимисти. С родителите обаче следва да се започне много интензивен дебат, щото те могат да бъдат мощен фактор на промяната - стига да се постигне промяна в настройката, а именно да се подкопае и да се преодолее пагубната нагласа, че "всичко е ясно", че "ний всичко си разбираме", ето тази нагласа е особено пагубна, именно да си въобразяваш че всичко е ясно - без обаче даже да си направил най-плах опит да осмислиш нещата; "зная си всичко, ала не ми се мисли и не ми се разговаря", ето това е много опасна настройка, разпространена да не кажа поголовно. Тя е една пагубна нагласа и настройка. Тази нагласа и настройка трябва да се прекърши и надмогне час по-скоро. Ето затова ще ми се наложи да пиша по тия въпроси в най-скоро време. Никой не е завършил училище по родителстване, няма диплома по този "учебен предмет", изпити не е държал (или, по-вярно казано, държиш всеки ден, но на тях дали не се проваляме постоянно?!), а ако не си и мислил, тогава на какво основание можеш да си спокойен, че всичко си разбираш? Глупаво е да смяташ, че всичко си разбираш и то до степен, че да си убеден, че изобщо няма смисъл да се мисли и най-вече да се разговаря. Та за преодоляването на тази глупава настройка ми се иска да спомогна като напиша една кратка (до 100-тина страници най-много) книжка по темата, която обособих под условното заглавие "Изкуството да си родител". Тия дни ще има едноседмична ваканция, е, това е хубаво време да поработя, да попиша по такава една книжка. И да я съчетая с правенето на списанията (аз обикновено сутрин пиша по няколко часа оригиналните си текстове, а пък през деня мога само да върша техническа работа по предпечата на списанията).

Липсва развито съзнание за свобода у всички: и у учителите, и у родителите, и у младите дори, което е най-жалко, излиза, че съзнанията на младите са обременени, под влиянието на несвободните съзнания на техните родители и учители, от огромен и тежък пласт от представи, които са израз на несвобода, а не на свобода. Младите копират в съзнанията си разпространените догми и предразсъдъци на общността, в която живеят, те пасивно възприемат тези несвободни догми, тези догми на ширещата се у нас несвобода. НЕ-свобода и на съзнанията (душите), но и на поведението, на действията (на НЕ-действията, щото къде виждате действия у нас, у нас цари повсеместно БЕЗ-действие, НЕ-действие, господства повсеместна апатия комай към всичко?!), НЕсвобода в практическата сфера на живота; а това означава, че имаме и действителна НЕсвобода. Понеже имаме тази толкова опасна, вредна и коварна НЕ-свобода, по тази причина и образованието ни е НЕобразование, както нарекох предизвикателно "нашто образование" в книгата си "Реформа на НЕобразованието". То и реформата ни е НЕ-реформа, щото не може да се реформира нещо, което изобщо не е поставено на адекватната принципна основа, т.е. преди това не е била направена революционна смяна, коренна промяна на царстващата, на господстващата парадигма. Нужна ни е точно такава коренна революционна промяна на парадигмата - съдбовно ни е необходима парадигмата на свободата! - и едва на тази основа след това вече можем едно по едно да реформираме това или онова, търсейки работещите механизми, чрез които новата парадигма да задвижи нещата в отделните области на живота и отношенията. Реформа без предшестваща я революция е НЕ-реформа, е мимикрия на реформа, щото в рамките на старата парадигма на НЕ-свободата просто няма как нещо да се променя, то само се натаманява според изискванията и догмите на изцяло сгрешената основа (именно на НЕ-свободата). Тъй че преди да ставаме "реформатори" ни се налага да станем революционери. Думата "революция" не е толкова опасна, както се чини на някои, те я свързват с какви ли не страхотии, революция значи само "коренен поврат", първо в сферата на мислите, а след това в сферата на действията, на поведението, в практическата сфера; прочее, тези два процеса трябва да се синхронизирани и взаимно да се подпомагат; успоредно на това както ще си променяме съзнанията, така ще си променяме и поведението, действията. Но все пак водещото са идеите, мислите, те ще породят и новото битие. Този процес ще бъде революционен - щото трябва да се проведе не в прекалено дълго, а в значително по-кратко историческо при това по характера си революционно време (каквото е тъкмо нашето време, нищо че това у нас изобщо не се съзнава!).

Колко време ли? Ами година-две най-много. Нужна ни е "шокова терапия" в образователната сфера, при която всичко да се постави на новата основа, според изискванията на парадигмата на свободата. Нужна ни е приватизация на образователната сфера, а тази същностна приватизация ("раздържавяване") може да бъде ефективна ако бъде направена именно по революционен, шоков, но затова пък съвсем демократичен път, именно по пътя на шоковата терапия. Ние много мъчително правихме и другата приватизация, когато комунистическата номенклатура години наред яростно се съпротивляваше да не се раздържавяват икономическите активи в страната, знаете другарите тогава правеха всичко за да окрадат тия активи, да направят така, че държавната собственост да се оттече в техните частни фирми; този грабеж продължи цели 10 памятни разбойнически, бандитски и мутренски години. Министерската чиновническа бюрокрация, която досега владее целия актив в образователната сфера, успя обаче да задържи монополното си положение в тази сфера вече цели 27 години - и още яростно се съпротивлява на всякакви същностни промени, щото се бори тук на живот и смърт, тук наистина става дума за самото съществуване на тази същата противочовешка и антинародна сила: направи ли се същностна революция, промяна, поврат, смяна на системата, установи ли се господство на парадигмата на свободата, въпросната бюрокрация просто ще стане излишна, ще трябва да си намери друго занимание, ще дойде краят на паразитирането й, на смученето на жизнена сила от изнемощелия и болен обществен организъм; щом този организъм обаче надмогне болестта, паразитите просто ще бъдат изгонени, ще бъдат изчистени, ще им се наложи да престанат повече да смучат, да паразитират. Сега разбирате ли защо в българското образование цели 27 години няма никаква същностна промяна, а социализмът в тази система още си цъфти ли цъфти - и продължава да дава отровните си плодове? Ето защо. Казах ви го вече. Затова именно, да. Силата, която пречи, е въпросната министерска образователна бюрокрация. Заради своя частен егоистичен интерес тази сила закопава цялото общество с едно нефелно, не ставащо, в корена си сгрешено, неефективно, некачествено и пр. "образование", т.е. ощастливява нацията с въпросното НЕ-образование, НЕ-възпитание, ощастливява ни с въпросната цялостна личностна ДЕГРАДАЦИЯ на нацията ни. Ощастливява ни с въпросното менте-чалга-образование и менте-чалга-възпитание, но деградацията обаче е съвсем истинска - ох, колко истинска е тази повсеместна деградация, дето тресе от години нацията и страната ни!


Това е положението. Нещата са пределно прости и ясни. Започваме революция. Духовна, но и не само, също така и действителна революция в реалните отношения, в която... "първите ще паднат в кърви... а последните ще станат... първи"! Борбата ще бъде на живот и на смърт. Трябва животът да надмогне смъртта. Не се ли насладихте вече на агонията на образователната ни система? Докога ще търпим българското образование да е един труп?! Докога ще жертваме живота и бъдещето на цялата ни нация за да не чупим хатъра на министерската образователна бюрокрация, силата, която, за да предотврати раздялата с тъй сладкото си паразитиране, за да предотврати своята гибел, е способна да опропастява десетилетия наред живота и бъдещето на цялата ни нация?

Вчера и предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия беше на тази тема, зададох там въпроса "Кога обществото е истински свободно?" - като акцентирах върху това, че промяната на парадигмата, повратът в живота може да стане като най-напред се проведе същностна промяна в образователната сфера. Диагнозата ми е ясна: у нас липсва "критична маса" от индивиди, които разбират що е свобода. Липсват навсякъде, и сред младите, и сред техните родители, липсват сред техните учители и възпитатели. Да не говорим колко липсват сред съсловието на ръководния кадър в образователната сфера, имам предвид директорите, инспекторите, висшите министерски чиновници, които обаче държат цялата власт и я употребяват в една посока: да пречат на всяка истинска промяна. И по тази причина постоянно дърдорят за "реформи", ала такива, че пак ний всичко да дирижираме - и да тълкуваме в свой користен интерес. Тази мимикрия на промени трябва да бъде прекратена колкото се може по-скоро. Ние сме тези, които трябва да е прекратим. Ние, гражданите, ние, свободомислещите, ний, свободолюбивите учители, ученици, родители. Борбата е за спечелването на всеки отделно взет човек. Всеки отделно взет човек е безценен ако бъде спечелен за каузата на свободата. На България са съдбовно необходими хора, изцяло предани на каузата на свободата. Хора и личности, пристрастени на каузата на свободата. И на каузата на живота, съвпадаща с неговото велико тойнство. Щото за човека животът без свобода не е живот.

С всички мои класове в момента обсъждаме само тия теми. (Нека да заповядат да ме проверят господата и дамите проверяющи администратори, нека да заповядат да ме изловят в "нарушение на програмата", нека да заповядат пак да почнат да пишат "констативни протоколи" за моите "въпиющи нарушения" на "правилника", на "програмата", на догмата, на всичко, да, аз всичко нарушавам! Ето, и самопризнание си правя че съм "нарушител" и "престъпник" даже!) Много интересни наблюдения имам от тия вече започнали дебати в часовете ми. Забелязвам например, че все повече ученици все по-често се вслушват в това, което им казвам, поставям ги в какви ли не ситуации, предизвиквам ги по какви ли не начини, не само на мисловно и теоретично (съзнателно) ниво, а и практически, на дело, съблазнявам ги да почнат да опитват свободата, да започнат да я практикуват, да "отхапят" от тъй забранения съблазнителен плод и да го сдъвчат, та да усетят сладостта и вкуса му. Не мога тук да опиша техните реакции, много са показателни и многозначителни тия реакции. Забелязвам обаче, че все повече млади хора сериозно се замислят и че моите провокации имат ефект. То тия неща са в сферата на борбата, в това число и вътрешна, душевна, тя протича във всяка отделна душа, давам си добре сметка за това. Ситуацията, в която младите са поставени, е безкрайно интересна, всеки от тях трябва да търси достоен изход. Примерно, учениците почти масово се провалиха в моя практически тест по свобода, свързан с личностните им изяви по време на час, знаете, аз им подарих (без да са ми я искали изобщо!) свободата сами да решават кога да се изявяват, да бъдат, инак казано, "изпитани" (да си изкарат въпросните оценки). Е, тази непонятна им изобщо и непреживяна от тях свобода, знаете вече (аз писах за това) доведе до масово отпускане, масово учениците почнаха да не четат, идваха неподготвени, пропиляха си всички шансове да се изявят, в резултат на което също така масово си получиха дължимите... двойки! Вече си имат двойките и сега са поставени в ситуация да търсят изход от създалото се положение. Опитахме да водим дебати по повод ситуацията, по повод това кой е най-разумния изход от нея. Не се получиха много тия дебати. Направих анкета (тия дни ще ви съобщя резултатите, те са крайно любопитни и показателни!)


Сега пък водим семинари и обсъждания точно по темите за свободата, става дума за поредица от часове, целта ми е в тях да им помогна не само нещичко да знаят за това що е свобода, а да провеждаме тия обсъждания така, че да настъпи благотворен ефект върху съзнанията им, да спомогна тия млади хора да се загрижат по-сериозно за промяната на собственото си съзнание, да почнат да виждат нещата в съвършено друга светлина, да се замислят по-дълбоко, да се опитат да осмислят и постигнат самата тъй възхитителна идея за свобода, да, защото единствено тази идея, като се настани в душата на младия човек, може да я овладее така, че да предизвика толкова потребния ни и по тази причина наистина съдбовен поврат. Едва на тази база младият човек, който е преживял това нещо, вече ще бъде окрилен и ще почувства в един момент, че той вече не е същият, т.е. че се е родил един нов човек, човек, който вече разбира що е свобода, който на тази база и ще започне да живее както подобава за действително, за истински свободния човек. Ето за това нещо искам да помогна на учениците си. И с тях, въпреки огромните трудности, с всеки час напредваме и напредваме. Друг е въпросът, че по отношение на не по-малко потребните ни дебати с учителите прогрес в тази посока, сами виждате, още нямаме. Интересно е, че поканата на директорката учителите да се запознаят с моите доклади, в които се съдържат предложенията ми за дебат, не е довела до кой знае каква реакция или ефект. Забелязвам, че много учители даже не смеят да вземат в ръце тези документи, прочее, единият от тях още в първия момент... изчезна, нищо чудно някой подъл враг на свободата и на демокрацията да е решил да спаси човечеството от този опасен документ и да го е скъсал, примерно! Но е факт, че този документ изчезна мигновено, няма го вече, никой не може и да го види даже. Е, аз извадих този документ и го сложих на екрана на монитора на компютъра, който е в учителската стая, там всеки може да го изчете. Има го и в блога ми, разбира се. Повечето хора може би са го чели вече в блога. Ала все още психологическата бариера им пречи да покажат на дело или с нещо, да демонстрират, че са имали неблагоразумието да покажат интерес към тия "опасни документи"; страхът очевидно още е налице. Да видим де. Вече има височайша инструкция (директорско позволение или разрешение) тия документи да се четат. Това може и да намали стряха. Да, ала все пак е добре да демонстрираш пълна незаинтересованост към писанията "на оня там Грънчаров", което може да вдигне, предполагам, акциите ти в очите на ръководството. Трябва да бъдем все пак психолози, познанието на човешката душа е тъй вълнуващо изследване, същинска одисея!

Та с учениците имам напредък, с учителите за момента дебатираме с този-онзи само на четири очи, по улиците като се срещнем, по-далеч от бдителни издайнически очи и пр. Има много хора, които имат какво да кажат, ала за момента се въздържат от участие в публични дебати. Най-интересни са младите хора, които са учители и възпитатели. Примерно младият педагогически съветник на училището вече не смее, горкият, да ме погледне даже - и като ме види, гледа да избяга колкото се може по-бързо. Не зная защо така се държи. По едно време прояви интерес към иновациите ми. Не знам дали не са му "дърпали ушите" (!), но в един момент по съвсем необясними подбуди интересът му пресекна изцяло, а вече не смее да обмени и дума с мен. Аз пък никому не се натрапвам. Дебна коварно, както подобава да се държат истинските злодеи. Истински смисъл има когато някой сам успее да победи глупавите скрупули и страхове. В тази област - на свободата и достойнството - смисъл има само онова, което сам си успял да постигнеш, постигнал си го под въздействието тъкмо на свой вътрешен, интимен, спонтанен подтик. Ако някой отвън почне да ти въздейства, нещата се обезсмислят. Ценно е само онова, което сам си осъзнал, разбрал, направил. На това простичко нещо се дължи огромната и велика ценност на свободата.


Виждате, темата ми е пределно приятна, толкова, че като започна се увличам и не мога да спра. Само физическата умора ме отказва от разговори по тази тема, от писане по тази тема също така. Като се изтощя - спирам само тогава. Ето и сега ме заболяха и очите, и пръстите, затова приближава моментът, в който ще спра да пиша. Искам да завърша ето с какво.

Като кажа на учениците си "Хайде и днес пак да поговорим за свободата, искате ли да си продължим разговора от предния път?!" и мигновено по лицата на повечето ученици се появява гримаса на отчаяние и отегчение, а пък някои, дето са по-импулсивни, направо ми заявяват: "Е, господине, пак ли за свободата да говорим, нали вече говорихме, нали казахме всичко, докога ще дъвчем тази тема, направо ни омръзна, писна ни, молим ви се, пощадете ни, нямаме сили повече!!!". Казват това, и ето, почваме дебата. Аз подхвърлям, че ми е невъзможно да приема, че сме казали всичко, пък и ги провокирам примерно ето как:

- Тази ваша реакция ми показва, че душите ви са изпълнени с безразличие към свободата, което силно ме озадачава. Млад човек да изпитва безразличие към свободата е ужасна трагедия. Това е страшно нещо, моля ви се, недейте да ме карате да си мисля, че сте стигнали до такова отчайващо положение! Значи не можете да победите безразличието си, липсва ви желание да разберете що е свобода, което пък показва, че съвсем не я разбирате. Човек, който разбира що е свобода, за такъв човек най-приятни са разговорите за свободата, на такъв човек трепва сърцето щом като чуе думата свобода, да, заиграва сърцето му, на тази основа той се чувства вдъхновен, щото свободата има такъв огромен смисъл за човека, че трябва са си говедо, не човек, че като чуеш думата свобода, да почнеш да гледаш тъпо, така тъпо, както сега ме гледат някои от вас!

Казвам такива и подобни неща и забелязвам, че в очите на някои младежи заблестяват някакви дяволити пламъчета. Това за мен като учител е знак, че нещата почват да се оправят, тия пламъчета в очите за опитните учители са най-важното. Знаете, че Сократ е повтарял ето тази велика мисъл: "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд", мисъл, за която имам чувството, че е съвсем чужда на огромната част от днешните български учители (дано да греша за това). Няма да ви тълкувам сега какво значат тия думи, вие сами следва да ги разберете. А за свободата с младите водим какви ли не разговори, всеки разговор с отделна група (всеки клас) младежи е различен, понякога се получават страхотни разговори, с все повече и повече най-активни и вдъхновени участници, аз напоследък започнах на моменти да се ентусиазирам така, щото забелязвам, че тайнството на философстването се случва пред очите ми! Не мога да ви опиша какви страхотни обсъждания се получават напоследък; преди време ви поканих да идвате, ако можете, в училище, да влизате в часовете, в които разговаряме по най-важните за човека теми, ако сте от Пловдив, разбира се, идвайте, или ако само минавате пред Пловдив и можете да си позволите престой да кажем два-три часа (училището, в което работя, е на 20 минути спокойно ходене от ж.п. гарата и от основните автогари), пак заповядайте, моите часове са напълно открити за всички. Опитах да правя видеоклипчета, на които да записвам такива разговори и да ги слагам в нета, вие знаете за тях, ала се обадиха пак бдителни ученици (подтикнати, разбира се, от не по-малко бдителни учителки или администраторки!), които ми казаха, че това било "незаконно"; аз, разбира се, не се плаша от това, но засега нямам желание да се карам с такива прекалено бдителни другарки и другари; затова за момента спрях със записите. Ще видим де, може да направим с някой клас истински телевизионен направо запис, с камера, който да излъчим по телевизията; учениците в един клас сами ми предложиха това, аз съм склонен да го направим, ако трябва, ще поискаме писмени разрешения от техните родители, ще доведем телевизията и ще запишем един или повече часове, които след това ще излъчим. Часове, в които младите ще разговарят най-вдъхновено пак за свободата, разбира се, за какво друго да разговарят!!!

Спирам дотук. Увлякох се, изморих се, нямам сили вече. Нека да е хубав денят за вас днес, той си е чудесен, я слънцето как приветливо сияе зад прозореца ми! Спирам да пиша и ще изляза да се насладя на прекрасния ден, ще изляза да се разходя! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките на ученици към тази публикация са взаимствани от фейсбук-страницата на ПГЕЕ-Пловдив. Надяваме се, излагането им там е напълно законно от юридическа гледна точка, т.е. казусът е уреден правно. Затова и репродуцирането им не вярвам да бъде оценено като "незаконно". Ний може да обичаме свободата, но точно на това основание много почитаме не само законите, но и самота законност. А и правосъдието показахме че го почитаме...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Анонимен каза...

И да видиш руския ум над немския - нещо което старателно се скрива с години, е факта, че немците немат ум... Затова правят опери и се разхождат наоколо кат пуяци, но тоя евтин трик не минава пред английската култура и следва бум по китарата, ОК?...

Немците наричат англичаните: “oстровни маймуни”, това не е ново, идва чак от средновековието, моа да ти дам примери, но неам време...

Обаче островните маймуни сритаха хитлериститe по изпосталялия им от глупости задник и така завърши неприятната история на Втората световна война, която изби 50 милиона човешки същества все пак, ако това значи нещо за смотаната ти колибаро-пезевенковска душа...

Но нима руснаците не направиха същото - те изпържиха безакълния немец в степите си и по калта, в която е потънала оная Самара (колà) и го гониха кат куче до Берлин...

Време е да се запознаеш с историята, o АIG мой, a?...

Има факти, пред коит фукливата фейсбук общност бяга и се скрива в гащите си, това са повечето една жалка смес на путьовци, тепърва порастващи...

Искам да те уведомя как е на Запад отношението към младите, щот и бъкел не знаеш по таa тема, OK?...

Младите са оставени да бесуват, та това е поколението, което ще ни гледа, OK?... Въобще я няма таa омраза, квато я имате в BG... Става зловещо на моменти в ежедневието ни, но тва е живòтo, ОК?... Въпроса е, че те са много любезни когат ги заговориш, дори и пияни кат задник... Здравей, запозна ли се с английската кoлтура току що?... Мислиш ли, че ще пристигне скоро y София при говедаро-козарите?

Е, грешно мислиш, оверявам те, ОК? Всички руснаци смeтат, че сте закавказко племе, ОК?...

Ho на мен ми харесва да работя с хората в Аbстралия, а преди Щатите - аз просто разбирам теа хора, както и те мен... Не беше така в BG - там живеят неевропoидни твари с идиотски главно турски (при анализ) приумици, тва е робско племе, коет едва ли е използвало за нещо свободата си след 1878 освен да осира квото види, ОК?... Bиждам 250+ човека на ден, добре знам повечето от тях кво мислят, нито е тайна, нито е нещо особено, но го има…

Боя се, че тоa процес съществува при вас само на мноо примитивно ниво - как пазача на Баневи се възторгва от подвизите им… Мноо изостанало, мноо средновековно…

Ceко бълхарче, израсло при вас, ще си има яки проблеми на Запад, докато разбере кво е Запад и че тука шмекерлъците ама никак не минават…

На кого ли говоря, богомилите току виж сега ме разбрали и аплодирали, a? Oпази Боже…


A. от Австралия

Анонимен каза...

P.S. Фàни си даунлодвай филма Death wish (1974), трите серии, то едва ли и ще разбереш и бъкел кво шпрехат, но ще е много отрезвяващо и поучително за един ботев-роб AIG, дет се моли на Бог да го ритне по задника (Моята молитва)... Та ще е много полезно за един балкански роб да види американските нрави в действие и че тука при нас Газдов ще е разпарчетосан и хвърлен на свинете, преди още да ни каже, че се бори с имериализaмо, ОК?...

Не знам кога на Балканите ще разберете къв бутафорен цирк сте в историята... Ив Индж с турското име да спре да пише, че не е в тоa свeт, тва момченце y собата, дет сей крил дякона, а той му носел кафе... Бълхарска порнография, тва е Ив Индж, той не знае на кой свет е, да са живи и здрави децата му на тоя тъпоъгълник, ОК?...


A. от Австралия

Ангел Грънчаров каза...

Твоето ченгесарско скудоумие изобщо не може да ме впечатли. Живееш на планетата ЧЕНГЕСАРИЯ, скоро на тази планета ще си останете вий двамата с Путин, обкръжени от няколко милиона руски пияници с разложили се от алкохолизъм черни дробове...

Анонимен каза...

http://plovdivmedia.com/106321.html

А зевзеци вече прекръстиха висшето учебно заведения на "Няма секс от адреналинка" - НСА.

Анонимен каза...

„Той самият се фукаше, че на всеки семестър опъва поне по 10 момичета. Казваше със самочувствие, че отдавна е станал „стопутник”.